| ||
|
Проф. Михаил Мирчев пред ПИК, 26 дек. 2023, инт. от Симо Русев Публикувано на 01 ян. 2024 mirchev.bg/ ... pik.bg/ ... ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ НА ФАШИЗОИДНА ДИКТАТУРА. Тикат ни към МАЙДАН като сега в съседна Сърбия 
- Проф. Мирчев, ПРОБЛЕМ С ДЕМОКРАЦИЯТА ли е, че е възможен този политически Франкенщайн „Сглобката“ и неговият пародиен, а може би вече и страшен кабинет „Денков“?- Не се ли разбра вече, че през 2023-та тук, в България, няма такова нещо като реална и плуралистична демокрация (от западен либерален тип). Като цяло на върха на държавата у нас вече няма идея за демокрация и това е още от първото правителство на ПП-то на Кирил и Асен през 2021-2022 год. През тази 2023 година в България, вече с участието на ГЕРБ и ДПС, съвсем откровено се диктаторства – без да се отчита обществено мнение, без да се обръща внимание на опозицията. Отхвърля се всякакъв здрав разум. Без да се съобразяват с фундаментални геостратегически баланси. Би трябвало поне разумните хора в края на 2023 година да са разбрали, че от реална демокрация откровено вървим към фашизоидна диктатура. Разрушаването на Паметника в центъра на София е символно за последното. Това не е просто диктатура, а фашизоидна диктатура. - При това положение не е ли абсурдно, че обществото не протестира? Когато през 2013 Делян Пеевски беше обявен като шеф на ДАНС, имаше протести, дълги месеци гневно танцуване по площада, а сега, когато премиерът Денков е фактически секретарка на същия този Пеевски, има ОГЛУШИТЕЛНО МЪЛЧАНИЕ. Какво се промени спрямо 2013-2014 год.? - Какво значи да се протестира срещу демонстративното нарязване на Паметника? Да имаме майдан в центъра на София ли – едните горещо да защитават паметника, защото са провокирани от разрушителите, докато другите с полиция да започнат, първо, да ги бият и пребиват, а после и да ги избиват, както ставаше в Киев през 2014, и така България да бъде взривена? Това, че сега в София по този път не се защитава Паметникът и символиката му, въпреки ясно изразеното ни несъгласие като народ, по-скоро говори за народна мъдрост и за това, че ние мъдро не се поддадохме на тази нагла провокация. При това нека не забравяме, че този паметник в центъра на София не е просто паметник на благодарност към съветските войски от Втората световна война. По-общо той е паметник на европейската победа над нацизма и хитлеризма през 1945 год., в това число и на българската победа над нацизма, за която дадохме над 30 000 свои свидни героични жертви по фронтовете при Виенската и Дравската, Мурската и Балатонската операции. Мисля, че касапското и вандалско разрушаване на високите фигури на този паметник, и то точно по коледните и новогодишни празници, и то паралелно с организирания майдан в съседна Сърбия в центъра на Белград, всъщност бе синхронизирана провокация в София също да избухне майдан. Но ние не се поддадохме на тази провокация и си останахме по домовете. Така погледнато, българите сме мъдър народ, при нас елементарни схеми се оказва, че трудно работят или просто не успяват. - Това е интересна гледна точка. Виждаме, че там, където трябва да се води политически този спор – в парламента, депутатите се опитват да го решават юмручно, виждаме батални сцени. Това, което определяте като НАРОДНА МЪДРОСТ, не е ли по-скоро форма на обществено безразличие. Вина за тази индиферентност нямат ли опозиционните политически сили, БСП и Корнелия Нинова? - Нека разграничим две неща: от една страна, реакцията на народа, която засега е мълчащо ръмжене, а от друга – политическите партии, които се мислят като уж опозиция, които би трябвало в парламента ясно и категорично да кажат: „Не, това не може да се прави в цивилизована Европа!