проф. Михаил Мирчев

18.11.2022, БСТВ, "Парламентарно студио"
mirchev.bg/ ...
youtube.com/ ...

ЕВРОЗОНАТА, БЮЛЕТИНАТА и Румен РАДЕВ –
дилеми на оцеляването и предателството

АНАЛИЗ С РАЗУМ И ЗДРАВОСЛОВЕН ОПТИМИЗЪМ

18.11.2022 Проф Михаил Мирчев, БСТВ,
"Парламентарно студио", Стоил Рошкев

СЪДЪРЖАНИЕ на интервюто – ТЕМИ и проблеми:

## ЕВРОто, вместо ЛЕВът – нова инициатива за подписка с 400 хиляди подписа за провеждане на РЕФерендум против неразумното и престъпно прибързване България да влезе в Еврозоната от началото на 2024, вместо както Румъния отложи за след 2029 год.
     Анонсът бе от Инициативна група на 1 ноември 2022 в БТА. Видеото е разпространено. Тук, в сайта, можете да прочетете стенограмата и някои пояснения от мен за последващи събития.
     От 5 ноември започнаха публични събрания на ентусиасти, различни граждански организации и поканени 10-ина партии за избор на Инициативен комитет. Засега неуспешни. За председател на ИК бе избран още на 5 ноември доц. Григор Сарийски.
     Тази инициатива има за прецедент подписка на ПП Възраждане от 2018 г., която тогава е била чрез неправилно зададен въпрос, с удобно недостигащ брой подписи, накрая остава НЕпредставена в Народното събрание. С основания може да се констатира, че тогава Подписката реално бе провалена от самото ПП Възраждане – въпреки огромните положени усилия, както и въпреки саморекламата им чрез тази тогавашна работа.

## БЮЛетина хартиена, да се върне наред с гласуване чрез машина. Отпадане на задължителното и монополно гласуване чрез машини в секциите с над 300 избиратели
     Истериите срещу това от страна на ПП и ДБ, огромна активност в националните и най-масови медии, огромна активност чрез и във ФБ, ултиматуми спрямо внасящите политически сили, искане решението да се забави с 1 месец, през който да била работела някаква компромисна Комисия.
     Всичко това провокира въпросът в какво се състои интересът, първо, за да се въведе такова уникално за Европа гласуване задължително чрез машини, и второ, сега да се оказва такава яростна съпротива то да бъде съчетано с възможност за гласуване и чрез хартиена бюлетина – по избор на всеки от избирателите?
     Битката в Народното събрание е ожесточена, чрез медиите – също, чрез групите във фейсбук – също. Значи залогът наистина е огромен. Вече ясно се артикулира от самите политици – не само от отделни наблюдатели и анализатори, че чрез гласуването с машини „изборите са откраднати“, че по този начин на 2 октомври е извършен „държавен преврат“ от партиите ПП и ДБ.

## ПРЕЗидентът Румен РАДЕВ и мнението, че той САБОТИРА държавата ни
     По силата на своята висша държавна позиция и функции, така или иначе, той е отговорен за сегашната партийна конфигурация в Парламента – по същество тя е ултрадясна и антибългарска, военно-агресивна и пренебрегваща русофилството в България. Пряко и лично отговорен е за вредителството срещу държавата от страна на ПП на Кирил Петков и компания, вредителство в огромни размери и за стратегически неща, осъществено през 2021 и 2022 г. – чрез предишното правителство и сега в 48-то Народно събрание, а в някаква степен и за произвеждането на съмнителна нова партия на ген. Стефан Янев.
     Няма как да не е отговорен за износа на тежко въоръжение от България за Киев срещу Русия – като президент НЕ внесе ВЕТО върху това парламентарно решение. Реализацията ще я извършва личният му съветник, който сега е служебен Военен министър. Ако се стигне и до изпращане на контингент от войници и офицери във войната на страната на Киев, то нещата ще станат фатални за неговия имидж.
     Президентът е отговорен за ангажирането на България (ноември 2022) в съда в Хага срещу Русия, както и за ангажирането ни в решението на ООН за търсене на репарации от страна на Русия в полза на бивша Украйна. Там действа неговият служебен Външен министър, както и назначеният от него наш представител в ООН.
     „Нещо се повреди този човек!!?“ – все по-често и повече хора обсъждат това. Натрупва се широко гражданско впечатление, че Радев изневери на доверието на 2 млн. избиратели към него, както и на вярването, че е истински смел мъж и надежден български патриот. Много хора, по инерция на 6-та година все още се придържат към това мнение, но вече се натрупва огромно разочарование, по много поводи и решения се натрупва гражданско възмущение, което има опасност да се стовари върху Румен Радев през втория му президентски мандат.

## ПОСолствата, господарски, ще УДЪРЖАТ ли тази власт и парламент?
     Изгодно им е, доколкото основните партии сега изпълняват западната парадигма за България – какво да се случва и какво да не се случва у нас и чрез нас.
     Нашите зависими политици и политически сили се стараят да изпълняват и преизпълняват тази западна парадигма и командване. Стараят се, дори преиграват!
     НО самите господарски посолства у нас сега имат проблем – САЩ и дори НАТО промениха позицията си на безрезервна подкрепа към Киев и Зеленски. Отказаха да се вържат на провокацията чрез бомбите от Киев към Полша. Отказаха да въвлекат НАТО в официална война срещу Русия, което бе целта на провокацията с бомбите в Полша.
     САЩ оказват натиск над Зеленски да укроти топката, защото ескалацията вече достигна рубежа на атомна схватка. А това е недопустимо. Вероятно започнаха и се водят преговори между САЩ и Русия.
     Тази промяна в политиката в центъра на империята ще дойде и до нас като периферия. Посолствата изчакват да получат съответни инструкции, за да могат след това те да инструктират тукашните зависими от тях политици.
     Това е една от причините – геостратегическа, да бъде пропуснат парламентарният ден в петък (18 ноември) и да се отложат решенията към сряда, следващата седмица 1 декември).

