| ||
|
13 януари 2023, БСТВ, „Парлам. студио“ със Стоил Рошкев mirchev.bg/ ... youtube.com/ ...
в България, Европа и Света. Честността в политиката – фатално липсваща и очаквана Проф. Михаил Мирчев 13.01.2023, БСТВ, „Парламентарно студио“, Стоил Рошкев 
## /0.20/ Предстои ТРЕТИ мандат за правителство – ще бъде даден на Христо Иванов и ДБ или на Корнелия Нинова и БСП?## /2.10/ Изкуствено усещане за ХАРИЗМА на Кирил Петков – избледня само за 1 година, в сравнение с харизмата на Борисов, която избледня за повече от 10 години ## /2.40/ Играта на Бойко Борисов с политическото „мишле“ Христо Иванов – Борисов ги провокира и подхлъзва, те сънуват правителство и власт ## /3.20/ Стратегията на РАДЕВ да проточи максимално живота на Служебното правителство и своята неофициална „диктатура“ в перспектива от 12 месеца ## /4.15/ ТРИТЕ основни войни между Запада и Русия, които се водят паралелно и във взаимна зависимост – първо са политическата и икономическата, после е армейската. Ще има серия от РАЗвръзки през 2023 ## /5.53/ Трета нова ФАЗА във войната в Украйна, мащабна офанзива на Русия – с перспектива за мащабни победи до лятото и есента на 2023 ## /6.23/ Кондицията на Европа през 2023 – ПОЛША като „нова велика сила“, ГЕРМАНИЯ като ядро на ЕС, ФРАНЦИЯ като губеща качество и мощ ## /8.02/ Как се ГРУПират страните в ЕС? Ролята на Полша, Германия, Франция ## /9.35/ ДВЕ паралелни и конкурентни ПОДПИСКИ за Референдум относно срока за влизане в ЕВРОзоната, второ проваляне от страна на ПП Възраждане – Костадинов, през 2018 и сега през 2023 ## /13.12/ Основното деление сега между политиците и държавниците е между РОДолюбци и народоПРЕДатели. НАДпартийни казуси, къде те се проявяват и си проличават ## /14.30/ Казусът с бързането България да влезе в ЕВРОзоната – от 01.01.2024. За разлика от Румъния. В разрез с анализа на БНБ за вредите. Престъпно лицемерие от гуверньора Димитър Радев ## /16.05/ Казусът участие на България във войната в УКРАЙНА, 2022-2023. През. Радев не се интересува от БЪЛГАРИТЕ ТАМ, партиите – също ## /18.15/ Става радикална ПРОМЯНА в световната политика, политиците у нас ОСЪЗнават ли това – доколко и кои от тях? Имат ли СИЛА и ХАРАКТЕР на истински лидери? ## /19.23/ Големите промени РЕВолюция ли са? Къде и как ще се позиционират българските партии? ## /22.32/ МЕСТНИте избори у нас през есента на 2023. Върнаха ХАРТИЕНАта бюлетина, наред с нов начин на работа с машините, с общо броене и общ протокол – от това КОИ ПАРТИИ ще се възползват, кой ще пострадат? ## /24.50/ През. Румен Радев ще вдига ли пак РЕВолюционен юмрук „Мутри, Вън!“? Той употреби това през 2020 и 2021, се прави обратното. И рейтингът му се срива като онзи на Борисов – от 70 срещу 20, сега 40 срещу 40, скоро може и 20 срещу 70 процента ## /28.42/ Може ли да има ИМПИЙЧМЪНТ? Не може да успее. Защото през. Радев се оказа добре работещ и изгоден на ДПС, през 2022 се видя, че е изгоден и за уж гонените ГЕРБ. „Стратегическото му партньорство с ДПС“ вероятно ще му изяде главата, както на Първанов и БСП ## /30.25/ Ролята на СЛУЖебните правителства – като спасителен механизъм или като съсипващ държавата механизъм на власт? През. Радев като фактически ДИКТАТОР в държавата ни вече близо 2 години ## /33.12/ Скандалът с КРИПТО-банката NEXO. Вихри се у нас, но същността му е в САЩ, оттам ще дойде и изходът. Аналогия с Ружа Игнатова. Феноменът Настимир Ананиев. Защо ГЕРБ извадиха този скандал точно сега? ## /37.05/ Отново за ТРЕТия мандат за правителство – отпадна Христо Иванов, ще го получи БСП – Корнелия Нинова? ## /37.45/ ДОБРОсъвестност в политиката в България. Нужна е, но възможна ли е? Това ли е сърцевинното в очакването за нови партии и нов тип лидери? ## /39.50/ В това отношение какви РЕЦЕПТИ давате на своите студенти? ## /40.20/ Какъв да е колективният СУБЕКТ на промяната и тръгването към добро? Ключово ПОКОЛЕНИЕ е това на 40-годишните, подкрепено от 20-годишните. Това е моята формула. Трябва да спрем голямата лъжа с ПОДМЛАДяването в партиите ## Примерът с кампанията и успехът на Франсуа Митеран от 1981 год. ## /43.50/ Какво е най-важното в една ПЕЧЕЛИВША изборна кампания през 2023 г., в началото на новия цикъл на времето? Това е ЧЕСТНОСТта – за Прехода, за реалностите и силите вече 33 години. Честността, която в България загубихме след Декември 1989. /00.20 минути/ Предстои връчване от през. Румен Радев на ТРЕТИ мандат за Правителство в това мъчително проточило се 48-мо Народно събрание. На кого ще бъде връчен? Парадоксален ли ще е този трети мандат? Това след неуспехите на ГЕРБ – с неудачен кандидат за Премиер (хирургът проф. Габровски) и гласуване 113 срещу 125 гласа (14.12.2022); и след предизвестения провал на втория мандат на ПП (премиер Денков), след несериозния им опит да ангажират другите партии чрез някаква „Декларация за съгласие по приоритети“ от НС (06.01.2023). Нека имаме предвид, че третият мандат няма ограничителен срок, може да се проточва и месец, и два. Това е възможност Радев още да удължи – с месеци – едноличната си власт чрез Служебно правителство, а с това и агонията в държавата и обществото. Предстои да видим каква игра с това ще бъде разиграна – и колко парадоксална ще е тя. Другата седмица очакваме да видим на коя партия от средните и малките ще бъде връчен този мандат. По това в медиите и Интернет цари голямо чудене. Христо Иванов и ДБ се натискат много. Вярват ли си, че биха успели? Мисля, че той не толкова си вярва, че ще му възложат да състави свое Правителство, колкото бълнува и сънува сутрин. Много му се иска правителство и държавна власт – при такава амбициозна група около него, както и след като известно време той бе Министър на правосъдието (при Плевнелиев и при сега омразните му ГЕРБ, 2014-2015). Тези сънища и сутрешни бленувания са упорито нещо, човек им се поддава емоционално. От друга страна, нека отдадем заслуженото на Христо Иванов. Той показва голяма енергия в публичната си активност, непрекъснато е в телевизора и по разни събития, вози се на лодка и превзема незаконни пристани в Росенец. Такава енергичност се проявява от малко от политиците днес. Той е добре политически говорещ политик – на това се дължи удържането на гласуващото ядро за тяхната доста разнородна коалиция, неговото говорене и визия за убедителност има силата да ги сплотява. Ето защо, дори гражданите, които не го харесват и не поддържат партията му, би следвало да го уважават. Мисля, че такива неща е редно да бъдат отчитани при един достоверен анализ на политическото лидерство. Христо Иванов се откроява сред мнозинството политически лидери и партийни говорители, които имат позиции, но нямат умението да я изразяват. Откроява се с културата на говоренето си и на публичното си поведение – това сред блатото от самодоволна простащина също заслужава специално да се отчете и да му се зачете. Заради словесното си майсторство и културата си в онази група, която е склонна да харесва Христо Иванов, той за тях е убедителен и те вярно си го поддържат. Проблемът му е, че не може да привлича периферии, т.е. не може да надскочи онези 5-6%, които очевидно са техния електорален таван. Подобна бе ситуацията навремето с Иван Костов, след като загуби властта през 2001 г. – много харесван вътре в сплотената „секта“ на привържениците си, но неспособен да разширява към периферии, обичан от малцина – мразен от многото. /02.10 минути/ В тази връзка може ли да се каже, че КИРИЛ ПЕТКОВ има лична ХАРИЗМА? Според мен, Кирил Петков умее да се подмазва популистки на определени видове хора в обществото – с кривата си и гузна усмивка (подобна на онази крива усмивка навремето на Стефан Софиянски), с визията си на доброто момче на Тати, с демонстрацията си на семейство и бащинство, със снобската магия на някакво уж елитно образование в „Харвард“, с рекламата му като уж успешен млад бизнесмен. Харизма е нещо много повече от това – Кирил Петков по същество не е харизматичен, само временно подлъга едни 600 хиляди души. За жалост на този елементарен популизъм на изборите на 14 ноември 2021 се поддадоха над 100 хиляди БСП-ари. Кирил Петков не е харизматичен, но усещането за харизма бе изкуствено създадена за него – през цялата 2021 – от медиите, които му правеха лична реклама и изграждаха харесван образ за него; от през. Радев, който му се радваше бащински и го защитаваше дори срещу Конституцията; от Конституционния съд, който не го отряза, когато се произнасяше за неговото „канадско гражданство“ – още тогава се очакваше ясно да се каже, че той е „шарлатанин“, Радев си го призна две години по-късно в началото на 2023 год. Изкуствената му харизма се създаваше от умилкващите се около него репортерки и водещи журналисти. Това се правеше систематично от всички големи телевизии и други медии, много месеци подред – първо в качеството му на служебен министър, после в качеството му на лидер на уж нова партия (нея регистрираха ли я след като паднаха от власт, не е съвсем ясно!?), накрая и като Премиер – ентусиазирано полегнал в лоното на мейнстрийма и грижливо обгрижван от западните ни господари. Изкуствената харизма, усещането за лична харизма на Кирил бе създадена по подобие на онази на Бойко Борисов от далечните 2003-2005-2007 и после поддържане на усещането за харизма чак до средата на 2020 год. Тогава имаше много по-дълъг процес на обработка и зомбиране на масовата психика. Сега при Кирил зомбирането бе направено само за една година (2021) – ускорено, че бързаха и нямаха повече време. Друга разлика е, че Борисов успя да съхрани масово усещане за лична харизма над 10 години, докато Кирил избледня само за 1 година. Да не забравяме, че Борисов тръгна от рейтинг 70% харесване към 12% нехаресване, и чак сега (след близо 20 години подвизаване на върха на държавата) е с обърнат рейтинг – 20% харесване към 70% нехаресване. Кирил се срина до този съвкупен отрицателен рейтинг (20% срещу 70%) само за 1 година. В този смисъл нека кажем ясно, че харесването на Кирил бе изкуствено създадено от медиите, Радев и институциите, а нехаресването му си е преди всичко негово лично дело!!! Както се казва „Каквото сам си направиш, и Господ не може да ти причини!“. (Извинете, че в случай използвам сакралното име Господ.) /02.45 минути/ Що се отнася до подхвърлянията на Борисов относно възможния трети мандат на Христо Иванов и ДБ, мисля, че Борисов си играе подигравателно със своите яростни противници (особено след Юли 2020 г. и тогавашните протести на площада под революционния юмрук на през. Радев). Борисов ги умее тези неща, в случая си играе като голям батко с едно някакво си момченце от периферията. Той блъфира-провокира-подхлъзва Христо Иванов и неговата необуздана амбициозност. Големият си играе с едно мишленце в политиката, въпреки че това вече трета година е най-гласовитото медийно мишленце, а и най-скъпо заплатено от любящите го външни спонсори. /03.20 минути/ Президентът Румен Радев максимално РАЗТЯГА във времето играта с мандатите за правителство. Забави първия мандат с месец и половина. Какво е това? Това очевидно е негова стратегия. За да управлява по-дълго този негов Служебен кабинет – не само 3-4 месеца, както би било нормално, а за 6 и повече месеца. Очевидно има някакъв възложен СПИСЪК от неприятни за държавата неща, които той трябва да свърши – и не рискува да ги прехвърли за решаване от ново редовно правителство. Подозирам, че Радев иска да е сигурен, че си е изпълнил възложените задачки, иска да го прави със своето послушно Служебно правителство. Концентрира огромна оперативна и разпоредителна държавна власт чрез него, услади му се, не желае да я изпусне, не желае да се върне към представителните странични функции. Тук пак да каже, че третият мандат (очаква се да го връчи на 16 януари 2023) няма ограничителен срок – могат да го точат и проточат 1-2-3 месеца. Може да бъде задържан в този, който е получил мандата, с благото съгласие на през. Радев и той да удължи с месеци работата на това си Служебно правителство. Така изборите вместо да са през Март, биха могли да бъдат чак през Май 2023. И после да се извърти още едно безпомощно 49-то уж Народно събрание. /04.15 минути/ В хоризонта на Света вече прогнозирах, че настоящата 2023 г. в световен мащаб ще бъде година на серия от РАЗВРЪЗКИ, става дума КОМПЛЕКС ОТ ВЗАИМОсвързани развръзки. Първо, развръзката в гео-политически мащаб, преструктуриране на Света, на новите зони на влияние. Предпоставки и сигнали за започване на принципни промени вече идват от САЩ, през 2023 г. вероятно важни неща ще стават и станат в САЩ, а и в Лондон, и оттам ще стане по Света и в Европа, ще дойде и при нас. Против глобалистките сили САЩ и Лондон – като гео-политическа алтернатива, ускорено се формира огромен блок от страни – са вече не само Русия и Китай, но и Индия и Иран, и Саудитска Арабия, и Турция и Бразилия, и още 10-ина ключови държави, и още около 100 държави – срещу 50 държави около предишния единствен глобален център. България отново е пред стратегически избор – накъде и с кого? Вкл. и пред идващата серия от военни действия и конфликти по целия свят – между Израел и Иран, Турция и Кюрдистан, Северна и Южна Корея, Пакистан и Индия, Армения и Азербайджан, Тайван и Китай, и още подобни. Дали през. Радев ще прави такъв стратегически избор за Българията ни? Нека ясно се каже, че НЕ би трябвало да е той. Той просто по Конституция няма такива властови правомощия. По принци той е само ВРЕМЕННА власт в периоди на парламентарна безпомощност, той е само РЕЗЕРВНА власт в една ПАРЛАМентарна република като нашата. Такива стратегически за страната решения би следвало да се вземат от нормален и публично действащ Парламент – Народно събрание, чрез своите легитимно избрани партийни представители. И нека сме наясно, че който пречи срещу избирането на нормален и легитимен Парламент, той по същество връзва в пранги краката на Демокрацията ни, изкривява Конституционната ни уредба. Също така той по същество елиминира народа от макар и косвено, но реално участие и съучастие от процеса на вземане на легитимни СТРАТЕГически решения и ангажименти на България. Второ, пренареждане на световната икономика и световна валутната система. Пренареждане на веригите на доставки и световната търговска система. Пренареждане на застрахователната и финансовата система. Пренареждане на световните резервни валути и на световната банкова система. Пренареждане на световната енергийна система, потоците на енергоресурсите, собствеността и печалбата от тях. Ново разместване на световните индустриални зони, както и на водещите технологични зони. Нови стратегически морски пътища. Нов баланс между „армиите“ от сателити в Космоса. Нова география на зърненото производство и търговия, на земеделските торове, на собствеността върху плодородната земеделска земя. Ново глобално преселение на населението към богати зони, към зони с вода и условия за живот, към зони с повече сигурност за хората и семействата. Нова етно-народностна, религиозна и културна мозайка на населението и трудовите ресурси в националните държави, от една страна, и от друга – усилване на националния суверенитет и идентичност