“. Такива партии да сте видели с настойчива и ясна позиция в парламента? „Възраждане“ се отдръпнаха. В началото твърдяха, че ще правят палатки, за да охраняват паметника… Къде се скриха тези велики опозиционери сега? БСП се опитва да маркира несъгласие с нарязването, но къде са им стройните народни редици, които трябва да са зад партията – да подкрепят партийната позиция на площада пред Парламента, след което да отидат с енергия и при Паметника. Няма я тази организирана БСП-арска гражданска маса. ИТН не вземат отношение по въпроса, хитричко се спотайват. Русофилите също ги няма никакви, скрили са се някъде, името на Николай Малинов не съм го чул в тази грозна и провокативна ситуация. Т.е. няма опозиционни партии, които да кажат ясно и категорично и да могат организирано като институция да поведат народ, който не е съгласен. В тази ситуация народът е ИЗОСТАВЕН ОТ ПАРТИИТЕ и затова реагира по този мълчаливо ръмжащ начин. Мисля, че в наличната ситуация народът е повече мъдър, отколкото примирен. За последното много се говори, изговаря се такава хипотеза, правят се такива нихилистични анализи, разни уж революционери се гневят от дивана пред телевизора. Нека помислим трезво и да не хвърляме огъня в двора на народа. Ако трябва да хвърляме нещо, то е към опозиционните партии, към нафуканите им лидери и подвитите им опашлета. Няма ярка антифашистка партия в момента в България, включително БСП се е отказала да бъде такава. Това е големият проблем. - Как да се случи тя? Кой вариант е по-работещ за опозиционерстване – обединение на левите сили, формат БСП +, в това число и „Левицата“, или формат на Румен Радев, формат около Ваня Григорова, нещо коренно различно като Иван Гешев? - В момента няма политическа сила, която да играе на терена и да може да изпълни тази задача. Това е проблемът. Няма ги в парламента. За какво „Левицата“ говорите, за хората на Георги Първанов ли? От тях само Румен Петков ходи по разни телевизии и изнася патетични речи, но те като политическа формация са абсолютно пасивни – няма ги, безпомощни са, страхливи са. Нищо не правят и нямат никакъв народен ресурс да се изправят срещу днешната неофашистка вълна. БСП плюс другите партии в коалицията й, които се пъчат, че са уж леви, виждаме че и те също са абсолютно безпомощни и предпазливи. Националистите днес в България не са антифашисти, това е друго важно нещо в ситуацията. Ако визираме партии като „Възраждане“ и ВМРО, те дори клонят в обратната посока. Къде виждате възможност президентът Румен Радев да запълни тази ниша? Ами, нали точно той качи на власт тези хора през 2021, после се опита да се оневини като ги нарече „шарлатани“, а в момента нали точно те правят опит за неофашистки преврат в България. Той ги качи на власт, а си мълчи. Нещо да сте чули по повод разрушаването на Паметника от Румен Радев? Той просто се е скрил човекът и се спотайва, мълчи си. Ваня Григорова вероятно я споменавате по инерция – тя очевидно няма политически, а вероятно и граждански, потенциал за такава принципно дълбока и политически мащабна изява. За Иван Гешев като вероятен партиен лидер просто не е сериозно да се говори в този план – той е вързан за обратната страна. Така че в момента няма фигура, няма лидер за антифашистки фронт в България. За това е нужна нова партия. Не обединение на стари партийчета. Нова партия с принципно ново лидерство, с друга смелост. Вижте, в Европа в немалко страни се надига обратната вълна. В България все още няма партия в полето на тази обратна вълна. Това е проблемът. Дано през 2024 година да възникне такава формация. - А какъв е проблемът с КОНСТИТУЦИЯТА, за която Румен Радев казва, че е изнасилена от Бойко Борисов, от Кирил Петков и Делян Пеевски, цялата компания на уйдурмата? Защо изобщо трябваше да се посяга на основния закон – за да бъдат изпрани господата по „Магнитски“ ли? - Да, но не само „Магнитски“. С такива неща са ги хванали. Става дума за хора на власт с престъпен бизнес, с престъпно минало. Общественото мнение е почти единодушно по въпроса. Имаше опити за някакви действия по линия на предишния прокурор Иван Гешев, но него го пречупиха и отстраниха. Имаше големи скандали с олигарха Васил Божков, той продължава да свидетелства срещу тях. Те официално са обвинени в големи престъпления. Да не забравяме незатихналия скандал за открадването на огромни пари и бизнес