## Българската НАДареност, способност за оцеляване, талантлив ГЕН.
     Ние и сега имаме много хора с качества и добра реализация, вършат си съвестно работата, натрупват свои капацитет. Това го наблюдавам в широко ветрило от обществени сфери, дейности, административни и институционални структури.
     Общественият и системен проблем е, че те са затиснати отдолу и затискани надолу. А на върха и повърхността са изведени и извеждани хора и групи с …, не ми се изрича съответната обидна дума.
     Имаме капацитет за поредно българско ЧУДО, както няколко пъти за 140 години нова българска държавна история. Трябва да вярваме на себе си и да сме оптимисти – оптимисти, но не като проява на глуповата наивност, а обратно, като проява на реализъм и здрав граждански разум.
     Не трябва да се поддаваме на психо-малтретирането от страна на ято ентусиазирани мизантропи и дистопици, които неуморно се развяват по медии и социални мрежи, за да сеят отчаяние сред хората с неустойчива психика и комплексирано национално самосъзнание. Те с театрална поза на уж грижа за народа и „племето“ вещаят, че щели сме били да загиваме като народ и „племе“ до 2050, нищо нормално нямало сега и поне от 20 години в страната ни, младите днес били отчайващи и ненормални, обществото ни било нестанало, държавата ни било безпомощна, и др. под. бисери на отчаяния патос, мисловната безпътица и болезнената психопатия.

С Т Е Н О Г Р А М А – редактирана и разширена

/00.50 минути/
ИСТЕРИЯТА на ПП и ДБ срещу гласуване отново и с ХАРТИЕНА бюлетина, наред с гласуване чрез машина в секциите с над 300 избиратели.
     Става дума вероятно за „Гузен – негонен бяга!“ от страна на ПП и ДБ.
     Най-близо до ума е, че тези две формации са се възползвали от машините, за да увеличат гражданския си вот с някой и друг подарен процент – и през Ноември 2021 и сега на 2 октомври 2022. Сега панически се борят и не искат да изгубят така подаряваните им изкуствени проценти. Едните се опасяват, че без тези машинни добавки за тях, от голяма и претенциозна партия изведнъж се пропаднат до малка и смачкана формацийка. А другите се опасяват, че от 7-8-9% ще си отидат на мястото – малко над 4-те процента.
     Тези две формации се афишират като про-западни свръх-демократи. Но парадоксално не уважават западния европейски консенсус – отказът от гласуване с изборни машини. Сега това остатъчно го има само в Брюксел, Белгия. Не се отчита отказът от машини в страни като Холандия и Германия, не отчитат техните аргументи за отказ.
     Двете партии и лидерите им се правят на мошеници, че тези неща не ги знаят!!!
     ПП и ДБ са категорични в искането си монополът за гласуване с машини да остане в секциите с над 300 избиратели. Вероятно не желаят да разрешат на други партии (основно ГЕРБ и ДПС) да правят своите злоупотреби – отново с изкуствено добавяни проценти, чрез гласуването само с хартиена бюлетина. „Крадецът вика: Дръжте крадеца!“
     В това няма политически морал.
     Би имало, ако ПП и ДБ правят предложения и налагат промени, чрез които да се оздрави цялостния изборен процес – по принцип и дългосрочно. А не просто да съхранят своята изборна привилегия и да не допуснат от такава да се възползват други партии!!!
     ПП и ДБ отказват да дискутират, че забраната да се гласува с хартиена бюлетина в големите секции е форма за изборна ДИСКРИМИНАЦИЯ.
     Има значително количество избиратели – вкл. високо образовани и ловки в боравенето с всякаква електронна техника, които са направили своя законен и информиран граждански избор – не желаят да гласуват чрез изборни машини и въпреки всичко сега предпочитат да гласуват чрез хартиена бюлетина.
     Тези граждани имат право да изберат формата на гласуване за себе си. Ако им се отнема възможност, то това е форма на МОНОПОЛИЗЪМ и на свързаната с него изборна ДИСКРИМИНАЦИЯ. Мисля, че е просто да се разбере!!!

     # допълнение: Освен това граждани със страх от машините и пипането на екраните им, с неумение да се борави при гласуването с тях. Част от поради това просто не отиват до СИК и се отказват да гласуват.
     А друга част от тях отиват и гласуват, но допускат до себе си член на СИК, който НЕправомерно гледа екрана, самият той натиска и маркира.
     Така се губи не само тайната на индивидуалния вот. Така още веднъж се дискриминират този тип избиратели, спрямо другите, които имат възможност да гласуват в „тъмна стаичка“. #

/3.14 минути/
Поведението на ГЕРБ. Напред – назад, ослушват се, опитват се да правят многопосочни компромиси, играят нещо като „безпринципност безкрай“ !!!??
     В правна комисия приемат едно. После казват, че ще обмислят някои свои отстъпки – спрямо едната страна и спрямо другата страна.
     # допълнение: ГЕРБ като видимост играят върху предложението на БСП за връщане на гласуването И с хартиена бюлетина, наред с машинното гласуване. Това е заблуждаваща мимикрия.
     На практика те правят радикална корекция и предлагат същностна промяна – искат машината да НЕ ВАДИ СЪВКУПЕН ПРОТОКОЛ с изборни резултати в секцията. Т.е. машината да служи като принтер за индивидуално гласуване.
     Вместо това, ГЕРБ искат СИК да преброява хартиените бележки за гласуването чрез машина и тя, вместо машината, да ги описва в протокол с резултати. Това по същество е ПИНЦИПНА промяна – не е някаква малозначна техническа подробност.
     При обща хипотеза, че ГЕРБ манипулират хартиеното гласуване в своя полза, тук е резонна и хипотезата, че сега те се опитват – нагло и цинично, да си отворят втора врата към фалшифициране – не само чрез хартиената бюлетина, но и чрез хартиени бележки за индивидуално гласуване чрез изборна машина.
     Ако това е вряно, то означава, че ГЕРБ се опитват в суматохата не само да си върнат своята стара привилегия, но и да я допълнят с още една привилегия при нечестното боравене с хартиени регистратори на вота на гражданите. Искат да отнемат това от ПП и ДБ и да го закачат на себе си и на ДПС. #