в същите тези държави. Очевидно, по всички тези линии става дума за два глобални и противостоящи по същността си процеса. От една страна, пренареждане и обособяване на отделени и дори противопоставени, враждебни зони в Света. И заедно с това, постигане на ново равновесие и баланс, за да се спре ескалацията на сблъсъците и войната, и да се премине към ново състояние на „мирно съвместно съществуване“, както стана първо във и след Ялта през 1945 и после във и след Хелзинки през 1975 год. За 85 години историческият кръг на времето се извъртя от война, през мир, отново до война. Сега отново ни предстои след сегашната многоизмерна и многопластова световна война отново да преминем към фаза на мир, който дано отново продължи поне 75 години. Тук да не забравяме, че икономическата цел на предизвиканата война във и чрез Украйна е Западът да придобие на безценица собственост и господство над огромните плодородни ЗЕМИ и житницата там; огромните залежи от ТИТАН, уран, цинк и още подобни за своята високо-технологична промишленост – военна и самолетна, автомобилна и електронна; огромните залежи и мини за СОЛ и ВЪГЛИЩА; огромните централи за ТОК в енергийната система; огромните ВОДНИ ресурси; както и огромни ЧОВЕШКИ ресурси в сегашната демографска и расова криза на стара Европа. Трето, чак след първите две ще се стигне до развръзка в армейската битка на територията на Украйна – там където се стреля, разрушават селища и умират хора. След почти 11 месеца изчакване и протакане (СВО бе предизвикана и започна на 24 февруари 2022) в средата на Януари 2023 очевидно руската армия вече премина към разгърната военна офанзива. Това се прави на три фронта с обща дължина над 100 км. – Южният срещу Запорожие, Орехов и Угледар, подготвят се за офанзивна срещу Николаев, има очаскване кога посоката ще се развие към Одеса и Приднестровие; Източният със завземане на Соледар и Бахмут, после на Часов Яр и Северск, по-нагоре вече решителна атака за завземане на бастионите в Андреевка и Маринка, още нагоре Северск и Краматорск и така да се освободи втората половина от Донбаската република; Северния фронт към Лиман и Купянск, за връщането им и в посока към Харков. Едва от Декември фронтовете се насищат от Русия с огромна армия, сега се насища с ново технологично оръжие, със съответна космическа поддръжка и навигация. И всичкото това вече под знака и в смисъла на нова „Отечествена война“ (предишната бе от 1941-1945). С готовност в нея да се включи фронтово и славянска и православна Беларус, с активно участие на армиите от Донецка и Лунагска републики, както и украинското гражданство, което в своята си гражданска война се бори срещу геноцидната власт в Киев. Наистина става дума и за гражданска война вътре в Украйна, между различни части от населението. Гражданска война на нацистка и расова основа – да не забравяме, че руско-езичните в Украйна са обявени от западните арийски украинци за „не хора“, за „свине-човеци“; да не забравяме, че замият президент Зеленски откровено заяви на 5 август 2022, че руско-езичните трябва да изоставят всичко свое и да напуснат страната, ако искат да оживеят; да не забравяме, че Киев и НАТО от 2014 обстрелват Донецк с много граждански жертви, продължават го и досега с непрекъсващи вълни от артилерия в центъра на града, в жилищните квартали, в които няма войска; да не забравяме, че огромните укрепени крепости са построени в Маринка и Авдеевка, в Бахмут и Соледар, към Краматорск и Северск – всичко това срещу и в непосредствена близост до Донецк и с готовност оттам да продължат вълните от убийствени бомбардировки по кварталите на града. Русия и армията й победно ще вземат основното, което са решили да вземат в бивша Украйна, което ги принуждават да превземат в бивша Украйна. По това вече открито се говори от западни експерти и политици, вкл. от военни експерти и конгресмени в САЩ. За това говори реализмът като се следят събитията, както и аналогиите с предишни агресии срещу Русия. Разбира се, в тази фаза се разгръща заблуждаваща обратна пропаганда. Виждаме и я слушаме през този Януари как НАТО щяло да победи Путин и дори щяло да разруши Русия. Очакваме тази патетична пропаганда да я чуем от ДАВОС на 18-19 януари, а след това и в поредната ескалационна среща на НАТО в Рамщайн. Тази агресивна говорилня и показване на мускули става във все по-голям дисонанс с реалната ситуация по фронтовете. През 2022 западните съюзници бяха сплотени в един юмрук. Сега, в началото на 2023, вече се усеща обратният процес, единството между тях вече се пропуква, Германия се огъва и става непослушна, Франция се чуди какво да прави, в Италия може да се направи неочакван завой, Унгария и Сърбия създават проблеми. А и в западните страни народите вече се надигнаха в съпротива срещу правителствата си, за възпиране на войната, за възпиране на глобалния план за „всеобщо зануляване“ (Клаус Шваб, 2016-2020, …?). Сякаш Западът увеличава въоръжаването на Киев и сякаш е все по-решен да се доведе войната на НАТО до катастрофа за Русия. Но по същество фактите говорят за обратното – много приказки и заплахи, но минимизирани и хаотични действие; големи обещания за въоръжаване, но минимизиране на обемите и разтягане на сроковете; очаквани страховити германски танкове, но Шолц се бави и бави да разреши. Агресивното говорене, санкциите, заплахите – всичко това е обратна пропаганда и надуване на мускули за пред публиката. Реално западното оръжие и подкрепа за Киев се ограничава само до онова, което е нужно за се поддържа огъня, а не колкото да се печели войната. В това е поразително престъпното лицемерие на Западните политически лидери, на Брюксел и Комисията. От своя страна стратегията на Русия е максимално обезсилване на украинската армия и на украинската икономика, максимално обезсилване и неспособност за логистика към фронта и при ремонтиране на тежките оръжия, значително обезсилване и блокиране на ключовата енергийна и пътна инфраструктура. Стратегията е максимално обезсилване на ТИЛА, за да стане безпомощен ФРОНТА на Киев. Разбира се, все още виждаме упорита съпротива от страна на ВСУ и чуждестранните им батальони, но обезсилването е факт – критично са намалели резервите, човешките жертви са огромни, насилственото събиране на нови войници вече е в критична фаза. Очевидно ВСУ ще се съпротивляват още, понякога зловещо, на места и ефективно, но няма да могат да удържат на натиска и вече обърнатото съотношение на силите по фронтовете (от Декември 2022 насам). Реализмът ни насочва към такива прогнози. Русия вече смени и генералитета, които пряко ръководи операцията – след ген. Суровикин на фронта дойде и ген. Герасимов, а той е началник на Генералния щаб и втори човек в министерството след Шойгу, бе назначен за оперативен командващ на фронта. А това е знак за пряко ангажиране на Русия като държава – в оперативното провеждане на операцията и военните действия, вече с целия ресурс на държавата. Досега тя беше във войната, но с периферни ресурси и с малко хора. Шефът на Генералния щаб става главнокомандващ, оперативен на терен. Това е символно и говори за преминаване към следваща трета фаза от стратегията – а това вероятно е стратегия на военна победа в перспектива до есента на 2023 год. /05.53 минути/ Това не означава ли, че скоро войната в Украйна ще ЗАВЪРШИ изцяло? Говоря за сериозна военна офанзива, за следващ тур от фронтови победи, за придвижване линията на фронта и завземане на нови територии от предишната Украйна. Но нека сме наясно, че през 2023 армейският темп може да бъде ускорен, но може и отново да бъде забавен и временно стопиран, както вече стана на четвъртия месец през 2022 г. – с изтеглянето от Киевска, Черкаска и Харковска области. Решението за такава тактика зависи НЕ от армейските действия сами по себе си. Тактиката и конкретно завършването им зависи от развитието в политическата и икономическите битки в Европа и Света. Армейската война е функция в случая – тя не е нито в началото, нито е основното. Това трябва да се разбира. Първо стратегическите политически и икономически цели, чак после военните и териториалните цели – това е логиката, това е действието. Военната битка ще приключи чак когато се очертае някакъв паритет, някакво разбирателство, някакво разпределение на зоните в политическата и икономическата битка – чак когато големите сили направят своето договаряне от типа „Ялта – 2“ и „Хелзинки – 2“. Това вероятно ще стане чак след предстоящите избори в САЩ – а те ще са Ноември 2024 год. Срокът се удължава!!! Това удължаване (вместо в края на 2023, реално едва в началото на 2025, след 22 януари, когато е инаугурацията на новия президент) ще стане по техническа причина – как Руската и Китайската страна да сключват такъм стратегически договор без срещу себе си да имат ясен и устойчив президент на САЩ? Ще им се наложи да изчакат изборите и инаугурацията, едва след това. /06.23 минути/ Каква е кондицията на ЕС, на Еврозоната? В такава отдалечена военна перспектива ЕС има ли ресурс да изчака без фатални последици за себе си? Кондицията на Европа е отрицателна, поне засега. ЕС и Брюксел са в рискова ситуация да започнат да се разпадат през 2023 г., да възникнат сериозни разломи между западните съюзници – между англосаксонците и Европа, между големите в ЕС, между различните зони и групи страни в ЕС, между Севера и Юга, както и между Запада и Изтока в ЕС и в господстващото НАТО. През 2022 г. Западът и ЕС се консолидираха срещу Русия и в подкрепа на Киев, обединиха се зад САЩ и Лондон срещу „общия враг“, имаше максимално усилие за това и то бе успешно. Но сега вече има обратни и тревожни за тях сигнали – започнал е процес на полуразпад и разломи. Възникват дебати, пропука се стената на цензурата, политически фигури с тежест вече искат успокояване и разум в политиката им спрямо Русия и Путин, премиери вече открито допускат победа на Русия. Виждате в Англия, например. Тя формално е извън ЕС, но е глобална сила в Европа и бъркотията през последната година. Там започнаха масови народни, работнически стачки, съпротивителни движения. Страната не само е вече в икономическа рецесия, но и в поредица от блокирания на транспорта и на други жизнени системи в държавата. Правят се аналогии с подобни събития още от 70-те години и после 80-те години в Англия при Маргарет Тачър. Много са сериозни нещата сега, както тогава. Руши Сунак е четвъртият пореден войнолюбив премиер след напускането на ЕС, който ще има скоротечна трудна съдба. По същество вече започна и неговата правителствена криза – едва на 3-я месец от овластяването му (на 24 октомври 2022 оглавява Консервативната им партия, а на 25 октомври става и премиер). Очаквам, че през 2023 на практика ще бъде пожертвана идеята за единен консолидиран и непробиваем Европейски съюз. Това ще е горчивата политическа цена заради общата агресивна политика спрямо Русия. Това очаквам да започне като видим процес през настоящата 2023 год. Някъде четох метафората, че в този пореден сблъсък „Глобален Запад и Север – Глобален Изток и Юг“, че Русия е като айсберг от огромни видими и невидими ресурси, както и победна решимост и сила на характера. Докато агресивната Европа на Брюксел и Берлин е като злочест „Титаник“ на XXI век. Как ви се струва, има резон в една такава аналогия и метафора!? Въпросът за нас е България къде, сред кои, зад кои страни и европейски лидери ще се позиционира. Отново при и зад най-губещите или при и зад по-умерено губещите? Досега Кирил Петков (от Декември 2021) и Румен Радев (активно през последните 2-3 месеца) направиха много неща, за да сме сред най-губещите. Надявам се в следващите месеци да има някакво отрезвяване, събиране на смелост и мъжество, за да не влизаме в дълбокия капан, който когато щракне ти отрязва крака и ръката. /08.02 минути/ Как ще се групират страните в ЕС през 2023? Полша е свързана с Централна Европа... ПОЛША не е свързана основно и перспективно с Централна Европа. Тя е в комбинация с Англия заради разцепването на ЕС – в един стратегически лондонски проект „Лондон–Варшава“, който в замисъла си не е само срещу Русия и Евразия, но и срещу единството на Европа. Тук е и проектът „Триморие“, с който така плътно и глуповато се ангажира нашият през. Румен Радев. Да не забравяме стратегическата прогноза от САЩ от 2009 г., че Полша ще стане нов мощен център в Европа като цяло – като една от 4-те нови велики сили на Света, наред с Турция, Мексико и Япония. И това на фона на високомерната и плиткоумна американска прогноза за предстоящ упадък на Русия и Китай – сега сме 2023 и виждаме не само не упадък, а обратното. Обратното дори в условията на изтощителна война и санкции, в условията на структурни кризи в Китай и също заплаха за въвличане във война заради Тайван. За това си струва да препрочетем книгата на официозния прогнозист от САЩ Джордж Фрийдмън „Следващите 100 години, геополитическа прогноза за XXI век“. Стратегическият проблем на Полша през 2023 е, че те тръгнаха по пътя на агресивния милитаризъм срещу Русия и Евразия, както и срещу православието – сега Лондон и САЩ ги насъскват, подклаждат амбицията им да вземат за себе си 4-5 области от доскорошна Украйна – според двустранен договор с Киев от 2022 полски администратори и съдии реално поемат властта в тези области. Полша увеличи максимално своя военен бюджет (най-малко 3% през 2023), искат да увеличат своята армия 3 пъти, като една наистина могъща армия. Германия, Лондон и САЩ ги превъоръжават с модерно въоръжение, създават огромна модерна полска войска, дислоцират в Полша няколко 10-ки хиляди американска, румънска и друга чужда войска. Мобилизират и фашизират, по украински образец, не малка част от голямото си население – 38 милиона души, с положителен естествен прираст, с нови детеродни попълнения откъм Украйна. Те не си играят на дребно и с импровизации – през Март 2022 приеха „Закон за защита на отечеството“, от цели 450 страници. Полша сега е пряка заплаха за Беларус, откъдето също е строена огромна армия, с огромен технически и логистичен ресурс. Западняците нахъсват през. Анджей Дуда и Полша, нахъсват ги да обявят война и да открият свои втори фронт срещу Беларус и Русия. Полски наемници и командировани военни участват на фронта в Украйна, имат вече стотици или дори хиляди убити. Полша в Украйна е реално воюваща страна като държава и като изнесен напред представител на НАТО. Полша е основен логистичен център за войната в Украйна – оттук влиза новото въоръжение към Киев, там се изтеглят за ремонт повредените танкове и тежки машини, тук се обучават киевски военни, оттук излитат киевските самолети за опериране на фронта. Полша вече прие над 3 млиона бужанци он Украйна и вече се чуди какво да ги прави. Ето, така се било ставало „нова велика сила“ според стратегическата концепция от САЩ, според стратегическите разломни проекти от Лондон, както и според неутолимата националистична амбиция на самите полски елити, решаваща част от интелигенцията им, завоевателна нахъсана част от народа им. Но да оставим Полша настрана – те освен сами да станат поредна жертва в хибридната и прокси-войната на Запада срещу