активи чрез изкуствения престъпен фалит на КТБ през 2014 година. Ами, това са олигарсите властници в момента, визирам основно двама души, за които съдебната примка е на шията им. И те всъщност играят някакъв чужбински сценарий, за да може поне в скоро време тази примка да не се затегне около вратовете им. За мен това е обяснението – както за смяната на Конституцията, така и за истериите с „Лукойл“, а и за това, което правят с Паметника. И за всички налудничави истерии, които вървят по основните национални медии. - При тази липса на свобода на медиите, при тази невиждана цензура, незапомнена цензура – случаят с Петър Волгин и интервюто с посланик Митрофанова, как хората да избягат от усещането, че България е тикана към НЯКАКВА ГИБЕЛ, през ликвидация на енергетиката, на земеделието, чрез реално въвличане във войната? Все пак има ли нотка оптимизъм? - Има нотка оптимизъм по две линии. Първо, вярно е, че в официалните медии има небивала цензура. Действително прилича на е фашизоидна цензура, но все пак продължава да има достатъчно алтернативни медии. Напр., вашата медия каква е? Каква е, ако не алтернативна? Освен това има още живи три-четири малки телевизии, които си позволяват да канят хора, които говорят алтернативните неща, т.е. истинските неща. В интернет има много активни блогъри и подкасти. Все по-модерно става и много хора се информират от тях през интернет. Има и чужбински източници, за да се научават истинските факти, за да се осмислят реалните процеси, за да знаем прогнозите месеци преди официалната пропаганда нещо да е признала. Включително за предстоящата нова икономическа, а оттам и всякаква катастрофа в България, която в момента се режисира от Асен Василев – той е главното оперативно действащо лице. Има информация и надеждни източниции за тези неща, така че, щом има информация, има кой да се замисли и да мисли сериозно, после и да се развълнува пред рисковете и вълнува граждански от проблемите, за да не вярва тъповато и първосигнално на пропагандата. И накрая, за да започне да се самоорганизира, за да се спасяваме като народ и нация. Второто нещо, което носи оптимизъм – вижте нещата отвън на ситуацията у нас. Още през януари като моя лична прогноза казвах, че 2023 ще е година на развръзките. Сега в края на годината вижте какво става с войната в Украйна, там се върви към капитулация, към тотална победа на лошата Русия и още по-лошия Путин. Вижте какво става с голямата развръзка – Израел и арабския свят. Там тлее ужасен конфликт, геноциден конфликт още от 1948 год. Това са големи неща, които пряко се отразяват на България, вътре в България. Вижте какво става с единния строй на Запада срещу Русия и Китай, срещу страните от БРИКС +, които се опитват да се отделят и противопоставят на глобалистите, вече да не са имперски послушни, да не се подчиняват на световната хегемония и олигархия. Завършваме 2023 с решителни прекършвания, които рушат досегашната световна схема, наложена от глобализаторите. Напр., вижте как решително се освобождава Африка, там процесът е изненадващо бърз и радикален, да му мислят имперски страни като Франция. Завършваме тази година чрез серия от фундаментални развръзки на външните фактори, които в момента притискат и душат България. Надявам се през новата 2024 година по всички тези линии светът всъщност да стане нов, да се подреди по по-разумен начин, да се измъкне от клопката на диктатурата и тоново да се върне към плурализъм и реална демократичност. Ако външният свят стане нов, това ще даде шанс и вътре в България да живнем и да се нормализираме. Пожелавам на всички да сме здрави и оптимисти, да сме активни и съдействащи. Край на интервюто Позволявам си тук да публикувам ИЗВАДКА ОТ ИНТЕРВЮТО на д-р Николай Михайлов от Ноември 2023. Мисля, че мислим в една плоскост, с еднотипен хоризонт… Взето от: afera.bg; dnes.dir.bg – публикувано на 10.11.2023 НОВИЯТ ТОТАЛИТАРИЗЪМ е война срещу европейската ТРАДИЦИЯ И ХРИСТИЯНСКОТО НАСЛЕДСТВО. ФАШИЗОИДНИЯТ ТИП е авторитарно-агресивен десен „примитив“ с асоциално поведение. 