     Тактиката „напред – назад“ на ГЕРБ по казуса изисква време. Затова те провалят петъчния парламентарен ден, за да отложат решаването чак за срядата – няколко дни за договаряния и задкулисни компромиси.
     Конкретно, вероятно, ще търсят някакъв компромис с ПП и ДБ относно предложението им за Преброителни центрове към ОИК и РИК, в които да се преброяват резултатите от СИК-овете.
     Намекнаха, че ще обмислят компромис с предложението да се закрива или да не се закрива Обществения съвет към ЦИК – с наблюдателски организации, наблюдаващи демократичността и честността на изборния процес, и имащи определени ресурси да противодействат на беззаконие и опити за злоупотреба.

/5.55 минути/
Изборен район МИР-32 "ЧУЖБИНА" – какъв е проблемът, защо не се въвежда?
     Това е сериозен казус от много години. Не се обсъжда и предлага за първи път.
     Какви са тънките проблеми и подводните остри камъни:
     Първо, какъв да е минималният брой заявления от гласоподователи за гласуване на определено място в чужбина? 20-40-100 заявления?? Тук следва да се отчете, че гласуването в чужбина струва огромни пари, един глас от чужбина струва на организацията на изборите огромни пари в съпоставка с един глас от територията на страната. Струва ли си това, освен по някакви абстрактни и самоцелни либерално-морализаторски съображения?
     Следва да се отчете устойчиво ниското число избиратели откъм Чужбина извън съседна Турция. Има далечни страни с българска емиграция от 100-ци хиляди, а там гласуват мизерно число избиратели – само малко хиляди.
     # допълнение: Разликата между общност емигранти и гласувалите в Западна и Южна чужбина е от порядъка на 100 пъти!!! Тук да припомним, че съотношението между гласували и НЕгласували тук е от порядъка едва на 2 пъти!!!!!
     Очевидно е, че българите в Чужбина, без Турция, като гражданско множество НЕ СЕ идентифицират с ВАЖНОСТТА на изборите тук, в България. Това го прави само едно изключително гласовито, кресливо и претенциозно, но миниатюрно малцинство там. Медиите го преекспонират, рекламират, пропагандират – проглушават ни ушите онези там колко са много, колко са активни, колко за загрижени за България тук!!! Това е заблуждаващо и подвеждащо.
     Това е повече цинична пропаганда срещу уж „пасивните избиратели тук“, и огледално героизиране на уж „активните избиратели там“. Става дума за полярен медиен и пропаганден образ, а не за реалности. Изборната статистика е безапелационна по това.
     Е, при това положение струва ли си да се харчат толкова пари, както и да се вторачва общественото внимание толкова истерично!!??
     Струва си само относно гласуването в съседна Турция. Там броят гласове е значителен. Гласовете оттам дават голям бонус на една и по възможност на втора „турска“ партия тук (както бе ДОСТ), всички останали партии тук са ощетени.
     Това е принципно друг казус с гласуването на български граждани откъм други страни. Тук вече става дума за директна и често пъти откровена намеса на друга държава във вътрешните политически работи в България чрез контролиране на една специфична диаспора и контролиране на изборния резултат от 35-130-166 секции в съседната страна. #

     Второ, проблем ще е определяне БРОЯТ депутати от МИР-32 Чужбина. Минималният брой тук е 4 депутатски мандата. Там 4 ли ще бъдат?
     От кои МИР-ове тук ще бъдат съкратени брой депутати, за да се изтеглят към новия МИР-32? От малките тук не може, защото не може да се пада под 4 броя. Значи ще се съкращава броят в средни и големи МИР-ове тук.
     Каква ще е съпоставката спрямо общия брой активни избиратели с МИР-овете тук, в България? В повечето случаи районът в чужбина би имал привилегия, изчислявана в пъти – по-малко активно население и избиратели, повече депутатски мандати.
     Това още веднъж ще влоши пропорцията с ЦЕНАта на отделните мандати в различните изборни райони – в големите градове много повече избиратели избират 1 депутат, в критично малките райони далеч по-малко избиратели избират пак 1 депутат!!!
     По този начин ще бъде дискриминирано населението във високо образованите, с трудово модерно и с широка средна класа райони и големи градски центрове. Огледално ще бъде привилегировано гласуващото население в периферни и изостанали райони, в етнически наситени райони. Така втори път би била привилегирована не само „турската“, но и „провинциално-селската“ партия ДПС!!!