Русия и православието, друго не ми се вижда възможно да стане на практика. Убеден съм, че предстоящата 2023 ще го покаже ясно. За бъдещето на ЕС от най-голямо значение е какво и как ще стане във, със, около ГЕРМАНИЯ – Германия на Ангела Меркел и сега на Олаф Шолц, който се готви за следващ втори мандат като канцлер. Германия е ядрото на ЕС – като икономика и индустрия, с политическия респект към нея, като висока европейска култура, както и като голям европейски народ с голяма квота в решаващите европейски институции. Населението е вече набъбна до 84 милиона души, с прииждащи още милиони от Изтока и Арабия, от Турция и Африка, както и от Украйна, всички те в активна детеродна възраст. Тук нека отбележа, че германците в състава на населението бързо се свива – само за няколко последни години поне с 5%, сега вече това демографско и генетично-етно-народностно ядро в населението е под 86%. От Германия зависи много – накъде ще тръгне и докъде ще стигне Европа? Преди всичко Германия дали ще се подчини като ограбван сателит на САЩ (сега оттам отново, както преди 80 години, издърпват индустрията им, прехвърлят я през океана, съответно издърпват науката и мозъците им)? Или Германия ще успее да се изплъзне поне частично и за важни неща да се еманципира от командването от САЩ и Лондон – за да съхрани индустрията и енергетиката си, за да съхрани автомобилостроенето си, за да не допусне народът й драстично да обеднее, за да съумее да се предпази от деструктивната вълна откъм огромната „бежанска“ имиграция от последните 8-9 години, както и за да спре с израждащата я вълна на джендърството, педофилията и други подобни. Последното е фундаментално важно, джендър нещата при тях са вече с екстремни форми – а това е ерозия на човешкото качество на населението, на нацията като цяло, на расовото ядро на нацията. Германия като сила и като ядро на Европа сега е в комплексна КРИЗА – важно за всички, за ЕС като цяло, е тя дали ще потъне в тази криза или ще се измъкне, съхранявайки огромния си ресурс на индустриална високо-технологична страна с високообразован народ, и като народ с хуманизъм и достойнство, който този път няма да разреши отново да бъде повлечен и завлечен от неонацизма и неофашизма. И пак да кажа, че там гражданската ситуация е ВЗРИВоопасна. Заради огромните малцинства, с които вече превземат столицата и райони от страната. Не малка част са видимо цивилизационно несъвместимите с германската култура, традиции и обществен ред – отново са на площадите, взривяват масовата престъпност, създават огромна гражданска несигурност. Всичко това просто ерозира гражданската тъкан на обществото. Четох някъде сигнализиране за опасен процес на гражданско и политическо РАЗцепване на Германия. Преди, през 1945, тя бе разцепена от победилите тогава във войната, бе разцепена от външни сили – части от нея бяха придадени дори на Полша. Сега, през 2023, развръзката може отново да стане чрез разцепване на единна Германия. Този път чрез сили отвътре, поради принципно различните нива на политически на разум и реализъм в различни части на Германия. ФРАНЦИЯ също е огромна икономическа и технологична, индустриална и земеделска, политическа и дипломатическа, човешка и културна сила в Европа и ЕС. Проблемът е, че те още през 2022 бяха силно вътрешно разколебани – като се започне с кризата в доставките на атомно гориво за атомните им електроцентрали, премине се през загуба на влияние и мощ в ресурсните за тях страни от Африка и се стигне до площадите, където френският народ продължава да е немирен и енергичен, продължава да не харесва през. Емануил Макрон и да си излива гнева, не престава да се съпротивлява срещу неолибералните му закони и вредната му сателитна политика. Макрон стана почти смешен с телефонната си активност, постоянните разговори от дистанция с Путин, опитът му да се демонстрира като важен и влиятелен посредник, който видите ли бил успявал да смекчава позициите на Москва и ги придърпвал към сядане на масата на преговорите. Това бе до есента на 2022 г., после май руската страна престана да му вдига телефона и … Макрон остана на сухо. Визията му като международен фактор сега, в началото на 2023, е чувствително ерозирана, избледняла, вече стояща някак несериозно. Французите все по-натрапчиво започват да си мечтаят за нов ген. Де Гол и за връщане към „френската грация и достойнство“ в политиката и в културата, както и в живота като цяло. Всичко това днес е проблем за Франция. Но това е проблем и за бъдещето на Европа и европейската цивилизация като цяло. И тук да не забравяме, че фундамент на ЕС е оста „Париж–Берлин“. Ако единият компонент се смали и смачка, то другият съвсем може да се отплесне и да сбърка посоката. /09.35 минути/ 2023 ще е проблемна и с оглед приемане/влизане на България в ЕВРОзоната прибързано още от 1 януари 2024 год. Какво става с подписката за иницииране на Референдум по този национален и държавен казус? Едно уточнение – трябва да говорим в множествено число – от 9 и 10 януари 2023 вече има ДВЕ започнали подписки за Референдум за влизането ни в ЕВРОзоната, две паралелни и алтернативни подписки. Те са алтернативни не само защото зад тях стоят различни партии и организации, но и защото ВЪПросите са РАЗЛИЧНИ. В едната има един въпрос само със срок, докато в другата има въпрос за УСЛОВИЕ –чак след което да влизаме там (въз основа на Договора ни за Зоната и клаузата за дерогация), както и още два ключови за България въпроси по други проблеми. Идеята и на двете подписки е да се предизвика Референдум и там да има гласуване, чрез което да се ОТЛОЖИ за определен и за неопределен срок влизането в България в зоната – и така да се възпре сегашното паническо и вредно бързане да влезнем още от 1 януари 2024. В аналогична ситуация съседна Румъния прояви разум и предпазливост и вече отложи срока си за влизане за не по-рано от 2029 год. Моето предложение бе да се залепим зад тях – те са удобен за България прецедент, и също да предложим отлагане от 2024 поне до 2029 год. Тогава да се решава този въпрос – след развързване на сегашната криза в Европа и централните й страни, в Еврозоната и финансовата система на Запада. Първата инициатива бе от 1 ноември 2022, от една инициативна група от 9 души – и с мое любезно участие. Тогава я анонсирахме чрез пресконференция в БТА. Тогава и там публично бе формулирана ЦЕЛТА и синтезирано бяха изложени основни АРГУМЕНТИ – икономически и финансови, граждански и инфлационни, символни и културни – относно вредите за България. Основен експерт-говорител бе финансово-икономическия експерт доц. Григор Сарийски. Аз акцентирах на символната страна на казуса – че ЛЕВът не е просто монета или банкнота, нито е само парично средство, а е символ на българската държавническа историческа идентичност, на културната ни народна идентичност, и това не бива да се забравя и пренебрегва от тясно технократско мислене, както и от битово-популистки удобства. След това се проведоха две големи „събрания на народа“ (както аз ги наричам), с присъствие и активно участие на над 300 души – в Студентския дом в центъра на София, на 5 и 11 ноември. Целта бе да се консолидира официално инициативен комитет (ИК) и без забавяне да започне непосредствена организаторска работа. Там, на 5 ноември, с „народно гласуване“ за председател на ИК бе избран доц. Григор Сарийски, а не предложения Костадин Костадинов. Само 2-3 гласа не бяха за доц. Сарийски и до гласуване на Костадинов не се стигна. Работата можеше бързо да потръгне. НО … тогава започна едно голямо мотане и замотаване – дали да участват партии или само граждански организации, в ИК да бъдат ли и да не бъдат пряко представени партии, колко члена да има този ИК – 5 или 15, Костадинов и ПП Възраждане ли да доминират в ИК и в организацията, както и във визията на инициативата за подписка??? На второто събрание от 11 ноември започнаха и скандални противоборства – още в залата, в интернет, между стимулирани да се противопоставят групи. И така нещата се объркаха и проточиха цели 70 дни – Костадинов се фръцкаше от 11 ноември нататък – само ние можем и имаме капацитет, доверете ни се, в ИК трябва да има представители само на ПП Възраждане. Премина и към ултиматуми – трябва да стане нашето, иначе ние се оттегляме, иначе ние ще Ви пречим, и др.под., и т.н. Доц. Сарийски не бе уважен като избран Председател на ИК, думата му не се чуваше като тежка и решаваща – неговата активност се измести само към телевизиите, където той като експерт обясняваше вредите от прибързаното влизане на България в Зоната от 2024 год. Стигна се до Декраларация с обяснения за тази саботьорска ситуация – инициирана от Росен Миленов, подписана на първо място от доц. Сарийски и на второ място от мен, и от още десетки инициатори. В такава предизвикана суматоха бе пропуснато възможното начало на подписката още в края на Ноември, после се пропусна Декември, същото бе на път да стане и през Януари 2023. И тук дойде изненадата – друга инициативна група на 9 януари 2023 обяви свои ИК и начало на своя подписка. Обявиха си и трите въпроса, аргументираха ги като три важни национални приоритета, по които народът би следвало да се произнесе и да поеме отговорност. Внесоха си документите в Народното събрание и срокът от три месеца за събиране на подписите започна да тече. Това бе крайно неприятно изненада за Костадинов и ПП Възраждане. Те се стъписаха, че така изненадващо им отнеха монопола. След мотане от 70 дни те само за часове се организираха, решиха какъв да е въпроса, подготвиха своето предложение за подписка, на другия ден също внесоха документите в НС, и техният срок започна да тече. Ето, така вместо една подписка по толкова съдбоносно важен проблем за държавата и народа ни, консолидиране на усилието – силите се раздвоиха, много хора за 70 дни се отчаяха и отдръпнаха, първоначалният ентусиазъм изстина, и тук падна черна пелена на съмнение, че някои искат да си правят реклама, а не се грижат за националния интерес!!! Направиха отново РАЗЦЕПЛЕНИЕ и объркване на хората. Отново сме в онова разцепление, което проваля подобни национални цели и каузи, подобни мисии и цели. Направи го Костадинов и 3-4 от близките му в ПП Възраждане. Със съдействието на някой политически лидери на малки и периферни партийки, които имат по 0,2-0,5% на избори, или които имаха висок политически статус, но болезнено пропаднаха – всички те не разполагат със значим ресурс, но са завладени от огромно его и политически амбиции. Те излезнаха на сцената още на 5 ноември, после Костадинов умело ги манипулираше, и накрая се стигна до съвместното мотане 70 дни. И така, в резюме, едната – забавената подписка – сега е дело на ПП Възраждане. В нея има един въпрос, само за отлагане от 2024 до далечната 2043 год. Между драгото ще им е трудничко да обясняват защо точно 2043, а не 2035, както се обсъждаше 70 дни, защо не 2029, което предложение те неясно защо отхвърляха упорито през тези 70 дни. Реално, този път ги надхитриха и ги принудиха не само да започнат подписка, но и да положат максимални усилия да съберат над 400 хиляди признати подписа от български граждани. Сега ще им се наложи да свършат работата, доколкото и както го могат. Костадинов лично си е заложил престижа в това. Вече всички са вторачени в тях, нямат вариант да се мотаят по терена и сами да спрат подписката си преди последната седмица, както през 2018 год. Другата подписка – с трите въпроса – е инициирана и ще бъде организирана от хора близки до другите „патриотични“ партии – Атака и ВМРО. Те също имат свои значителен организационен и кадрови ресурс, за да събират подписи в голямо количество. В момента двете партии са аутсайдери – изпаднаха от властта и сега с обидно нисък рейтинг. Затова те би следвало да са мотивирани да успеят в подписката си, за да не се изложат. И така да си направят публична реклама, хората отново да ги зауважават, да си покачат загубения партиен рейтинг – и … да се качат отново на политическата сцена. Този референдум, който е обективно необходим на българите и държавата е много удобен инструмент за самореклама и покачване на рейтинг. Атака на Сидеров и ВМРО на Каракачанов изчакаха, изчакаха, изчакаха Костадинов да се мотае 70 дни, изчакаха го да се изложи, изчакаха да се натрупа у много хора разочарование от ПП Възраждане и го удариха през пръстите. Изпревариха го с часове. Фактически го принудиха да започне своя подписка. Свалиха го от пиедесталла на монополист и го подредиха до себе си в така нар. „патриотично и патриотарско политическо поле“. Дали да се ПОДПИСваме в тези две подписки, при създадената нечиста ситуация? Моето лично мнение е, че родолюбивите българи следва да се подпишем и в ДВЕТЕ подписки, независимо от отношението си към трите партии, които чрез подписката искат да си направят реклама. Заслужава си да се подпишем, за да демонстрираме волята на народа на анти-българските елити. Нека съберем общо едни 500 хиляди подписа, после те ще бъдат разделени между двете подписки, юридически и двете вероятно ще се провалят, но … ще имат СИЛА като морална ДЕМОНстрация на народа за позицията и волята му. Уверен съм, че тези неща са важни. Те имат практически ефект, макар и в една по-далечна перспектива. Затова – нека се подпишем, повече от нас да се подпишат и в двете подписки!!! /13.12 минути/ По-общо погледнато, КАКВО ЩЕ Е ДЕЛЕНИЕТО В ПОЛИТИКАТА – „леви-десни“, „консерватори-неолиберали“, „еврофили-еврофоби“? Вече няколко пъти казвам и обяснявам, че сега в Европа и Света няма реално „ляво-дясно“ деление. Има го декларативно, има го като самоопределяне на някои партии, има го като злостни обвинения от едни партии срещу други партии, но … реално няма такова идеологическо и след това политическо разделяне и обособеност. Просто защото сега, а като цяло и през последните глобалистки 20-30 години, дясното е овладяло всичко, сега в Европа то е тотално. Дясното е много пъстро и разнообразно – от умерено и демократично дясно до крайно и фашизуидно дясно; то е класово елитарно дясно, наред с джендърно малцинствено дясно; традиционно идеологизирано дясно, наред с дясното в лоното на така нар. „културен марксизъм“. Сега някакво реално ляво в Европа и в България аз не виждам. В Гърция и в Испания реално го няма. В Италия и Турция реално го няма. В Русия е завряно в ъгъла и по същество е извън властовите механизми. Тук е мястото да кажа, че самият Путин и неговата партия НЕ СА ЛЕВИ – нито идеологически и мисловно, нито икономически и класово, нито властово. Това огромна част от русофилите у нас не желаят да допуснат до съзнанието си, пренасят механично своята носталгия към социализма на Живков и към тогавашната Русия в СССР. По тази линия те се надяват на „спасителя Путин“, мислейки си, че той би помогнал на сегашна България, но не просто да й помогне да се съхрани и стабилизира като държава и икономика, но и да се върне към своето социалистическо битие и устройство. Това, последното е извън реалните реалности, то е извън стратегията на Путин и Лавров спрямо България – като център на Балканите и като родина на славянското православие и култура. Сегашното доминиращо