д-р Николай Михайлов: психиатър, богослов и политически анализаторИнтервюто е взето от Галина Чолакова – Какъв е СВЕТЪТ НИ ДНЕС, д-р Михайлов? – Хегемонията на Америка приключва, а с нея и нейните „правила“. Това променя всичко. Светът е уморен от правилата на Америка, които самата тя не спазва, но които „трябва“да се спазват от другите, защото тя го иска. … С моралното лидерство на Америка е свършено (по казаното от Збигниев Бжежински), а това е катастрофа на основната претенция. Това означава и край на „американския век“ и начало на нов, чийто образ е неясен. За всички е ясно, обаче, че светът се нуждае от многополюсна система на международна сигурност, основана на зачитане на интереси, а не на нечии диктат. Грубата сила не решава нищо, защото и други имат груба сила. Америка падна жертва на своята победа в Студената война... Вместо дългосрочни стратегически решения за глобална стабилност предпочетоха лошо мотивирани военни интервенции и еднотипни цветни революции, приключили с хаос и разруха. Нека кажем директно: за добро или за лошо, еднополюсният свят приключи, но осъзнаването на следствията закъснява. Това е бедата. … Едно е ясно: Светът е в турбулентна фаза с потенциал за фатална ескалация. Това признават всички, но нямат решение. Включително и за Близкия изток. – Мнозина анализатори твърдят, че вече сме в ТРЕТА СВЕТОВНА война и това вече не е битка за територия и ресурси, а за душата на човека? – Човекът без душа е като човек без Бог. Днес, душата на човека се възприема като „летлива“ поетическа субстанция, като метафора на сантиментални вълнения. Мила дума, която носи и известна ирония. Душата е това, което съвременната научна психология снизходително „търпи“. А някога са мислили, че душата е „задача “ на човека, негово призвание. Модерното умонастроение мисли „другояче“, в неговата претенция за „трезвост“. Каквато е психологията, такава е и теологията. Теологията е все още академична дисциплина, но Бог е по-скоро културологичен, отколкото метафизичен въпрос. Нетактично е да се говори за Бог, защото Той е „неудобството на съвременния човек“, стаената му гузност. ... Бог е добър, идеята е да бъдем „щастливи“. Това е версията на една облекчена буржоазна теология, скроена по мярата на човека, винаги готова за практически неограничен културен конформизъм. ... Традиционното християнството е адаптирано към господстващата идеология, с нейната доктрина за толерантността и правата – в смайваща търпимост към доскоро немислими безобразия. ... Християнската доктрина за „спасението и аскетическите добродетели“ е дисквалифицирана като интровертна и егоцентрична, за разлика от „любовта“, която е „всичко от което се нуждаем“, както пееха Бийтълс (през 60-те години), и както тананикаме до днес. Традиционното християнство е търпяно само в степента на неговата готовност да се откаже от себе си. Доброволно или принудително. – Неотдавна заявихте, че у представителите на елита е изгубен вътрешният контрол на логическото мислене и ЕЛЕМЕНТАРНАТА ПОРЯДЪЧНОСТ. Какво да очаква и на кого да се уповава тогава „обикновеният човек“? – Действащата политическа власт обслужва „съюзнически задължения“ (към ЕС, НАТО, САЩ, евро-атлантизма, глобализацията им), това е нейната декларирана мисия. Бедата е, че обслужват тези задължения с нелепо провинциално вдъхновение, в което няма нищо „европейско“, доколкото и защото няма самоуважение. Управляват ни с „навита пружина“ и автоматично съгласие. Какво мисли суверенът няма никакво значение. Нашият управляващ елит е решил, че „каузата“ съвпада с директивата, изпълнявана без коментар и даже предугаждана. ... По недоразумение някои наричат това състояние „лоялност“, та даже и „морален компас“. Водени от този компас правят и това, което не се иска от тях, защото не могат да контролират инстинкта си за рефлекторно послушание и трупане на „кариерни точки“. ... Народът дреме апатичен. … Пази хляба, останалото е съдба – това е балкански фатализъм по геополитически причини. „Обикновеният човек“ трябва да знае, че политиката няма спасителна сила и не решава екзистенциални въпроси. ПОЛИТИКАТА няма душепастирска функция. Осъзнаването на това правило спестява разочарования, свързани с неумерени надежди. Ще е добре, ако политикът успее да запази завареното положение, ако то е поносимо и ако съумее да извърши скромни подобрения. Политическият МИНИМАЛИЗЪМ е реалистична политика. Политиката не раздава щастие. Но поне „намек“ за достойнство е драматично нужен, за да не заседнем в окончателно