     Трето, колко от тези вероятно 4 депутатски мандата ще бъдат спечелени/дадени на ДПС като специфична „турска“ партия в България? 2-3-4 мандата, колко за ДПС?
     Преди е имало много избори, в които всичките 4 мандата биха отишли при ДПС!!!
     # допълнение: Това ли е грижа да националната сигурност – в турбулентни исторически години, в които все повече се прекрояват държавни граници? Това ли е грижа за националната идентичност – във време на глобалистка атака срещу нация и семейство, срещу родолюбие и патриотизъм, срещу икономически протекционизъм и държавен суверенитет? #

/7.13 мин./
ЩЕ ОЦЕЛЕЕМ ли ние, българите, въпреки игрите и мръсотиите в Парламента?
     Разбира се, че ще оцелеем – и като народ и нация, и като държава и историческа перспектиива. Защото сме народ, който е НАДАРЕН с особена жизненост, жизнеустойчивост.
     Вредни за народ и държава неща, граничещи с безумия, се творят сега в Народното събрание, чрез това 48-мо Народно събрание. Но извън него, и паралелно с него, и въпреки него в живота стават много здравословни неща. Бизнесът и гражданското общество ги правят въпреки всичко. Трябва да ги забелязваме и отчитаме.
     Напр., сегашната ИНИЦИАТИВА (от 1 ноември) за Подписка от 400 хиляди граждани за провеждане на Референдум против прибързването за влизане на България в Еврозоната от 2024 год. Тезата е, че не бива да се прибързва неразумно и безмозъчно. Би следвало да сме благоразумни като Румъния, която предпазливо отложи срока за 2029 год.
     През първите 3 седмици в Инициативата участваха много и различни хора, различни организации и 8 партии. Но видимо към 3-та седмица нещата зациклиха. Ще видим дали ще се намери граждански компромис, удачно формулиран въпрос, умно въведени условия. Нека бъде оптимисти, защото това е важно народо-полезно и държаво-спасяващо дело.
     В това за мен важното е, че се разгръща силна ЕНЕРГИЯ, гражданска и народна енергия. Хората се опитват, пробват начини, търсят консенсус и обединяване. За да се противопоставят на безумието и обезумелите в това уж Народно събрание.

     # допълнение: Когато се разгръща такава народна енергия и граждански ентусиазъм, така нар. „Дълбока държава“ и политическите господари правят всичко възможно една такава инициатива да затъне в дребни интриги, в скандални отношения, в дребнаво и егоистично дърпане на общата черга към себе си. Затова аз казах, че бих участвал в такава инициатива, само ако тя е НАДпартийна и НАДидеологическа. Това го казах още в началото, при обявяването на Инициативата и Инициативната група в БТА на 1 ноември. Вижте клипа ми оттогава и текста към него.
     Всяко партизиране тук би било пагубно, би било приватизиране на едно общонародно дело. То би припомнило минали разминавания между думи и дела, между добро начало и печален край на аналогични инициативи.
     Няма как да не си припомним подобна инициатива на ПП Възраждане от 2018 г., тогава събрала 221 хиляди подписа, но после удобно заглъхнала. Тогава намериха повод да не внесат подписката си на Народното събрание – били им анулирали 30 хиляди от подписите, но самите те спряха самото събиране на подписи 1 седмица предварително, в което време диха могли съберат липсващите 10 хиляди подписа, да имат над 200 хил. признати като действителни подписа, за да може подписката да се внесе в НС.
     Преди това тогава са формулирали така въпроса, неадекватно спрямо законодателството и нашият Договор с ЕС, че той би бил анулиран в Конституционен съд и в Народното събрание.
     На практика тогава бе имитирана революционна активност, бе похабена огромна енергия, и накрая – мимикрия в статуквото, сякаш друг е виновен за неуспеха и безрезултатността, а не самите лидери на ПП Възраждане!!! #

/11.18 минути/
Когато говорим за народен РЕФЕРЕНДУМ за влизане на България в ЕВРОЗОНАТА, нека сме НАЯСНО С КАЗУСА. За да не ни подвеждат и хората да не се объркват.
     Първото най-важно нещо е да бъде АДЕКВАТЕН ВЪПРОСЪТ, на който гласуващите в референдума биха казали „да“ или „не“.
     Истината е, че с Договора за влизане на България и Румъния в Европейския съюз ние сме се задължили, онези са ни задължили, да влезем в Еврозоната, да се откажем от лева, да приемем еврото като платежно средство в България.
     Това е ключовото, но точно то не се обяснява ясно и категорично на хората.
     Поради това и сега много хора по инерция си представят, че ние бихме могли да гласуваме за лева и против еврото. НЕ, не можем, ръцете са ни вързани – Конституционният съд би отхвърлил такъв въпрос като не-законо-съобразен. Същото би направил и Парламентът, ако Подписката за Референдум стигне до него.
     Това ясно се казва от юристи. Но политици размазват нещата и не го обясняват ясно.
     Точно поради тава разминаване между народно желание и политическо действие е била НЕадекватна формулировка на въпроса на ПП Възраждане при тяхната подписка от 2018 год. Тогава те са успели да съберат 221 хиляди подписа – впечатляващо много. Но проблемът е, че после в КС и НС, именно заради формулировката на въпроса, това усилие е щяло да бъде анулирано!!!
     Сега новата инициатива за Подписка за Референдум тръгва на по-здрава основа. Още в самото начало и последователно във всеки формат на обсъждане е изяснявано, че може да се пита само за СРОКА на въвеждане на еврото в България.
     По принцип може да се пита и за някакви условия, едва след изпълнение на които, да се пристъпи към приемане ва България в Еврозоната. Теоретично по този начин също може да се постигне отлагане.
     Проблемът на практика е в това, че въпросът за отместване на срока е ясен, но въпросът за някакво условие е доста хлъзгав и може да се мисли и възприема по различен начин. Искането за отлагане на срока може просто и ясно да се обяснява на „некомпетентните хора“. Докато всяко условие влиза в хлъзгавата зона на интерпретация, на усукани експертни разсъждения, на различни възможни тълкувания.
     Затова виждаме, че все има предложение за формулиране на някакво условие, което да е бариера пред избързването, но в дискусиите не се стига до убеденост и консенсус и все се стига до идеята, че е по-добре да се пита основно за СРОКА, дори само за СРОКА, преди всичко да СРОКА.
     # допълнение: Аз лично на първото обсъждане относно въпроса предложих ясна формулировка на въпроса за отлагане на срока от 2024 към 2029 год. Обясних колко удобно е за нас да се позовем на прецедента с решението на Румъния за отлагане към 2029 год. Обясних някои важни социално-психологически фактора и аргументи.
     Лошото е в последващите обсъждания това бе пренебрегнато, подминава се, и дискусиите се израждат в емоционална говорилня. Това само̀ по себе си не вещае успех на Инициативата за подписка. За жалост! #