разделение между партиите, между политическите формации и играчи, между партийните платформи, между провежданите практически политики от всяка партия и лидерската й група е РОДО-ЛЮБЦИ срещу НАРОДО-ПРЕДАТЕЛИ. Това е моето кратко определение. И е естествено да е така, доколкото сега сме във вихрена фаза на Западния глобален ПРОЕКТ, според който нацията трябва да отмре като феномен, националните държави трябва да останат без никакъв суверенитет. Според който държавната и народната история трябва да отмре като нещо важно и определящо, националната и народностната традиция и култура трябва да отстъпят място на мултикултурализма. Според който се дава максимален простор и ускоряване на народностното, расовото и културното смесване в така нар. Melting Pot. Според който изкуствено се предизвикват огромни емиграционни потоци, което води до полярна детеродна активност в старите национални европейски държави. При тази демо-поляризация старите нации в Европа просто поколенчески затихват и старчески замират, а младите и жизнени пришълци в държавите им бурно се разрастват и превземат огромни граждански и властови позиции. Вижте Лондон и Англия и си мислете за Париж и Франция, за Берлин и Германия, за Рим и Италия. Използвам термини като „родолюбци, родолюбие“, защото все още това не са изтощени и омърсени думи. За разлика от думите „патриот, патриоти, национално-отговорни“, с които през последните 33 години безобразно се спекулираше от продажни или от просто глуповатички политици, безобразно се злоупотребяваше в популистки и лъжливи изборни кампании. И родолюбието, и народо-предателството в същността си са неща НАДпартийни. Различни партии, с различни идейни и биографични профили могат да се асоциират към едната или към другата страна. И това ясно се вижда при общо-национални казуси, когато са заложени дългосрочни и същностни държавни и народни интереси. /14.30/ Ето, напр. виждаме го в казуса ЕВРО в България от 2024 год. От него ще имат полза 1-2-3% от населението у нас, малка част от нашите бизнесмени и търговци. За всички останали преминаването в Еврозоната ще е голямо бедствие или серия от тежки проблеми. От еврото в България биха спечелили част от крадливите елити, чуждите корпорации и монополи у нас, чуждите банки, които оперират у нас, но ще загуби българският малък и среден бизнес, ще обеднеят допълнително поне 70% от населението, особено най-уязвимите социални категории. Ще спечели спекулативната „икономика на парите“ у нас и ще бъде поразена реалната „икономика на производството“ у нас. За мен е очевидно, че не трябва да се бърза и избързва с влизането на България в Зоната – това е категоричен извод на много трезвомислещи специалисти и политици. Сега не сме подготвени, не сме равностойни – не сме със сила, за да можем да се борим и преборваме за свои изгоди пред големите и арогантните в Еврозоната. Това е описано и оценено в специалния анализ от експерти, възложен от Централната ни банка (БНБ), написано е в 130 страници аналитичен професионален доклад. Там се говори за вреди, вреди, вреди за държавата и българите, ако сега се избърза и при сегашната българска и общоевропейска ситуация влезем в Зоната през 2024 год. Проблемът е, че този доклад, анализ и негативни констатации ги крият от партиите, крият го от народа, медиите го крият от зрителите, слушателите и читателите си. Правителството на през. Румен Радев постанови и ще даде едни допълнителни и целеви 10 милиона на същите тези медии, за техни целеви пропагандистки „комуникационни дейности“, с които да ни заблуждават и рекламират бързото приемане на еврото – и да заглушават всички гласове и аргументи против, всички гласове на разума и предпазливостта. С това си постановление Служебното правителство на през. Радев (21.12.2022) по същество дава пари за дезинформиране на народа, това не са пари за истина и открит диалог по казуса!!! Това само̀ по себе си е морално и политическо престъпление срещу интересите на държавата и срещу бъдещето на народа ни!!! Самият управител (гуверньор) на БНБ Димитър РАДЕВ, се опита да скрие доклада и анализа на БНБ (както скри своята част Министъра на финансите), после под натиск смутено го даде на депутати, после все едно нищо не го притеснява работи настървено за подготовка на банките за преминаване към евро, за предварителни сметки в лева и в евро, за привикване на бизнеса и на населението като пред един свършен факт. За него какво значение има, че в неговия доклад и анализ пише колко това е вредно и рисковано? Какво значение има паниката в Хърватия от началото на 2023 след огромното скоково покачване на цените като членове на Зоната. Какво значение има опасенията, че Европейската банка – за няколко месеца до година – може да ни изземе нашия резерв от 70 милиарда – и тогава държавата ни наистина да стане крайно бедна и безпомощна?? Какво значение има, че се отварят спирачките и следващите правителства ще започнат главоломно да натрупват държавен дълг, за да догоним Гърция по техния закопаващ „гръцки сценарии“?? Всички тези неща гуверньорът Димитър Радев ги знае и отлично разбира, защото самият той е специалист (не е учен, но е обучен като специалист). Разбира, но в случая е решил и лично активно играе доста злокобна роля – срещу държавата, срещу благополучието на народа, срещу бъдещето ни. Той сега е един от ярките примери на държавник в плен на престъпно лицемерие и съзнателно вредителство. От телевизора той се занимава с пошло подмамване на наивниците. Стига до плитки номера и емоционални въдички – напр., с обещанието ние да си изсечем някакви наши си евро-монети – „български“, с традиционен знак на лъв-лев. С това си действие той и БНБ всъщност признават огромното символно значение на лева като валута – тя не е само пари, не е само платежно средство, а е исторически символ, горда национална идентичност, символ на културна принадлежност и идентичност. За това важно символно значение аз говорих на пресконференцията в БТА на 1 ноември 2022 год. Сред този казус е интересно дали онези, които ще извлекат огромна лична и групова полза от Еврото, после ще си направят своя откровена партия? Или ще продължат да мимикрират сред „левите и десните“ партии, сред „националистичните и неолибералните“, сред „центристките и популистките“ партии у нас? Ако си направят, то тя би била не просто дясна, а екстремистко крайно дясна – при това партия именно на народо-предатели, която ще опитва политически и властово да представлява тази клика и да използва държавата за своя и чуждестранна полза. Каква ще е позицията на другото дясно, което е умерено, което представлява по-широки слоеве, което представлява български бизнес – малък, среден, пък и голям, но български бизнес? Това друго дясно би трябвало също да бъде срещу еврото – не сега, не преди то да ни е станало изгодно. Еврозоната, ето ви един казус, който ясно ни разделя, от една страна, на родолюбци и честни към народа, държавата и бъдещето ни, и от друга – онези, които продават и предават народа, държавата и бъдещето на народа, държавата и суверенитета й, които единствено ги е грижа печалбарски за своя личен и групов просперитет. Има и други подобни казуси, които ни разделят на два фронта – на родолюбците и на народо-предателите. Напр., казусът с отношението към Украинските събития от 24 февруари 2022 насам, конкретно – какво става с етно-народностните българи в Украйна, в условията на война и огромни разрушения, в условията на геноцид и неонацизъм, в условията на принудена емиграция и напускане на своето там, в условията на расова и езиково-православна сегрегация там. /16.05 минути/ В това измерение сега ни пари и казусът „БЪЛГАРИ в УКРАЙНА – по време на войната там“ грижим ли се за тях или ги предаваме? Те официално са 5-то по численост етно-народностно малцинство там – 0,42% от населението, 205 хиляди към 2001, експерти говорят, че реално са към 2 млн, 10 пъти повече. Тези наши сънародници са концентрирани в Южните части и области на бивша Украйна – официално 28 хиляди са само в Запорожка област, където сега започва гореща военна офанзива. Голяма част от българите там са концентрирани, точно където се води най-кървавата война, където е изселено най-голяма част от населението, където са разрушени най-много градове и селища. А и в области, където предстои ужасната за населението война – напр. в Одеска област, където официално са над 150 хиляди българите, където преди 8 години изгаряха хора, и където вероятно през 2023 ще се пренесе фронта. Питам се: Защо през. Румен Радев и правителствата му нищо не споменават за всички тях вече 11 месеца? Защо не се вълнува за одеските българи и издевателствата там (български културен дом, 2 май 2014), нищо от него за бесарабските българи, за лаврийските и кримските българи? Няма ни стон, ни звук, нито публична концепция за тази част от външната политика на България като цяло и на Служебните правителства в частност. Ние, като държава оттук, как се грижим за българите, които сега са в остатъчната част на бивша Украйна и как се грижим за онези, които са в области, които вече преминаха към Руската федерация? Говори се само за оръжия и наше оръжие там, за наше армейско участие на фронтовете там, говори се само за наши пари за Киев. Говори се само обобщено за украински бежанци оттам у нас, но не се откроява проблемът за българите като особена част от бежанците. Политиците и медиите леят потоци от състрадателни сълзи за украинските украинци, които бягат у нас, а гузно и тъповато мълчат относно българските украинци у нас. Имам студенти оттам, просто се чудя какво да обяснявам за нашата политика – в двете й посоки, към Киев и към Москва. Нямате представа колко тъга се събира в очите на тези момичета и момчета!!! Тук да припомня за злокачествената генералска традиция – вече над 20 години при предаване на българите в Украйна. Спомних си, че през далечната 2002, тогавашният вицепрезидент ген. Ангел Марин при своето посещения в Болград в Украйна просто отказва да разговаря относно българската културна автономия там, скрива се от коментари относно смазването й от Киевските власти там. Това става в самото начало на неговите два мандата. После, до края им … като в началото!!! Сега ген. Румен Радев, ген. Стефан Янев правят същото!!! И тримата ни видни генерали, за жалост, също са олицетворение на престъпно лицемерие. Артистично се правят на патриоти и родолюбци, залъгват и подмамват наивните граждани, хвърлят по някоя и друга патриотарски думички, а по същество действат срещу интересите и идентичността ни като българи и като национална българска държава. А ние, нали сме си оптимисти, продължаваме да очакваме да видим, сега в началото на 2023 и във третата част от смъртоносната война в Украйна, кои от партиите ще се обявят отново да заговорим за съдбата на българите там, за нашата специална политика към тях, за държавното финансиране на такава политика, за кадрите, с които тя да може да се реализира добре. Знам, че има някакви проекти спрямо тези българи там по линия на Агенцията за българите в Чужбина, която сега е към Министерство на външните работи. Но някои чува ли за тези проекти, обясняват ли ни къде и какво се прави конкретно, колко пари харчим за това в сравнение с парите за бежанците по Слънчев бряг и Влас? Служебното правителство и през. Радев за тези неща мълчат оглушително, не се знае какви са резултатите от нашите усилия там. По техния пример и медиите оглушително мълчат за всичко това!!? Какво става с българите под властта на Киев, мобилизирани ли са, издевателстват ли над тях? Какво става в частта българи, които вече са в руската зона? И в двете зони учат ли български език или им забраняват? Могат ли вече хората нормално да ходят на училище и на работа? В коя зона ги обявяват за нисша раса? В коя зона има грижа за децата и училищата им, за майките и социалната помощ към домакинствата? Защо по това политическите фигури не говорят? А когато някой се осмели и започне да говори, но правдиво и реалистично – той изведнъж ще застане на позициите на родолюбието. И няма значение дали е ляв или десен, русофил или фоб, западно ориентиран – важното е да прояви грижа към българите в онази изгорена от омраза и война земя!!! Това би било здравословно над-партийно и над-идеологическо, както и над провинциалното страхливо оглеждане към силните, от които сега сме в зависимост. Това е РОДОлюбивата позиция. Да се бориш за спасяване и добра съдба на българите и в двете части на доскорошна Украйна. Това са НАДпартийни приоритети. И тук няма значение дали партията ти се дефинира като лява или като дясна, като консервативна или като ЛГБТИ, като прозападна или като произточна, и т.н. Това би следвало да бъде НАДпартиен и НАДидеологически приоритет. А отгоре – като ценностно и мисловно равнище – би следвало да е принципното разделение на РОДО-ЛЮБЦИ срещу НАРОДО-ПРЕДАТЕЛИ. /18.15 минути/ Става голяма промяна в световната политика и досегашния световен ред, това вече е видимо и безспорно в началото на 2023 год. Проблемът у нас е дали и доколко политиците в своята оперативна политика ОСЪЗНАВАТ тази промяна – или тя ще ги отнесе, умело ли се АДАПТИРАТ към новите реалности – или отново ще останат глуповато изненадани? Знаете, че във Вашите предавания постоянно казвам, че сред нашите политици и депутати има достатъчно умни и образовани личности. Глуповато е обобщаването, че всички те са необразовани и без мисловна способност – това е крайност на нихилизма спрямо сегашните ни политически елити и разумната част сред тях. Умните и образованите сред тях много добре осъзнават промените и обръщането през започналата втора година от войната в Украйна и всичко, което става в Света. Проблемът им е наред с разума те имат ли СИЛАта? Силата да изговарят тези реалности, да заявяват тези неща публично в политическото говорене и аргументирането си. Имат ли силата да убеждават колегите си партици и парламентарните си групи, че са нужни корекции на инерцията от 2022, вкл. корекция в безропотното им подчиняване на господарски нареждания откъм чужди посолства и „молитвени президентски закуски“ (започна ги Франсоа Митеран още на 20 януари 1989, сега ги правят при Джо Байдън), от офицерите на дълбоката световна държава? Проблемът е имат ли силата и волята да застанат в спор и конфликт с парламентарната си група, срещу лидера си, срещу грубата пропаганда в медиите? Не става дума за тотална липса на ум и разум, а за недостиг на характер и личностна сила сред нашите сегашни елити и водещите лидери и говорители от тях. Такова е мнението им и за него в потвърждение има много факти. Вече давах примери с казуса за ЕВРОто от 2024 г. – вредно е, много е рисково и вредно за България. НО … нали господарската кондика е да влизаме обезумели, тичайки през глава, без да обсъждаме последиците. Имаш ли смелост да се противопоставиш на тази вълна, срещу медийната пропаганда, срещу парите, с които се подкупват медии и експерти, за да объркват и подмамват хората – това е проблемът? Вече говорихме за войната в УКРайна. На Запад от Декември 2022 насам станаха много генералите от САЩ, депутатите от