самопрезрение. – Възможна ли е ВОЛЯ ЗА ПРОМЯНА, имаме ли сила да се съпротивляваме на … корупцията? – КОРУПЦИЯТА е повсеместна, тя е битова и елитарна, „изтънчена“ и груба. Ако е изтънчена се таксува като майсторство и дарба, ако е груба е „човещина“. Естествена грубост на живота. Елегантната корупция не оспорва закона, а го „усъвършенства“ и заобикаля. Корупцията „по закон“ е престиж за опитния политик, наричат го „играч“. Има и едно ново „обстоятелство“. Стратегическата цел на това управление е да „дерусифицира“ България, да изтрие всяка материална и идеална руска следа от българския пейзаж. Този революционен устрем протича „над нивото на закона“. … „Висшите съображения“ отменят правото или го отлагат. Ако убедиш Посолството в лоялност и поемеш задължения, имаш всички шансове да се преселиш от „Магнитски“ в парламента, като модератор на конституционната реформа. И да станеш де факто министър-председател (като Делян Пеевски). Това вече е художествено завършена корупция, жанров шедьовър. … – Ако все пак успеем някак да разобличим този елит, ще преодолеем ли НОВИЯ ТОТАЛИТАРИЗЪМ? – Новият тоталитаризъм е война срещу европейската традиция и християнското наследство, това е кратката му дефиниция. Патосът е анти-традиционен и анти-християнски, т.е. анти-европейски. Такова е убеждението и на авторите на Парижкия манифест от 5 декември 2017 – слабо познат у нас, но значим документ на европейската консервативна мисъл. Сблъскват се два възгледа за Европа: @ Нова Европа на актуалната либерална доминация и @ Стара Европа на античното и християнското наследство. Този тоталитаризъм е трудно разпознаваем, защото дозира репресията и се движи с малки стъпки. И още, защото осмислянето на тази динамика не интересува масовия човек, поради невниманието му към всичко, което не е в сферата на непосредствения интерес. И разбира се, защото идеологията е държавна политика, която формира „очевидностите“ със средствата на пропагандата и политическия натиск. ДЕТЕТО е привилегированата ЖЕРТВА на това насилие, там е съсредоточен главният удар. Училището разказва „свободата“ от невръстна възраст, това е неговата „вероучителна“ мисия. Наричат го сексуално възпитание, а то е чиста индоктринация, посвещение в тайните на ероса, единственото оцеляло и напълно вбесено, либерално божество. Ранно осведомяване за „залежите на удоволствие“ скрити в човешкото тяло и свободно избираем ДЖЕНДЪР. Човешката природа е фикция, желанието абсолют. Родителите имат право на съгласие, но нямат право на вето. Родителят следва детето, а детето държавата. В детската училищна програма на Париж, напр. е включена обща задължителна
Тази непостижима „актриса“ беседва с деца от 3 до 7 годишна възраст за любовта и живота. Разчита се на шоков ефект, на незаличими следи от „урока“ или просто на посвещение в естетиката на един опропастен човешки образ. Това е ранен вариант на традиционното посвещение в зрялост (така нар. инициация). Процедурата днес е задължителна. Предстои да се нанесат и в българското училище, не трябва да си правим илюзии. Засега ни пази българското „варварство“, нашата консервативна неразкаяност. Но докога? Новият тоталитаризъм дисквалифицира човека по признака на принадлежност към „ФАШИЗОИДНИЯ ТИП“, който е укрит в „леговището“ на десните партии и консервативната традиция.
– Говорите за КУЛТУРНА СЛАБОСТ, за разделение на говорещите и мислещите на бойни групи. Какво следва от това? – Мразят се и се презират, сподвижниците от социалната мрежа, а това не е хубаво. Някои намекват за физическо отстраняване, за „ликвидационни групи“ – факт, който шокира със степента на морално и умствено помрачение. Злословят неудържимо, клеветят безобразно и окото им не мигва. Превърнали са публичния донос в художествен жанр. Твърдят без всякакви доказателства, че враговете им получават рубли, евро или китайска валута. Идейният мотив се изключва, всичко се свежда до „плащане“. Интересно е, че особено активните не осъзнават какво правят – не с другите, а със себе си, не съзнават в каква миазма са скочили, надолу с главата. Какви коси веят, какви метли яздят. А най-лесният начин да се самоубиеш, както казва един умен съвременник, е да си теглиш един куршум в душата… – Има ли НАДЕЖДА ЗА ИСТИНАТА И ЧОВЕКА в едно пост-истинско общество? – Човекът страда по неизбежност, но се отчайва по избор. Надеждата е ДЪЛГ. Публикувано от www.dnes.dir.bg, на 10 ноември 2023 Под заглавие: Политиката не раздава щастие и не разрешава екзистенциални въпроси | ||
| Обратно в началото | ||
|
|
|
| Tweet |