     Пита се дали чрез такива инициативи като тази за Подписката за Референдум се проявява НОВ КОНТРА-ЕЛИТ?
     Не, все още сме далеч от изкристализиране на контра-елит. Самата тази инициатива зацикли на третата седмица.
     Инициативата тръгна с идеята народът пряко да решава на свое общо събрание – но без да има авторитетно ръководство, без масата на инициаторите отпред да респектира хората в залата, без да се отсява умното от глуповатото, без избраният председател да си поеме ръководните функции, без ред и целенасоченост, без да се вземат ясни и задължаващи решения. Така очевидно не стават такива неща. Така инициативата сама се обезсилва и разпада.
     Методът „дайте да дадем, дружно и консенсусно“ не работи резултатно. Ентусиазмът не е достатъчен. Нужно е лидерство. И този път самата практика го показа и доказва.

/8.29 минути/
Ако има нови парламентарни избори през 2023 г. и отново се гласува само с МАШИНА, то в резултат СЪЩОто ли ще бъде като партии в Парламента?
     Ако се отиде на нови избори през 2023 г. без връщане на хартиената бюлетина наред с машинното гласуване, въпреки това, резултатът от гласуването няма да е съвсем същият като през Октомври 2022.
     Въпреки машините някои партии отпадат – като ИТН, други се качват на сцената – като Български възход на ген. Стефан Янев. Частично стават размествания. Така ще бъде и при нови избори чрез монополно машинно тласуване.
     Опитът показва, че промъкнали се най-малки партии като тази на ген. Янев – Кенеди-то, се опитват покрай големите в 48-ото НС да играят централна роля. Готвят се за 3-ти правителствен мандат, анонсират себе си като медиатори и сплотяващи атлантическата кохорта, опитват се да се измъкнат от периферията и от маргиналната си позиция и да влезнат в центъра на терена, а после и да вкарват голове.
     Проблемът с машинното гласуване е, че 2-3 партии систематично се възползват и злоупотребяват чрез тях. Има косвени аргументи и индикатори за това. Самата им истерия сега против въвеждането на хартиена бюлетина наред с машините и също косвено доказателство за заинтересоваността им.
     Знаем, че други 2-3 партии пък се възползват и злоупотребяват чрез хартиеното гласуване и тягостното броене чрез нечестни или неграмотни СИК, задръстени удобно от техни партийни членове на СИК.
     Общественият проблем е да се ПРЕДОТВРАТЯТ И ДВЕТЕ ФОРМИ на злоупотреба, на изкуствено подаряване на допълнителни проценти към гражданските проценти на някои от партиите. Сега и двете страни в парламентарния конфликт не се интересуват от решаване радикално на проблема, а дърпат към онази форма, която за тях е по-удобна. Има нечестност и демагогия и от двете страни. От едната страна основно се облагодетелстват ПП и ДБ. От другата страна – ГЕРБ и ДПС.

     И още ТРИ много важни неща против гласуването чрез машини:
     Първо, важно е да се допусне до съзнанието и да се разбере, че съвсем не случайно в ДЕМократична ЕВРОПА машините за гласуване са изхвърлени, отхвърлени и вече не се правят избори чрез тях. Все още има изключение в Брюксел, Белгия.
     Народите там десетилетия са използвали различни машини за гласуване. Събрали са негативен опит, после са се отказали. За нас са достатъчни дори само примерите от Холандия и от Германия.
     В демократична Западна Европа има КОНСЕНСУС против изборните машини!!!
     Това бе пренебрегнато преди година, когато се въведоха машините като ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ в големите секции. Това се пренебрегва и сега от истеричните им защитници.

     # допълнение: Това бе пренебрегнато и от президента Румен Радев.
На съвещание при него от 9 януари 2021 аз, като представител на ГИСДИ, на публично обсъждане при Президента официално припомних негативния контекст и опит от президентските избори в САЩ от 3 ноември 2020 год. Има видео и затова.
     Всъщност, под егидата и под натиска на Президента бе въведено това екстремно решение за гласуване с машини – задължително в големите секции, вкл. в чужбина. Това не само е прескъпо удоволствие за една страна с едва дишаща икономика като нашата – става дума за около 30 милиона похарчени допълнително само досега. То е съмнително и антидемократично по много линии – вкл. от гледна точка на политическите права на гражданите и конституционната забрана да има дискриминация по тази линия. Аргументите против не бяха чути, бяха пренебрегнати. Сега със закъснение, след два проблематични парламентарни избора, отново се връщаме назад – и към хартиена бюлетина. #

     Второ, политически подозрително е, че именно уж най-либералните партии и лидери така истерично да се противопоставят срещу една основна свобода – избор на форма от всеки избирател по какъв начин да гласува, както и че най-западно апологетичните партии и лидери да се противят и да пренебрегват толкова безцеремонно западния анти-консенсус спрямо използването на машини за гласуване в демократични избори.
     Защо го правят? При това толкова категорично, истерично и безцеремонно?
     Най-близко до ума е защото те имат ИНТЕРЕС от манипулиране и частично фалшифициране на изборните резултати чрез машините. Били са облагодетелствани на последните избори и сега се опитват да си съхранят привилегията.
     Знае се, че софтуерният контрол върху машините е в техни присъдружини господарски фирми, организации и кадри – от България и от Чужбина.