Европарламента, държавниците от страни на ЕС, вече и премиери на големи страни от ЕС, които намекват или направо заявяват, че Русия печели армейската война в Украйна. Е, това кога ще бъде изговорено от наши политици, от наши партийни лидери, от наши министри, от уж смелия през. Румен Радев??? Проблемът не е в ума и осмислянето на реалности, а в силата и характера на личностите, които сега са изведени на върха на българската държава и управляващите партии. /19.23 минути/ Това обръщане на реалностите и на осмислянето им в световната политика, което започна в началото на 2023, някои го припознават като РЕВолюция. Възможна ли е, ще стане ли, кога и от кого, как и от кого? Тук нека припомня, че имаше един мислител от преди близо 2 века, който обясни на умните и четящите, че за да се реализира някаква Революция – икономическа и съсловна, технологична и производствена, културна и мисловна, класова и формационна, социална и политическа, то в предишната фаза от историческото развитие, сред предишното общество, в предходната държава и политическа система, трябва да са подготвени предпоставките, да са покълнали радикалните промени, да се е подготвила човешката психика, да са се появили лидерите на промяната и революцията. И след всичко това в дадена ситуация бентът се отпушва, става революционната бъркотия, бързо се разрушават стари форми и се създават нови, размества се гражданското общество, преформатира се културата и начина на мислене, създава се новата адекватна надстройка – държава и политическа система, променят се елитите и субектите на общественото развитие. Нали помните за това, прочели сте книгите, нали умело ги ползвате като методология при оценката на сегашните процеси в Света, в Европа, в България? Кълновете на новото да пораснат, да наберат сила и скорост, за да може когато се отпуши системата, когато дойде моментът, то да се види, че новото вече съществува, че вече го има, и то е мощно – със сила да помита старото статукво, че то шоково бързо излиза на политическата и властовата сцена, после изненадващо бързо успява да промени облика на държавата, обществото и народа, сякаш променя съдбата му. Това през 2023 вече започва да се проявява. И ние, в България, би следвало да сме адекватни на новото, а не да останем в позиция на страхливо изчакване и плиткоумно презапасяване с привидна сигурност. Сигурност, която уж получаваме от някакви големи световни сили, които самите са в риск да катастрофират – икономически и военно, финансово и банкерски, информационно и ценностно, технологично и производствено, човешки и граждански. По тази линия ни предстоят изпитания и размествания, предстоят ни развръзки в процеса на предизборна борба в кампаниите за ЕВРОизборите през май 2024 год. През 2019 се очакваше радикалният блок – преди всичко десен и малко ляв – в сегашния европарламент да е 30-35%. Това тогава не стана, гражданският гняв все още не бе масов и още не търсеше своите политически представители в европарламента. Но през 2024 г. да се реализира и в двата фланга на радикалното – поради радикализирането на гражданското недоволство и гняв срещу управляващите. И ако това позициониране в бъдещия европарламент стане през 2024, то ще се промени говоренето и дебата в Европа, ще се променят радикално някои основни политики, ще бъдат ревизирани тези от началото на 2020 г. насам, би било логично да започнат да се търсят персонални вини от личности от върховете на европейската сбъркана и вредна политика от 2020 насам. Става дума дори за предстоящо ожесточено противопоставяне в общоевропейската политика през 2023 год. То ще е наред с ожесточаването в САЩ, с оглед на предстоящите президентски избори там през Ноември 2024. Там те традиционно започват активната си кампания поне година по-рано. Този път това ще съвпадне и с вероятна развръзка с го-рещата война в Украйна – очаквам активните армейски офанзиви да са до лятото, за да може към есента на 2023 да се договори някакъв световен паритет, за да могат в САЩ да се концентрират към предстоящите си избори и битката отново между демократи и републиканци там. Къде в тази суматоха ще се позиционират българските партии? Как ще постигат уважение и респект към себе си? Как ще отстояват специфичните български интереси и социален характер, как ще отстояват нашата историческа проекция и адекватен за нас вариант на обществено и човешко бъдеще? Ще искат ли, ще го могат ли? В началото говорих за няколкото развръзки (икономическа, политическа, армейска), които вече започнаха и ще се разгръщат през 2023 год. Въпросът е къде сме ние, с какви вреди и с какви ползи ще излезем от тях – покрай другите, заедно с други страни и народи. Сега, преди 5-те извънредни парламентарни избори у нас (2 април 2023) се говори отново за нови партии и търсене на нови по дух и действие партийни лидери – спасителни за държавата и народа. Обаче, не знам дали ще има ресурс, съмнително е за толкова кратко време (има само 1-2 месеца до регистрирането им за изборите) това да стане на практика. Особено, ако през. Радев този път не протака нещата още с няколко месеца, а обратно – изненадващо избърза и съкрати срока (като от БСП му върнат третия мандат). Така той просто би отсякъл времето – няма да остави време за да излязат на сцената и да възникнат нови партии с нов тип лидери и водачи. Така предстоящите пети извънредни избори ще повторят горе-долу статуквото от изборите на 2 октомври 2021 – само с намаляване на процентите на ДБ+ПП (възможно е и наполовина), и увеличаване процентите на ГЕРБ (до 30% от действителните гласове). Така политическата и държавната ни агония от 2021-2002 и през 2023 ще продължи. Отново ще отложим във времето възникването и качването на сцената на нови здравословни партии с нов тип родолюбиви лидери. /22.32 минути/ Предстоят ни МЕСТНИ избори в България – есента на 2023. Колко са важни те и какво ще стане в резултат от промените в начина на гласуване – след поредните скандални промени в Изборния кодекс? Мога да направя една бърза и много предварителна прогноза. Важното е, че чрез промените върнаха гласуването и с хартиена бюлетина – всеки избирател в големите секции над 300 избиратели, сам вече ще има възможност да си избира един от двата начина гласуване. НО го направиха по лош начин. Защо лош? Защото отнеха от машината тя да преброява изборния резултат от гласувалите с машината и да вади съвкупен протокол – по този начин умната машина елиминираше човешката зловредна намеса, поради неграмотност или поради престъпно манипулиране. Преди бележките служеха самият избирател да си провери дали е правилно регистриран индивидуалният вот, а не за да се отчита после от други хора за кого е гласа. Сега сведоха интелигентната изборна машина до просто печатащо устройство. Сега разписката след гласуване с машина на практика се превръща в една съкратена хартиена бюлетина и процедурно се приравнява към другата хартиена бюлетина. Фактически става удвояване на хартиеното гласуване – поне на равнище броене, което е възловият момент при злоупотреби. Те се омешват и от общия куп СИК ще вади изборните резултати в секцията. Наистина си е голям проблем, че вече хартиените бележки от машината ще се броят отново от хората в СИК – това е отворена врата и покана за злоупотреба от партийните членове и ръководителите в СИК, от корумпираните сред тях, от заплашените, че ако не преместват числата в крайния протокол, лично ще им случат лоши и жестоки неща. Върнахме се към всичко това чрез паралелната възможност да се гласува и с хартиена бюлетина. Но опасността сега се удвоява и чрез новото процедиране с бележките от машинното гласуване. В резюме, имаше някаква полза от тези машини при предишните два избора, но сега това е сведено да минимум – останаха само огромните пари, които струват тези машини и тяхното обслужване, остана и суматохата около тях, остана и чувството у модерните хора в България, че нещата грозно и грубо се връщат към старата партийна злоупотреба. Така бе унищожен добрият ефект от гласуването с машини. Още повече се увеличава проблема от факта, че ще се прави общ обобщаващ протокол с преброените изборни резултати, а не както бе преди – от машинното гласуване да се прави отделен и паралелен протокол с изборните резултати. Чрез това сливане в един протокол става още по-трудно установяване и доказване на злоупотреба от страна на броящите в СИК. КОЙ НАЛОЖИ и направи всичко това, защо? Това го направиха ГЕРБ и ДПС? Те още от сега мислят за Местните избори през есента и за своята сила да фалшифицират най-много през контролираните от тях огромно количество СИК в страната. ДПС вероятно ще си вземат своето, както досега. Голямата сила, която ще се облагодетелства вероятно ще е ГЕРБ. От друга страна това вероятно ще доведе до болезнено изтласкване на ДБ+ПП надолу и встрани, отново ще бъдат подрязани крилцата на Христо Иванов и компания, момчетата и девойките от ПП ще са изправени пред риска от мощно окончателно съсипване, ген. Янев този път няма да получи изборен подарък (той ще може да го получи, но само по линия на силни криминални структури по места). Първо, всичко това ще проличи на парламентарните избори от 2 април 2023, а после още по-ярко и по-злокачествено ще се прояви на кметските и общинските избери през Октомври 2023. Просто, защото и доколкото наистина само 2 политически сили имат капацитет чрез власт над секционните избирателни комисии да засмукват за себе си много допълнителни проценти. /24.50 минути/ Ще се наложи ли през. Румен РАДЕВ отново да вдига революционен ЮМРУК с призив „Мутри, вън!“, да се прави, че ни спасява втори път от мафията? Но той дали го иска това „Мутри, вън!“? Аз се съмнявам, че го иска. Той го използва веднъж през Юли 2020 год. Успя да си го изконсумира в своя полза през 2021 и 2022 год. Сега продължава да ни вкарва в политически и партиен хаос, за да разчиства терен за някаква негова лелеяна президентска република. Вече включиха и услужливия Слави Трифонов и ИТН в това – ще правят подписка за съответен референдум, за това непрекъснато ни информират и зомбират от медиите. В резултат сега виждаме, че ГЕРБ съвсем не бе изтласкана от властта, от администрациите на държавата – нито от централните власти, нито от местните и регионалните. До мен дори достига информация, че с това последно служебно правителство на през. Радев активно и по списъчно се разгонват много служители и специалисти, ръководители на по-висше и средно равнище, които са от други партии в министерствата, в регионалните структури и се връщат на работа ГЕРБаджии. И всичкото това става под личния патронаж на през. Радев и на неговите кадровици от Президентството. Фактите и логиката от 9 юли 2020 насам говорят за обратното на декларираната от Радев революционност. Трябваше ГЕРБ, мутрите, мафията ще бъдат изчистени от държавата, за да се нормализира държавата. А виждате че през последната 2022 г. май ставаше точно обратното, и то под негово ръководство и с негово медиаторство. Засега са неофициални неща, тази информация и оценка е неофициална – в рубриката „някой бил казал“. Поради това, хората, които инерционно вярват на Радев не го приемат за истина – знаят някои факти, но не го приемат като обща и като мащабна картина. Те не биха искали да повярват и ядосано казват, че това били клевети, били злословия. Тези факти ще пробият и ще формират съответно критично масово убеждение, но чак след време. Така че не бива да избързваме от гл. т. на очаквания, че хората, които са вярвали на Радев и продължават да му вярват, те бързо и с магическа пръчка няма да се отделят от него, няма да станат критични. Освен това днес Румен Радев е в удобна за него ситуация. Ние избори след избори все избираме от лошите варианти уж някакъв по-малко лош и по-малко увреждащ страната и народа. На фона на другите много лоши и все по-лоши и вредни Радев изглежда като нещо все пак приемливо – така той се оказва в печеливша ситуация. От тази гл.т. той дори е заинтересован така да манипулира ситуациите, че другите да продължават да се злепоставят, за да може той на техния фон все пак да продължава да бъде приемлив. Но е факт, че рейтингът на Радев вече спадна чувствително. Не може да се хитрува безнаказано до безкрайност. Той може да се самоуспокоява, че все още има 40% позитивен рейтинг, това не е малко – не е малко и не е за подценяване, отново в пряко сравнение с другите водещи политици, които пропаднаха до 20% и по-ниско. Напр., рейтингът на Радев все още не е пропаднал от 70% до 20% като на Бойко Борисов. Все още при през. Радев съотношението позитивна/негативна зона в рейтинга е 40% на 40%. При него ще станат истински опасни нещата, когато процентите му паднат от 40 срещу 40, в следваща фаза до 30 срещу 50, а в някаква катастрофична ситуация той също би пропаднал до 20 срещу 70 процента, както е при другите сега. Гледайте рейтинга на Бойко Борисов как се е движил през годините и си представете как вероятно ще се придвижи рейтингът на Румен Радев. Бойко Борисов заслужи днешния си катастрофичен политически и граждански рейтинг (20 срещу 70), но колко време той е на сцената? Той е вече над 15 години главно управляващо лице на сцената, три пъти пада от власт с лична оставка, един път го свалиха чрез избори, от Юли 2020 е нарочен за изхвърляне и за вкарване в затвора, управлява по време на две глобални кризи. Докато Румен Радев играе подобна проблематична игра само 3 години, преди това бе общо взето балансиран и стабилен като гражданско възприятие към него. Но сега нещата се движат извънредно динамично и Радев може да догони Борисов в негативния си рейтинг само за тази предстояща 2023 год. /28.42 минути/ Възможен ли е успешен ИМПИЙЧМЪН срещу през. Румен РАДЕВ? Мисля, че не е вероятен в следващия 49-ти парламент. Той би бил подобен на сегашния 48-ми, партиите отново няма да са способни да се обединят за някакво такова общо успешно действие – при толкова сложната процедура, за да бъде успешен един импийчмънт. Освен това, по-важното е, че големите партии в предстоящия 49-я парламент ще са заинтересовани Румен Радев да продължи до края на мандата си: Първо, защото провежда желани и подкрепяни от тях политики – не само външни, но и външни, които са все по-вредни и закопаващи България. Можем дълго да изброяваме – прибързано и рисково въвеждане на ЕВРОто от 2024, той се отказа от своето 5-орно ВЕТО за Северна Македония и сега там се развихрят побоища и издевателства над българи, подкрепи отрязването на България от договорите й за газ и нефт с Русия, подкрепя съсипването на огромната ни военна индустрия, съдейства за затваряне на АЕЦ Козлодуй чрез договори за неруско атомно гориво, самоотвержено подкрепя въвличане на Българя като воюваща страна в Украйна на страната на Киев, при това във фаза, в която вече везните – вече признавано от Запада – накланят към победа на Русия и Путин. И много др. под. Второ, защото господарските външни сили няма да разрешат да бъде свален от власт през. Румен Радев, доколкото той им е изгоден и удобен. Той видимо им стана извънредно послушен и строево изпълнителен, очевидно вече без уговорки и смекчаване прокарва и