     Трето, задължителното гласуване с машина е форма на ДИСКРИМИНАЦИЯ.
     Гражданска и политическа дискриминация спрямо хората, които имат съображения и принципно не желаят да гласуват чрез машина – отказва им се право на индивидуален и информиран избор относно формата на тяхното гласуване. Както и спрямо хората, които нямат елементарни умения да боравят с такава смарт-техника и чрез такива тач-технологии – такива хора изпитват страх и дори паника пред екрана на машината. Още и спрямо хората, които не виждат добре и не могат да се ориентират на екрана, на сменящите се екрани на изборната машина.

     ;# допълнение: Ако някоя от партиите се интересува от принципното и радикалното решаване на обществения проблем, то тя БИ ПРЕДЛОЖИЛА промени в Изборния кодекс по линия на:
     Първо, въвеждане чрез закон и процедура на образователен и езиков ЦЕНЗ за членове на СИК. Очевидна е обществената потребност, би могло да се обясни и съответствието с демократичните принципи. По това се дискутира отдавна.
     Неграмотници, дори да желаят честно и добре да си свършат работата като членове на изборни комисии, не биха могли да го сторят поради неграмотност. Как ще прочетат и разберат в детайли Изборния кодекс? Как ще прочетат и научат в детайли Методическите указания на ЦИК? Как ще разберат сложната и многоелементна процедура за изчисляване на изборните резултати, за вписването им в черновата и после в беловата на Протокола от СИК? Неграмотни и малограмотни хора всичко това не са в състояние да го направят, дори и при мотивирано желание!!!
     Второ, горното още повече се отнася до членове на СИК, които НЕ владеят български писмовен и разговорен език, български литературен език, поне на нивото на В-2. Тук става дума за основна гражданска грамотност. Изискуема при поемане на такава важна обществена длъжност и държавна отговорност. Никакви измислици по някакви си „права на човека“ не могат да отменят това изискване. То е конституционно!
     Партийната принадлежност в случая не може да бъде оневиняване – както на човек в СИК, така и на партийците, които го избират и определят като член на СИК.
     За жалост ЦИК не проявява никаква инициативност да въведе съответен граждански и образователен ценз за членове на СИК – нито тук, в България, нито в Турция, нито на други места по чужбината. Но това често звучи повече като самоопровдаване на пасивност и отказ от здравословна нормативна и процедурна инициативност от страна на ЦИК.
     ЦИК казват, че се страхуват да „дописват закона“, но биха могли поне да образоват обществеността в същността на проблема, биха могли да инициират съответни промени в Изборния кодекс. Биха могли да подготвят партиите и обществеността за такива адекватни промени и допълнения в Изборния кодекс.
     Защо да снижаваме ролята на ЦИК – те са държавен орган при организирането на избори, а не са някаква периферна администрацийка, която се интересува само от добрите си заплатки!!! Би трябвало, би следвало, очакваме от тях работата им да не е така дребнаво по чиновнически самоограничавана!!!
     Трето, нужни са бариери и забрани пред препълването на СИК с хора, които НЕ са преминали ОБУЧЕНИЕ от страна на ЦИК, не са запознати с Методическите указания и специфичните процедури за всеки отделен избор, не са инструктирани процедурно, не са изпитвани и не са показали, че знаят е че разбират.
     Трябва да се затвори вратата партиите да заменят и ПОДМЕНЯТ делегирани от тях членове на СИК до последния момент, а дори и в хода на изборния ден. Това „текучество на кадри“ вече достигна катастрофални размери и проценти.
     Трябва да остане такава възможност, но само по изключение и само чрез резервни хора, които са сертифицирани и подготвени да работят като компетентни членове на СИК. Това е радикалното решение, иначе сегашната инерция на партийна безотговорност не може да бъде спряна.
     Четвърто, трябва да се въведе отворена врата и за задължително одитиране и проверка на изборните резултати и начина на гласуване, работата на машините, окомплектоването и съхраняването на изборната документация.
     Сега машините не се одитират – нито като софтуер и съхранена от машините информация за процедурите на гласуване, нито като хардуер. Прави се само инцидентно при скандали.
     Не се допуска проверка на НЕвалидните бюлетини. От 2017 г. за това пледира Обществения съвет към ЦИК, но ЦИК не разрешава. Досещате се защо и в чия партийна полза!!!
     Не се отхвърля валидността на белови на протоколи от СИК – както в ОИК и РИК, така и от Съда, в които има огромно количество поправки, задрасквания, несъвпадение между числа, неясни цифри. Такива неща може да има в черновата на бюлетината, но в беловата по закон не би следвало да има.
     НО масово протоколи от СИК се приемат в това безобразно състояние. Защо ЦИК го допуска? Защо Съдът не приема това като „доказателство“ поне за опит за злоупотреба? Защо обществеността и партиите се примиряват с това, сякаш всички трябва да слизаме до нивото на неграмотниците в изборния процес, които не могат да пишат цифри, да съпоставят числа, не могат да събират и да изваждат дву-цифрени и три-цифрени числа?
     Пето, … Шесто, … Седмо, … #