провежда тяхната анти-българска политика – и към Украйна, и към Северна Македония, и при рязко оскъпеното ни енергийно преориентиране, и в масовото зомбиране на гражданската психика със западна пропаганда, и при поредното смачкване на българската индустрия, и при обезумяване на обърканото население поради днешния хаос. При една такава държавна политика – съвсем изкристализирала през последната година и особено през последните 2 месеца – закономерно се надига граждански гняв и обществени вълнения, както онези в Западните страни. В такава ситуация за партиите е по-удобно Румен Радев да стои отпред и той да понесе вината и наказанието. ГЕРБ и ДПС, а с тях и БСП, е логично да избутват напред Радев, за да понесе гнева и вината. Това очаквам да проличи и се види ясно след формиране на новата партийна конфигурация в предстоящия 49-ти парламент, след 2 април 2023. Трето, цялата бъркотия в политиката и партийната структура, в парламента и държавата като цяло, с възникването и бързото умиране на нови партии, която бе предизвикана от лятото на 2020 насам, бе инициирана и управлявана от Радев, но това ставаше при добър синхрон и съдействие от страна на ДПС-Доган-Карадайь-Цонев. „Новите партийни проекти на Радев“, както ги наричат в медиите, все са под сянката на ДПС – и ИТН на Слави Трифонов, и на Кирил-Асен и компания, и този на ген. Стефан Янев. При това нека помним, че когато преди 3 години Радев вдигна революционен юмрук срещу „мутрите“ в държавата, той не визира ДПС, а само ГЕРБ – за ДПС само индиректно бе намекнато чрез атаката срещу Иван Гешев. Това наистина не бива да се забравя. Сред съветниците на президента има не малко лично делегирани хора от ДПС и Доган. В голямото държавно кадруване, което правят Радев и служебните му кабинети, оперативно участва ДПС, съгласуванията с ДПС са ежедневни. Четвърто, Румен Радев сега е нещо като „стратегически партньор“ на ДПС, както преди бе с БСП. А това е удушаващо и закопаващо. По принцип ДПС са партия, която изключително добре работи в мътна вода, от нея те умеят да вадят големи и сочни шарани за себе си. Сега мътната вода се разбърка от през. Радев и те му помагат вече трета година. Тук има резон да направим аналогия с „БСП като стратегически партньор на ДПС и Доган“ – измисли го Георги Първанов през 1999, наложи го на БСП като за четвърти път й смачка достойнството, закопча я в мъчителната вълча прегръдка на Доган. И … виждаме как БСП се стопи, стопи, стопи до сегашното си критично състояние. Днес мнозина търсят основната и дори единствено вината у Корнелия Нинова след 2016 год. Но това е грубо спекулативно. Тя само добави свои лични приноси – фундаменталната примка, която удуши БСП бе именно стратегическото й партньорство с Доган и ДПС – и в епохата на Първанов и Станишев, и после по време на ослушващия се Миков и чак най-накрая и най-отслабено при прагматичката Нинова. Виждаме какво „спечели“ от своето раболепно стратегическо партньорство и самият Георги Първанов. Сега той с неговото маргинално АБВ рейтингово вървят към нулата, отдавна фатално пропаднаха под 1%. Не помогна извеждането уж като лидер на младия Проданов. Не помага извеждането като лидер и на опитния Румен Петков. Дори символното им име не ги спасява – „Алтернатива за Българско Възраждане“. Хората в България бленуват за следващо възраждане на народа и държавата ни, но очевидно не за такова спекулативно и продажно възраждане като тяхното. АБВ и Първанов са в ситуация на обезсилен маргинал – на изборите от 4 април 2021 те успяха да привлекат едва 0,45% с по-малко от 15 хиляди гласа, и после се покриха някъде, за да не се излагат. През последните 3-4 месеца дори демонстративното заиграване на Румен Петков с посланик Митрофанова и Русия като воюваща страна (тук се разчита на поруганото русофилство у нас) не са в състояние да ги извадят от маргинално аутсайдерската дупка. Те сами си пропаднаха в нея, с партньорско подбутване откъм ДПС и Доган. Не виждам как ще ги спаси и новата аутсайдерска формация „Ляво обединение“, анонсирана на 19 януари 2023 от помпозно събрание в Пловдив. Между другото те там заявяват, че ще обединяват един голям постен тюрлю-гювеч от комунисти и социалисти, през еколози и синдикати, до патриоти и кооперации!!! Но ... няма ги либералите, а ДПС са „либерали“, активни са в европейската партия на либералите. Така се очертава драматичност в картинката – първо, ДПС задушиха и след това загърбиха своя ляв стратегически партньор (освен все още някъде по селищата и при някои корпоративни структури), а после, остатъчните леви реципрочно ги изключват от всеядното си полезрение. Нещо подобно ще му се случи и на през. Румен Радев – при неговото стратегическо партньорство с ДПС. Последните не прощават, това им е в характера. Те са майстори в престъпното лицемерие, и наказват други, които искат да ги засенчат в това им изкуство. И така, засега ДПС все още не са заинтересовани от импийчмънт на Радев, не му е дошло времето. Радев вече мандат и половина задкулисно си работи устойчиво с тях. Най рядко официално с тях се среща, но точно с тях има най-ефективен синхрон. Пето, ГЕРБ също нямат интерес „врагът“ им от уж революционните 2020-2022 да бъде атакуван чрез импийчмънт. Вече многократно казахме за кадровата политика на Радев, която масово възстановява и стабилизира кадри на Борисов и ГЕРБ в държавните институции и администрации, в София и по цялата страна. Освен това ГЕРБ, заедно с ДПС и БСП, успяха да отнемат монопола на изборните машини в секции с над 300 избиратели. През. Радев се съпротивлява до последно срещу връщането на възможност да се гласува и с хартиена бюлетина – върна промените в Изборния кодекс чрез свое вето, към него написа едни 4 стр. мотиви, които са доста смешна еквилибристика на тема „нарушена тайна на вота, ако избирателите могат сами да избират начина си на гласуване“. Доста жалка история, партиите с тези промени в начина гласуване прекършиха позицията и упоритостта на Радев и по същество му се подиграха публично. Но така си е: „който каквото сам си направи, никой друг не може да му го стори!“. Практическият резултат от новия начин на гласуване, от смачкването на умните изборни машини до просто печатащо устройство, от броенето от СИК на хартиените разписки от машините като втора хартиена бюлетина, от общия протокол, в който СИК ще омеша всичко – всичко това ще даде бонус на ДПС, вече го казахме, но ще даде още по-голям бонус на ГЕРБ. Прогнозирам, предварително и отдалеч, че ГЕРБ на 2 април 2023 ще пораснат с още около 5%, ще спечелят около 30 номинални процента, което в парламента ще е около 40% депутати. И така какво сътвори Радев – наистина върна ГЕРБ на власт, качи ги на бял кон, цялата му революционност срещу мутрите драматично се оттече в канала. Няма кой друг да може и да иска импийчмънт на през. Радев през оставащите 2 години от втория му последен мандат. БСП няма да го направи, а и няма силата. Възраждане също, защото не са достатъчно мощни. Малките партии няма да могат. Просто няма кой. А и да припомня, че искането на импийчмънт е тромава юридически и парламентарно процедура. Само мощна политическа сила може да тръгне към такова действие. А мощните две политически сили това няма да го искат и да го направят. Поне от сегашна гл.т. така ми изглеждат нещата. /30.15 минути/ Дали не се изтърка институтът „СЛУЖЕБНО правителство“ на през. Радев? Не ни ли управлява прекалено дълго по този начин? От една страна, сигурно се е изтъркал, поне нарастващо количество хора и анализатори мислят за това. Но, от друга страна, виждаме, че Радев добре се чувства като господар на Служебните си правителства, удължава изкуствено срока им на работа, използва ги за национално кадруване с негови кадри, злоупотребява чрез тях и взема кардинални решения, които обричат България за десетилетия напред на определени зависимости и беди. А и примерът му се оказва заразителен и за други властолюбци. Сега визирам актуалните уж новатори на Христо Иванов и ДБ. В суматохата около втория мандат за правителство те заговориха, че са готови да предложат някакво „техническо правителство“. Любопитно, водопроводчиците ли ще ни стават министри, водопроводчици или някакви други техничари? Очевидно, тази наши умни и красиви модернизатори са толкова безпомощни, че се опитват да ни подлъгват и да си играят с термини, това си е елементарна, дребна и плитко-умна игра с термини. Същественото е, че Служебното правителство е изпълнителна власт, която е на пряко подчинение на през. Румен Радев, той им делегира власт, но и той персонално отговаря за всяко нещо, което те правят или пропускат да направят. По същество, вече две години чрез своите служебни правителства през. Румен Радев е в ролята на ДИКТАТОР в държавата ни. Това означава Служебното правителство да е подчинено пряко и единствено на него, да не е контролирано от ефективен парламент, да няма така нар. „контра-власт“ в инициативно и със самочувствие работещ парламент. Диктатор в смисъл, че ако иска да направи нещо с което народът и партиите не са съгласни, той може да го направи и го прави. От декември досега, вече втори месец, през. Радев чрез своето Служебно правителство прави серия от неща, с които народът като цяло не е съгласен и счита, че тези неща са вредни за България и нашето бъдеще. През. Радев го прави, защото на практика той е едноличен господар на държавата в момента. Това значи толкова дълго работещ Служебен кабинет – досега 6 месеца и вероятно още 6 месеца, може и повече. По принцип, когато имаме критична за страната ситуация – вътрешна и външна, това може да е добра формула, но само ако президентът по този начин концентрирайки изключителна власт в ръцете си после я използва за да спасява народа и държавата. Обратно, когато имаме критична ситуация, а отвън ни натискат и извиват ръцете, и официалните политически институции приемат вредни за държавата и народа неща, то тогава същата тази негова концентрирана власт и Служебните му правителства са нещо рисково и вредно за народа и държавата. Служебният кабинет като спасителен механизъм би бил нещо чудесно, служебният кабинет като закопаващ държавата механизъм е нещо ужасно. През. Румен Радев сега е човекът, който избира в коя от двете плоскости да работи неговият пореден и дългосрочен Служебен кабинет. Това не го прави Министър председателят, това не го прави Министърът на войната, не го прави Министърът на икономиката и на енергетиката – те са само играчите на сцената, отзад и отгоре стои едноличният им господар и по същество диктатор в държавата президент Радев. Нека хората, които все още го харесват и сами себе си насилват още да го харесват, това го проумяват най-после – нужна е съответна институционална образованост и зрялост на мисленето. /33.12 минути/ Скандалът с момчетата от КРИПТО-банката NEXO, някои я наричан пирамида, има заглавия като „Аферата NEXO!“. Какво е това, защо точно сега се появи на сцената? Не съм специалист в тези специални неща, но от чутото и прочетеното разбирам, че: Първо, става дума за обвинение в мащабна финансова далавера за 94 млрд. долара. Наистина огромна сума! Икономическият интерес е огромен!! Нека само спомена, че това е сума, която е доста по-голяма от едно-годишен бюджет на нашата държава – бюджетът ни за 2021 в номинално изражение е бил 74 млрд. долара. Второ, този бизнес или далавера (това предстои да се разбере) са оперирали в много държави, на няколко континента, намесени и пострадали (ще се разбере как и доколко) са хиляди клиенти. Фирмата е била забранена в някои държави, но въпреки това е оперирала и в тях. Работили са чрез множество „кухи фирми“. При нас се проверяват 3,6 млн. транзакции, колко ли още проверки и разследвания от финансови органи и ФБР в САЩ? Трето, прокурори в 7 щата на САЩ вече са се активирали, ФБР е включено в разследването, възможни са съдебни процедури. Засега е сключено споразумение с NEXO за глоба от 45 млн. долара, договорено е компенсиране на американски клиенти в размер 3 млрд. долара, ограничена е дейността им в САЩ, вероятно и други неща. Това е цената засега да се разминат със съда там. Освен другото, тези санкции са директно признание за някаква НЕзаконност, за финансова уязвимост, за НЕкоректни клиентски практики и др.под. Тези санкции още са и показателни за огромния мащаб и развихреност на нашите гениални момчета. Четвърто, след избухване на скандала и големите закани от страна на Прокуратурата тук нещата могат да тръгнат и към заглъхване (при Цацаров и Гешев такова обръщане се е случвало многократно). Но този път е трудно да стане, след като в САЩ нещата да стигнали толкова далеч – до санкции и предсъдебно споразумание, както се разбира. Скандалът е световен и не може да се затисне и забрави тук, в България. Съдът е съвсем видим хоризонт за нашите гениичета, които са тръгнали по този път. Умните и напористни момчета от NEXO са аналог на великата Ружа Игнатова от преди години – в полето на крипто-спекулациите. Ружа е направила нещо подобно през 2014 със създаването на OneCoin, тук с просълзено възхищение й даваха награди за супер бизнесмен, обясняваше в телевизора колко модерен финансов бизнес прави, мои умни студенти изоставиха ученето, за да работят за и при нея. Ружа-Умницата три години бе лице на така нар. „модернизация“ в сферата на парите и финансите. Тя бе вдъхновение на бързащите млади хора, които за 3 години бързаха да станат свръх-богати, приемаха от нея огромно самочувствие, че те са модата, че те са бъдещето, че те са гордата успяваща и модерна част от младото поколение. Тук нали ще си спомним за патетичната мисия на Христо Иванов и ДБ, които сън не спят, за да ни „модернизират, модернизират, модернизират“ – не само по линия на ЛГПТИ+, но и в тоталната дигитализация, и в дистанционното гласуване, и в електронните пари, а сега разбираме, че те са дълбоко набъркани и в модернизирането чрез крипто-спекулации!!! Ружа-Умницата е въртяла огромни пари, завлякла е хиляди хора не само у нас, купила си е едно мааалко апартаментче в Лондон за скромната сумичка от 12,5 млн. паунда, а сега, след 5 години, през които ни вест – ни кост от нея, тя възкръсна и се опитва да го продаде. По оценка пак на ФБР цената на измамата на Ружа е около 4 млрд. долара. При тях тя все още е едно от 10-те най-търсени лица. Е, същата тази велика Ружа, за да се спаси, изчезна на 25 октомври 2017. Стопи се, яко дим. И сегашните момчета-умници от NEXO са някъде по Света. Най-вероятно са в Дубай – един от трите основни пристани за такива развихрени българи. Пето, тези момчета не са случайни отрочета. Имат си знакови родители в сегашната структура. Пряко са свързани с върховете в политиката – в София и в Брюксел. Били са депутати и имат общ бизнес с депутати. Мотали са се в няколко партии – все евро-атлантически и цивилизационно правилни. При предишната изборна кампания (октомври-ноември 2022) се оказа, че техни хора са правили еднотипни и големи лични дарения (с по 20 хиляди лева) – разни секретарки и технически лица из фирмите им. Сметната палата казва (Януари 2023), че формално няма нарушаване на закона, доколкото тези лични дарения били по закон и са от преди това получени лични доходи. Но е очевидно, че става дума за своеобразен картел от дарители, ощастливили две характерни партийни формации – изглежда, че те под строй са дарили големите суми по поръка от шефовете си, а не поради страстна лична влюбеност към политиката, нито от възхита към тези партии и делата им. Оказа се, че лично е намесен и замесен Асен Василев – когато е бил служебен финансов министър през 2021 год. Той продължава да върти големите си вакли очи, но остава съмнението за извършвано от него престъпление и злоупотреба с министерския му пост. Шесто, в скандала са любопитни такива образи като Настимир Ананиев – знакова цветарка в политиката, поне от 2012 насам. Първо се е подвизавал около Меглена Кунева (в България на Гражданите, ДБГ, до 2017), както и босът на босовете Антони Тренев. После бе депутат от Реформаторски блок, в коалиция с ГЕРБ (2014-2017), през 2017 Настимир заедно с боса Антони Тренчев уж „възмутено напускат“ партията ДСБ. После му направиха общо-европейска партия ВОЛТ (2018). После премина през Мая Манолова (Изправи се!). Още по-после се включи в ПП на Кирил и Асен (2021). Четем, че и той бил имал някакво образование в Харвард, преди това в нашия Американски университет в Благоевград. Всичко си е на мястото, по-скоро идва от правилното място! Четем, че Настимир бил „активист за граждански права и политик с каузи“! По скоро е бизнесмен в политиката. Оказа се, че е „предприемач“ и то с доста едър бизнес, във фирмени взаимоотношения с момчетата от NEXO, в партийно и бизнес партньорство с босът Антони Тренчев. Съвсем не е случайна неговата причастност и активност по линия на партии като ДБГ-Кунева и после ДСБ-Радан, и после ПП-Кирил и ДБ-Христо. Това са все формации на най-злостни евро-атлантически партии, последователно анти-български, либерално догматизирани, с директно западно финансиране, договарящи с Брюксел все вредни неща за България – можем да започнем дълъг списък, оглавяван от престараващата се и заслужила Меглена Кунева (като преговаряща с ЕС – 2002-2007, срещу интересите на България) и сега да го завършим с Христо Иванов и Кирил Петков. Седмо, защо сега избухна този вихрен скандал – чрез Прокуратурата и чрез медиите у нас? По света скандалът си тлее от поне година и половина, защо точно сега у нас? Ами, защото по този начин вързаха ръцете на през. Румен Радев да не връчи Третия мандат за правителство на натискащия се Христо Иванов и ДБ. Кой е заинтересован от това и кой е в състояние да го направи – според мен преди всичко това е ГЕРБ. Те разполагат с такъв тип информация и умеят да развихрят такива скандали чрез медиите. Те могат да си сътрудничат с Иван Гешев и услужливата му прокуратура. Но по-важното е, че те трябва да си върнат любовта на Господарите – а не някакъв си периферен Христо и някакъв нов Кирил да ги изместват. В началото на това интервю казах, че Борисов на няколко пъти провокира Христо Иванов, играе си с тях като с мишлета, разиграва ги, подлъгва ги. И сега, стопираха триуменето у през. Радев, по същество го надиграха, принуждавайки го да се откаже от идеята за Трети мандат при Христо Иванов. Оставиха му един възможен вариант – да даде мандата на БСП и Корнелия Нинова. И точно това ще стане на 16 януари. Скандалът с NEXO и Настимировци изигра своето предназначение!!! За нас остава надеждата, че в случая ще се разрови сериозно – надълбоко и нашироко. Както стана в България след банковата и инфлационната криза през 1996-1997 год. И в резултат ще се поставят някакви разумни и ефективни бариери пред крипто-банките, пред крипто-спекулациите, пред крипто-пирамидите и крипто-измамниците. Това е особено важно именно днес, когато съгласно Западния ПРОЕКТ, трябва да преминем към електронни пари (без банкноти, само в карти и чипове, само в персонални QR-кодове, само в банкови екрани) – това вече се експериментира в някои пилотни западни страни. Важно е, особено днес, когато ни движат към „всеобща дигитализация“, към тотален „интернет на нещата“, към съдбоносен за всеки гражданин дигитален „социален рейтинг“, който ще ни контролира живота чрез Големия Компютър на властта – за всичко това сега изпълняваме плана в хоризонт от 2030 год. Вижте активността на новото Министерство на Електронното Управление (от 13 декември 2021), за да разберете колко планомерно и неотстъпно се работи в тази посока – все под знака на уж грижа за хората, под знака на втълпяваната уж любима модернизация, както и под знака на прозападния снобизъм сред младите и не малко от бабите. Мисля, че здравословният и справедлив изход от крипто-скандалът NEXO е част от гражданската и обществена битка срещу невидимото и безконтролно крипто-мафиотизиране в световните и българските финанси, на банковите ни господари, на безпомощността ни пред изкуствени интелект – в тази сфера на държавата и икономиката, както и на гражданския ни живот като цяло. Нашите момчета от NEXO безспорно са умни и изобретателни. Успели са да направят нещо, които малцина по Света го могат и са го направили. Притеснителното за мен е, че те насочват и реализират таланта си в полето на нещо съмнително, вероятно в нещо законоуязвимо и реално престъпно – очакваме да научим достоверно за това от специализираните органи, първо в САЩ и после тук, в България. В заключение, нека отново кажем, че казусът NEXO – 2023, е много по-мащабен в сравнение със скандала Ружа Игнатова – 2017. Това може да се окаже едно от важните събития на 2023. Има потенциал да повлияе негативно на представянето на ДБ и ПП в изборите на 2 април. Може да предизвика и други неща. /37.05 минути/ Значи ТРЕТИЯ МАНДАТ за правителство през. Радев няма да го връчи на Христо Иванов и ДБ! Вероятно ще го получи БСП – Корнелия Нинова. След избухналия скандал с момчетата от NEXO и с големите дарения от момичетата там за Христо Иванов, вече е малко вероятно те да получат мандата. Възможно е, но само ако се окаже, че през. Радев мисли бавно и пропусне навреме да отчете ефектите от този скандал. Все пак не вярвам той да даде мандата на Христо и след 2 дни да се досети, че е сбъркал. Както бе с уж грешката му с „шарлатаните“ Кирил и Асен от ПП – първо ги лансира, закриляше ги пред медиите и дори от Конституционния съд (2021), всячески ги подкрепяше като партиен проект и като правителство (декември 2021 – август 2022), а чак после – с 2 години закъснение се сети, че те били „шарлатани“ (2023) !!? Вижте, вече все повече хора проумяват, че през. Румен Радев непрекъснато изпада в крещящи противоречия. И те са преди всичко в полето на така липсващата у нас политическа ДОБРОСЪВЕСТНОСТ. Кирил и Асен били „шарлатани“, а неговото поведение 2 години какво е? Думата „шарлатани“ в политическото пространство е много жестока, убийствена дума. Сега тя като морален бумеранг се обръща и връща върху самия него. През последните 33 години политическата добросъвестност в нашето политическо пространство някъде се стопи, някъде изчезна, анихилира, изпари се. Сега нашият проблем – не само на съвестните сред политиците, а и на нас като гласуващи граждани, и като правдиви анализатори, и като „независими“ медии – е да подбутваме и призоваваме партиите и техните лидери към политическа добросъвестност. Да го правим по един-втори-трети начин, при едни-втори-трети обстоятелства, срещу едни-втори-трети партии, но да го правим мощно и многопосочно, за да предизвикаме процес и поне малко да се връщаме към добросъвестност в политиката и властта в България. Да не забравяме, че без добросъвестност на политиците от върха на държавата после няма морал в обществото като цяло. Нали „рибата се била вмирисвала откъм главата, а не откъм опашката“. Политиците като безобразничат, после защо се чудим, че толкова млади и възрастни хора днес са престъпни и брутални, защо младежи и деца са агресивни в училище, защо полицаи цинично сътрудничат с мафиоти, защо журналисти безсъвестно работят за пари срещу истината, защо лекари безочливо вземат големи подкупи, за да ти направят операция – всичко това е закономерно след вмирисаните политици от върха на пирамидата!!? Крещящата липса на добросъвестност е прояла като проказа цялото ни общество, преди всичко политиката и върховете на държавата. Примери много, примери отвсякъде. Ето аз, например, водих срещу две банки абсолютно идентични дела, с една адвокатска кантора, по една логика и с еднакво основание, и какво се получи на практика? В първия случай съдът добросъвестно накара банката да плати големи неустойки и да преподпише нормален договор, а във втория съдът престъпно постанови (на три инстанции), че банката била невинна и ме накараха да платя едни допълнителни пари за съдебни разноски на банката – така съм на тройна загуба от некоректния договор с неравностойни клаузи? Връщането към добросъвестност сред политиците не е само пожелание към самите политици, то е задача пред цялото ни общество. През 2023 този обрат може да започне. Поне да започне един осезаем процес в тази посока, към гражданско усещане за добросъвестност сред повече от политиците и повечето от властниците у нас. Можем това да си го направим тук – преди да са започнали да го правят в уж цивилизованата Европа, преди Брюксел и Берлин. Разбирам колко утопично звучи това в отчаяните уши на мнозина. Особено на фона на вече екстремната лъжливост и измамност на говоренето и действията откъм Брюксел и нашите евро-атлантически партньори-господари. Нещата в тази плоскост вече са трудно поносими – и лъжливата картина за реалностите с войната в Украйна, и за изкуствената енергийна световна и европейска криза, и относно измамния хуманизъм на джендър революцията (тези дни Донълд Тръмп я нарече „джендър лудост“), която Западът не се отказва да прокарва с натиск и по всякакъв начин. Още и лъжливата пропаганда и измамата да ни вкарат в еврозоната точно сега. Да не говорим за откритото връщане към расизъм и агресивен фашизъм като от преди 80 години. И вече дивашката и жестока цензура върху медиите и свободно мислещите граждани и интелектуалци, и … какво ли още не измерения на тоталната лъжа и измамност, започнали преди 34 години в България, възцарили се в едно-полюсния глобален свят преди 32 години. Такъв е глобалисткият модел, такъв лъжлив и измамен е примерът откъм господарите ни сега, все по-грозен и екстремен от началото на 2020 насам. /39.00 минути/ Но как е възможно да се връща и върне тази ДОБРОсъвестност? След някакъв силен СТРЕС или по друг начин? Той, стресът, е създаден вече в България, в Европа, в Света като цяло, от стрес вече вървим към разрушителен дистрес, както ни учат психолозите. Имаме си енергийна криза и рязко поскъпване на горивата и тока, имаме си нова вълна от жестоки фирмени и семейни фалити, имаме си огромна инфлация на храните и ежедневните неща, имаме си нова индустриална криза и деиндустриализация в Европа и България, от месеци вече си имаме криза в мощния ни военно-промишлен комплекс, който беше много носещ за икономиката и БВП-то ни досега. Наред с това бе смачквана и смачкана поредната надежда у гражданите, че сред политиците има искащи и можещи да обръщат и да изтеглят нещата у нас към добро. На предстоящите избори този стрес и отчаяние, нихилизъм към партиите и политиците ще бъде определящ. Вече почти не останаха хора, които да отиват и да гласуват за настоящите партии с вяра и надежда – повечето отиват да гласуват за някакво уж по-малко зло, немалко други отиват и гласуват от страх за работа и бизнес, от страх пред насилници и местни разбойници. Затова закономерно е изборната активност през Април 2023 вероятно да намалее с още 200-300 хиляди гласа. Този травматичен стрес и разрушителен дистрес от тази обща криза е вече факт. Проблемът е да тръгнем. Но това ще стане от нов политически СУБЕКТ, едва след като той съумее да очертае пред гражданите нов хоризонт, заедно с ново време, което да се изпълва с полезни действия и верни решения. Това би могло за започне да става и да стане след този тур от нашата изборна и политическа агония – просто до Април 2023 няма време, за да се качат на сцената нови добросъвестни политици, с новите си по-малко търгашески партии, с ясна прагматична програма за излизане на светло, с хуманни ценности, които хората разбират, за да се вдъхновяват политически за активност и борбеност. Истински нови политически формации, начело с нов тип здравословни лидери е реалистично да очакваме едва след агонията на следващото 49-то НС, в перспективата на 2024 год. Ще ни се наложи и нея да преживеем като общество и граждани, после и местните – кметски и общински – избори през Октомври 2023, в които надмощие очаквам да имат старите партии. За това вече говорих. /39.50 минути/ Питате ме какви рецепти за тръгване към доброто давам на своите студенти, какво ги съветвам като младо поколение – поне активната и търсещата част от него? Аз не се наемам да давам рецепти. На моите студенти не им давам рецепти. Карам ги да мислят реалистично, да гледат с широко отворени очи. Да провиждат под повърхността на събитията. Да се интересуват от фактите, сами да си търсят логиката и систематизацията, да не се доверяват на пропагандни клишета. Да поглеждат зад информационната бъркотия, отвъд вихрите в текущата ни ситуация. Но преди всичко се опитвам да им давам начин и методология за логическо осмисляне, за самостоятелно мислене и премисляне. Опитвам се да им вдъхвам лична смелост, за да си изработват собствено мнение и после да си го отстояват. Това е важното. Според мен, преди всичко от това имат нужда младите поколения днес. Това е нашата мисия като учители и преподаватели. /40.20 минути/ Сега нещо принципно важно от гл.