/11.55 минути/
Нека продължим темата за ЕВРОТО и влизането ни в Еврозоната.
Какво е полето на нашите ВЪЗМОЖНОСТИ сега?
     Първо, не може да има Референдум „за“ или „против“ еврото, влизането на България в Еврозоната. Защото това е ПРЕДрешено в Договора за влизането ни в ЕС, там сме се задължили като държава да влезнем и в Зоната.
     Второ, само може да измести СРОКА – да не е 2024 г., а да се измести към 2029 или друга следваща година.
     Трето, само може да се постави УСЛОВИЕ, след изпълнението на което България да влезе в Зоната. Напр., сега много патетично се обсъжда варианта с условия да влезнем след като тук средните доходи станат 70-90% спрямо средните доходи в Зоната.
     Сега нашите по официална статистика са 50-55% от техните средни. Е, при това положение защо сме се разбързали?
     Ние като бедняци ли ще влизаме сред богатите? Не знаем ли какво се случва с едни бедняци, когато се озоват в зоната на богатите? Ами, онези ще командват, ще ни експлоатират допълнително, ще ни изсмукват силицата за своя полза. Ще ни вземат и малкото заделени като резерви пари, които ние сега сме успеели да си заделим – около 35 млрд.
     Трябва всички да проумеят, че казусът е НЕ ДАЛИ ще влизаме в Зоната, а КОГА да го направим и при какви УДОБНИ за нас условия!!!
     Румънците благоразумно отложиха срока за 2029 год. Значи може, не е като да не може. Значи онези там, богатите и високомерните, разрешават, не е невъзможно и ние да ги принудим да ни разрешат и на нас.
     ВНИМАНИЕ!!!
     БНБ, със свои свръх-експерти във финансовата и икономическата сфера, са направили анализ-доклад относно РИСКОВЕТЕ за България и българския народ от влизането в Зоната точно сега, при сегашната ситуация. Опитаха се да го скрият от депутатите, но после го предоставиха. Въпреки че Министерство на финансите на президента Румен Радев също има такъв анализ, но те отказаха да го предоставят на депутатите!!!??
     И какво пише в този анализ-доклад на БНБ?
     Откроили са 15-ина неща като изключителна и заробваща вредност за България и за българския народ – за масовите доходи и за инфлацията, за домакинствата и малкия и среден бизнес у нас, за натрупването на дълг и зависимост от Европейската банка и шефовете й, за нашите вноски в Зоната и онова което бихме получавали от нея.
     Ще ни завъртат в огромна дългова спирала. Ще вземаме нови и нови дългове, без да може това да се възпира.
     Нека тук си спомним и да имаме предвид, че България е една богата-бедна държава. Защото имаме само 23% дълг спрямо БВП. Докато в Зоната средния дълг е 94% спрямо БВП. Излиза, че те там са бедни-богати – финансово обременени и зависими, много повече от България.
     Освен това е ясно за експертите, че в Зоната онези-богатите ще принудят нас-бедните да плащаме за огромните чужди дългове – на Гърция, на Италия, на Испания, и т.н.
     Така България ще си загуби сегашното „конкурентно предимство“. То бе извоювано през първото десетилетие на ХХ век, заслугата е на тогавашната Тройна коалиция. Сега защо трябва саами да бързаме да загубим това свое предимство?

     ВСИЧКО ТОВА трябва ясно да се обяснява на народа, на политически активните, на младите хора, на интелигенцията, на самите политици и тяхната номенклатура. Без това хората се литкат, подвеждат, заблуждават.

     ПП Възраждане през 2018 г. НЕ СА ОТЧЕЛИ най-важното от всичко това. Задали са НЕправилен въпрос. Питали са „Против ли сте премахване на българския лев и ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕВРОТО КАТО ОФИЦИАЛНА валута в България?“. Казах вече, че тогава са успели да съберат 221 хил. подписа, 30 хил. от тях са анулирани при проверката за автентичност. Но усилието е похабено, предварително е било ясно, че ще бъде похабено с така формулиран въпрос.

     По принцип формулировката на ВЪПРОСА за един успешен референдум е ТЪНЪК ЕКСПЕРТЕН проблем. Трябва да се прави и направи от умни и знаещи хора, а не чрез някакви лековати и повърхностни граждански емоции. Това би следвало да се реши правилно – без популизъм, без партиен и лидерски популизъм.
     Още повече, че отвсякъде тече упорита пропаганда, че ние тук чрез еврото и Зоната сме щели били да станем богати, че бизнесът щял бил да получи големи инвестиции, че доходите нямало било да се намалят шоково.
     Да, но биха забогатели едва около 3%, покрай тях още 10-ина процента няма да пострадат, за всички останали над 80% от гражданите в България ще има шок и ново обедняване. За много от тях обедняването ще е двойно спрямо тамошните хора и народи.

     За нас наистина е разумно да последваме примера от Румъния. Те не казаха, че няма да влизат в Зоната. Казаха само, че благоразумно отлагат решението си към 2029 год. Просто защото сега в Европа и Света е голяма бъркотия. Дори не се знае към 2029 г. Еврозоната дали няма сама да се разпадне.
     Румънците са пример за държавнически разум и поведение, имат си визия за национален интерес, движат си политиката в неговото русло.
     Разбира се, тук да не обобщаваме за всичко – сега те прекалено радикално се ангажираха с подкрепа и обслужване на Киев във войната във и чрез Украйна, не само с тежко оръжие, но и с голям брой румънски „доброволци“ – говори се за 20 хиляди, подготвени и дислоцирани в Полша. Много хиляди от месеци воюват в най-горещите зони.