т. на споменатия СУБЕКТ на промяна и тръгване към добро и светло. Този колективен субект в нашето българско общество може да се конструира, ако сегашните 20-годишни бъдат вдъхновени и поведени от здравата част в поколението на 40-годишните. По принцип 20-годишните сами по себе си не могат да направят нещо значимо и полезно за страната и държавата си – просто не им достига житейска зрялост, нито институционален опит, нито умение да се работи с хора и заради хора. Говоря за най-качествената част от младото поколение – дори то е с такъв управленски и властови дефицит, а той се наваксва едва с житейския опит, едва с възрастта, едва с помъдряването. Разбира се, тук не говоря за онези млади, които се втурват в политиката, но с откровено използвачески, меркантилен, крадливо кариеристичен мотив. Голяма лъжа и подхлъзване бе политическата теза за ПОДмладяването в партиите и в политиката – което само̀ по себе си и рязко като с магическа пръчка щяло било да подобри нещата. Това бе лансирано от 2003 г. от Сергей Станишев и БСП. И от тогава досега на приливи и отливи, в различни партии и формации, продължава тази теза и илюзия. Медиите също усвоиха тази лъжлива мантра и непрекъснато я повтарят и втълпяват. Последната катастрофа бе с младите от ПП на младите Кирил и Асен, подобно превъзнасяне имаше и в парламентарните групи на ИТН (2021). Но видяхме, че и двете формации бързичко катастрофираха – морално и властово. Убеден съм, че една от причините е препълването на депутатските групи и говорителите им с младоци, които не успяха да убеждават в своята политическа и държавническа зрялост, които не демонстрираха личен и групов капацитет зряло да се занимават с мащабни и сложни казуси. Не проявиха държавническа култура и способност гъвкаво да решават мащабни и заплетени обществени проблеми, нито да управляват сложните държавни институции и механизми, нито умно и авторитетно да защитават достойнството на България сред Европа и пред Света като цяло. Нека дам и обратния партиен пример с ГЕРБ и преди това с ДПС. Те организираха работата си с младите в партиите и сред номенклатурата си по поколенчески много по-въздържан и разумен начин – по принципа на поколенческа приемственост, а не на противопоставяне. Умно си селектираха млади попълнения с качества и лоялност, обучаваха си ги, учеха ги на всякакви хватки и прийоми, движеха ги йерархично отдолу нагоре по своята партийна йерархия, даваха им общински и държавни служби. Но всичко това се правеше и прави под строг патронаж над младите – докато те се научат и доколко се научават, докато проявят качествата си, докато докажат наистина лоялността си. Както и докато самите те натрупат обосновано самочувствие, че могат – при това могат в една екипна и организирана политическа и властова игра, а не като поредни разглезени мамини и безотговорни вуйчови отрочета. В тези две партии младежките организации са изградени и функционират по подобие на „ковачницата на кадри“ ДКМС при предишната властова партия БКП. Нищо ново под Слънцето! Това мъдрите в политиката не го забравят. БСП по инерция имаше подобен кадрови механизъм, но той към средата на първото 10-летие на ХХI век започна да ерозира, а към 2020 г. вече се превърна в специфична младежка опозиция и дори клика в партията като цяло – клика и бизнес мрежа, която прави повече търговия от партията си и чрез партията си, вместо да допринася за някакъв обществен идеал. Кирил Добрев е водещият спекулант в това поле, експлоатира старата митология от времето на Станишев, експлоатира бабешкото прехласване към младите сред застарелия електорат на партията. Той именно чрез манипулиране на младите разцепва партията като цяло и насажда враждебност между хората в нея на поколенческа основа. Надъхването на поколенческо високомерие у младите спрямо възрастните е наистина много вредно и обезсилващо всяка партия, попаднала в такъв вихър. От страна на Кирил Добрев това е проява на споменаваното вече престъпно лицемерие и зловредно двуличие. В заключение, говоря за здравата част на 40-годишните, водещи със себе си енергията и ентусиазма на качествената част на 20-годишните – с мисия за страната и народа си, с отдаване за общественото и държавата си. Няма как да стане по друг начин, няма как да стане от друг колективен граждански субект. Това е моята възрастова поколенческа формула за оздравителна политическа промяна във и на България. Изрично подчертавам, че говоря за НЕувредената част от поколението на 40-годишните във и на България. Защото не малка част и от това зряло и носещо цялото общество поколение, през годините на тяхната младост – прекършващите и подмамващите 90-те години, и после през еуфоричните про-европейски първи 10 години от ХХ век, бе увредено ценностно и мотивационно, поведенчески и като сбъркана идентичност. Говоря за голяма част и от това поколение, което опитът от практиката показва, а и специализирани социологически и психологически изследвания го описват, че бе мисловно и ценностно, поведенчески и житейски увредено от обществените реалности, от пропагандата и налагането на доста изродени образци през последните 33 години. Ще бъде голяма борба вътре в самото поколение на 40-годишните и на 20-годишните – дали напред да изплуват можещите и отдадените на обществото, онези със здрави ценности и моралност, или те ще бъдат затиснати и обезсилени от бруталните егоисти, от онези с грозно отношение и жестокост към другите, от алчна и вандалска посредственост. Нека дадем път и да подкрепим първата категория. Време е ние, вече възрастните, ние 70-годишните да се отдръпнем малко встрани – колкото и да сме знаещи и можещи, все пак законът на живота и на смяната на поколенията трябва да се уважава. Разбира се, по линия на приемствеността, а не като поколенческа враждебност и ейджизъм. Убеден съм, че за такива неща би следвало да се говори ясно и да намираме критерии за отграничаване. Тук прословутата толерантност към всичко и спрямо всичко няма да ни върши и свърши добра услуга – нито като народ и нация, нито като общество и държава. Това е крайно деликатно поле за разсъждения, за лична позиция, за политически платформи – но без да го изходим това поле, без до преплуваме това море, до животворен бряг няма да доплуваме. Между другото като говоря за нужни и очаквани нов тип политически лидери, трябва да кажем ясно, че това е и най-трудното за тях. И тук няма да им помага само словото и ярките думи, повече ще им помага ценностната хуманност и социалните им сетива. Тук няма да им помага показната борбеност и последователност, повече би им помагал вътрешен инстинкт за истинско и зряло, срещу фалшиво и разчовечаващо. Това си е световна дилема и предизвикателство, същото е и в България като страна и народ, доколкото ние сме включени и зависими от Западния проект на Клаус Шваб и партньори. За него вече споменавах. Тук нека напомня един принцип и една теория от мой колега, италианец, от преди 120-ина години. Вилфредо Парето като ключов политически мислител в началото на ХХ век. Той разделя гражданите на 20 срещу 80%. Активните, мислещите, борбените, преобръщащите статуквото са първите 20%. Те имат капацитет и мотивация да измислят и се преборват, да преодоляват и да вървят по нов път. По същество това е друго измерение на колективния граждански и обществен СУБЕКТ на промяната и на развитието. Именно в това измерение говоря, че ключови и решаващи са част от поколението на 40-годишните, заедно с част от поколението на 20-годишните. Търсим онова малцинство в тези две решаващи поколения, които ще застанат с мисия и ентусиазъм срещу статуквото и мафиотизираните реалности, ще застанат родолюбиво, за да направят нужната добра промяна. Спомням си и един друг изключително влиятелен политически мислител и революционен деец, отново от преди 100-ина години. Той обсъжда, че майсторството във властта и при правене на сложни реформи, при ставането на трудни качествени промени и революционни изменения, има три основни съставки. Първо, да се определи звеното във веригата, ЗВЕНАТА в мрежите, от които останалите пряко зависят и биха се променили след тях. Трябва да се задвижи закономерността и взаимната свързаност, за да се получи накрая цялостен и системен резултат. Второ, чрез умело и резултатно въздействие върху тях в резултат да се издърпа цялата ВЕРИГА от трансформации и качествени реформи, да се раздвижи и модифицира цялата мрежа в обществената тъкан и в държавната структура. Пряко действаш върху малко от елементите, но после се постигажелан резултат в повечето или във всички елементи на процеса, всички компоненти в системата. Трето, трябва да се уцели моментът, точката на ИЗПЪЛВАНЕ на старото време и отпочването на новото време. Вчера може да е все още рано, а утре да се окаже вече позакъсняло. Това е голямо изкуство в дозирането на политиките, изкуство при комбинирането на политики и средства, за да се получи накрая резултат в голямата политика като цяло. Именно в този смисъл на добрите политици им е нужно системно мислене и комплексен подход – във времето, в пространството, както и в полето на ценностите и социалната спойка (кохезия). Колко от хората разбират такива неща? Очевидно, не са всички, не са мнозинството. Това е мисловна привилегия на политическите лидери, на народните водачи. Именно те са ядрото на онова колективно гражданско малцинство, за което вече говорих. Такива хора търсим, от тях ще се изявят новите като характер и мотивация политически лидери в България, а и в Европа, а и в онази част от Света, с която ние културно и цивилизационно се родеем. /43.10 минути/ И още нещо си спомням за поколенията в политиката. През вече далечната ни 1981 във Франция вече възрастният политик Франсоа Митеран печели президентските избори (вече на 65 години, вторият си мандат печели на 72 години). Печели ги по чудо, защото преди изборната кампания неговият начален рейтинг е 4 пъти по-нисък от на конкурента му – действащият президент Валери Жискар д’Естен, успешен два мандата, с 10 години по-млад от Митеран. Ниският рейтинг на Митеран преди кампанията е именно, защото той е вече твърде възрастен, освен това вече са мислили за него, че е твърде изхабен в политиката. Но екипът, които е поел и сътворил изборната му кампания, това са били 40-годишни. И са направили нещо неочаквано и модерно, успели са да заразят с ентусиазъм дори най-младите, 20-годишните избиратели. Ето, при тях тогава се е получила невероятна симбиоза, печелившо съчетаване между улегналост и държавническа зрялост, с младо мислене и енергия – и са успели. Съчетаването между зрялост и младост, между модерност и улегналост тогава са успели за изненада на всички бавно и скучно мислещи. Това е класическа изборна кампания, която с удоволствие преподавам от година на студентите си. Има и невероятна методическа книга, за това какъв им е бил подходът, какво са правили и как са успели – книгата на Жак Сегела „Холивуд пере най-добре!“. Използвали са подходи и техники от търговския маркетинг, за да направят един печеливш политически маркетинг, и да станат класици в това поле. /43.50 минути/ Какво би трябвало да е най-важното за една успешна и ПЕЧЕЛИВША изборна кампания през 2023 или през следваща година? Първото и най-важното – и като обещавано от политиците към избиратели и граждани, и като очаквано и искано от милеещите за обществото и държавата си граждани – това е ЧЕСТНОСТТА. Най-после трябва да започнат политиците да говорят честно за нещата и процесите, за причините и силите, за корените и перспективите, за виновните и престъпните, за сцената и за задкулисието – за всичко, което ставаше в България и в глобалния свят през последните 33 години. Честността е основно нещо, което бе закопавано и прочиствано цели 33 години в България. Започна се от декември 1989 г. с голямата лъжа за демокрация и гласност, за пазарна икономика и висок стандарт, за свобода и добруване на хората – и разбира се, за слънчевите хоризонти след „шоковата терапия“. После, през 90-те години имаше систематично прочистване на обществото и политиката, на бизнеса и банките, на професионалистите от всякакви сфери, на интелигенцията и интелектуалците, вкл. и в университетите в неприятно голяма степен – прочистване от мислещи и честни хора, които не приемаха и се съпротивляваха срещу ГОЛЯМАТА ЛЪЖА на Прехода и всичко в неговата логика през двете десетилетия след края му. После дойде времето на голямата лъжа с НАТО и ЕС, за благата им грижа към нас, за добросъвестността от Брюксел. Сега е времето на огромните лъжи за войната, за влизането в еврозоната, за крипто-валутите и всеобщото дигитализиране, за странните болести, които се измислят и патентоват, после ни предпазват от тях и ваксинират – и всичкото това от едни и същи хора, фирми и институции, от глобални уж лидери. Говоря едновременно за голямата лъжа в дясната демагогия и популизъм, и в уж лявата демагогия и популизъм, за жалост и в патриотично-националистичната демагогия и популизъм, да не забравя и в турско-сепаратистката демагогия и популизъм у нас. Става дума за различни популизми – но в тях откриваме еднотипна лъжливост и измамност в политиката, в идеологическата пропаганда и партийната реклама, в предизборните кампании, във всякакви видове телевизионни „Панорами“ и „Референдуми“. И днес вече е дошло времето да признаем видимия навсякъде и отвсякъде факт, че нашето българско общество е вече ПРЕСИТЕНО от лъжата, от демагогията и популизма – във всичките им измерения и политически краски. Това е същност, субстанция, сърцевина на политическата АГОНИЯ, за която споменавам. Това е и дълбока причина по-малко от 2,3 милиона граждани да гласуват при следващите избори през тази 2023 год. – просто защото хората в България се интересуват и вълнуват от политиката, но вече огромна част от тях вече нямат силица да отидат да гласуват за поредното лъжливо менте. А наред с тях вече застрашително се увеличават избирателите, които отиват да гласуват, но чрез свое гневно „НЕ подкрепям НИКОГО“ – на 2 октомври 2022 те бяха близо 88 хиляди, а това е над 3,5% от действителните гласове. Колко ли ще са на 2 април 2023 год.? Наистина е дошло времето да се върнем обратно към истината и честността. Това не се прави вече цели 33 години, през които вече две възрастни поколения си отидоха с прекършена душа и през които рязко се разделиха политиците срещу огромната част от народа. Но мисля, че вихъра на глобалните събития от изминалата 2022 подготвиха Света и Европа за това, през настоящата 2023 пелената на измамата да започне да се повдига, тоталната идеологическа цензура да бъде пробита, сбърканата глобалистка ценностна система да се обърне към здравото и нормалното. Виждаме, че на нивото на ООН вече страните доста ясно се подреждат в два алтернативни свята – от едната страна останаха около 50 държави, за съжаление и ние сме сред тях, докато от другата страна срещу досегашния глобализъм, който през изминалата 2022 достигна до вече непоносими крайности и екстремизъм, вече се консолидират над 130 страни от петте континента. Единият свят продължава да се опитва да властва царски-господарски, подведен от своята елитарна глупост и високомерие. Този свят все още е поддържан от многолюдни армии от всякакви платени или зомбирани „полезни идиоти“ (нали знаете този термин кого визира и за какво говори!!?). Но през този Януари вече се усеща пробива и обръщането. Честността за фактите и силите излиза на сцената. Всички, които искат да просперират и в следващата историческа фаза ще трябва някак си да се обърнат към честността, към смелостта и умението да се говори правдиво за фактите от живота, към реализма в политиката, към новите структури в гео-политиката, както и към предстоящата преоценка на цялата мисловност на Глобализма. Интересно е, че календарът на 2023 повтаря дните и датите от тогавашната 1989 год. Това символно ли е? Това подсказка от горе ли е? Това изпълване и препълване на старото време ли е, за да се отпуши хоризонт към едно ново и по-човечно време? Нека сме оптимисти, нека съучастваме, нека не оставаме вцепенени от отчаяние и нихилизъм. Убеден съм, че през започналата 2023 година има потенциал да се разгърне една серия от структуро-определящи РАЗВРЪЗКИ. С цялата драма и драматизъм на историческия и на човешкия театър. През тази 2023 година ще имаме шанса да излезем от досегашната инерция на глобалисткото статукво и бихме могли да тръгнем към нещо друго, което ще бъде по-добро. 33 години стигат! Започва нов цикъл с повече шансове за обществено здраве и човешка нормалност!!! | ||
| Обратно в началото | ||
|
|
|
| Tweet |