/18.26 минути/
Вече 9 месеца ВОЙНА във и чрез Украйна. Върви ли се към РАЗВРЪЗКА?
     От два дни съм оптимист, че може полееека да се направи завой към някаква развръзка – и да се излезе от клопката на стратегия „война срещу Русия във и чрез Украйна до последния украинец, докато си върнем всичко, вкл. Крим, Донецк и Луганск“, налагана досега преди всичко от Лондон и в по-предпазлива форма откъм САЩ, провеждана от Зеленски и нацистката клика в Киев, пропагандирана от огромната машина на Арестович и Гордон, и компания.
     Киев и Зеленски направиха провокация, изстреляха от С-300 две ракети срещу село в Полша, член на НАТО. Все едно това го е направила Русия. Това бе опит да се провокира НАТО да започне официална война в Украйна срещу Русия, съгласно прословутия чл. 5.
     Специалисти като Яков Кедми веднага отрезвиха войнолюбците и се опитаха да им налеят малко елементарен разум: първо, ракетите са от украинска територия, не са от руска, не са от руски самолети; второ, ракетите за изстреляни от близко разстояние 20-30-40 км.; трето, стреляно е от С-300, ракетите не са се отклонили случайно към Полша, изстреляни са с ясна цел и са я достигнали. Никаква Русия в това не е участвала – само сили откъм и на Украйна.
     САЩ се дръпнаха от провокацията, казаха че не се знае кой и откъде е изстрелял ракетите, после казаха че това е станало откъм Украйна, т.е. не от Русия. И така Байдън и хората му провалиха опита за провокация. НАТО остана пасивна, Столтенберг се сгъна гузно – отказа съдействие на Зеленски.
     Защо така предателски изневериха и предадоха самоотвержения си храненик?
     Защото ескалацията вече достигна до критична граница – ядрен конфликт между страните. Накъде повече от това? Това е точката на взаимно възпиране – още от времето на така нар. „мирно съвместно съществуване“ от епохата на предишната „студена война между Запада и Русия.
     Тази предателска реакция на САЩ не бе изненадваща. Защото седмица преди това съветникът на президент Байдън г-н Съливън бе в Киев. Опитваше се да убеждава буйничкия Зеленски да поукроти топката.
     Обещават му много нови пари – дават му малко пари.
     Обещават му много ново тежко и модерно оръжие – дават му отделни бройки.
     Обещават всякаква подкрепа – но вече не дават с пълни шепи.
     Всичко това са натрупващи се доказателства, че САЩ не прекратяват своята подкрепа за Киев, но вече свиват мащаба и хоризонта, търсят по-разумни форми, отварят вратата към някаква развръзка. Имат дори червен телефон с Москва, който досега е използван само 1 път, но всеки ден по 2 пъти се проверява технически, и любопитно – на който се говори на руски език.
     Всичко това мен ме прави оптимист, че наистина се прави завой към някаква развръзка. Няма да стане утре – не бива да сме наивници. Но до няколко месеца, до следващата пролет, можем да очакваме нещо съществено в тази посока.
     Всичко това ме прави оптимист, че двете страни – Западът и Русия, бааавничко се приближават към истински преговори. Но не като досегашните бутафорни преговори, които служеха само за сондиране на реакции, а истински преговори за капитулация на Киев и след това за разпределяне на сферите.
     Същността на тези преговори ще бъде КОЙ КАКВО ЩЕ СИ ВЗЕМЕ от бивша голяма Украйна? Според мен е очевидно, че вече не е възможно да се върне бившата голяма страна – само хора извън реалностите и зомбирани от глупашката пропаганда биха могли да си мислят такива небивалици. „Реалната политика“ говори за точно обратното.

     # допълнение: Русия вече официално присъедини 4 области, плюс предишната Крим. Вероятността това да се случи с още 4-6 области е стратегически очевидна и практически възможна. Западните 4 области са готови сами да се присъединят към Полша и Украйна, а малки части от тях и към Румъния и Словакия.
     Украйна е изкуствено създадена огромна държава – чрез стратегически подаръци от големите сили около нея. Сега е дошло историческо време всеки да си вземе своето, след като Украйна разви в себе си такъв екстремен национализъм, такъв нацизъм и геноцидно отношение към съседни народи.
     Съвсем не е случайно толкова активното и военно агресивно включване в конфликта на Румъния и Полша. Не само с участие по фронтовете с техни хиляди войници и офицери, не само с вече убити и ранени техни „наемници“ в хиляди и много хиляди, не само с готовност това тяхно съучастие да продължава. Но и със струпването на огромен военен контингент в Полша – говори се, че там вече има 50 хил. от САЩ, 20 хил. от Румъния, 20 хил. поляци, които се обучават и подготвят за военно включване в Украйна.
     Тук да не забравяме, че има глобални геостратегически схеми, в които Полша е видяна в ролята на доминираща европейска сила – това са обявени стратегии на САЩ още от 2010 г., описани в книги, преведени на български. Само вижте каква армия те правят сега, какъв огромен дял от своя БВП са решили да дават за модернизиране на армията си, какъв огромен военен контингент от месеци има в Полша – в бойна готовност за включване.
     Аналогични геостратегически схеми за Полша има и скромният Лондон. Излязоха от ЕС, но искат да преформатират Европа, да си изградят своя структура в нея – при това на Полша отново е дадена решаваща и силна роля. Всичко това съответства на полския шовинизъм и болезнен национализъм. Сегашните политически лидери на Полша доразвиват този полски „национален характер“, по подобие на украинския.
     Такива неща не бива да остават незабелязани. Още повече, че и България е прихваната в проектите на стария поляк Пилсудски. Искат да ни направят като прибалтийските републики. Искат да ни вкарат в тази схема и да прекършат нашия „социален и национален характер“, който исторически, ценностно и духовно се е формирал в друго поле и с обратни измерения.
     В интересни времена си живеем! В интересни времена ни живеят!!
     Ще видим накъде и как!!! #

     Така Ви отговарям оптимистично относно развръзката на войната във и чрез Украйна. Имам и оптимизъм и за България – насочен е отново към предстоящата пролет, в която вероятно отново ще имаме парламентарни избори.

/21.24 минути/
Да, но президент РАДЕВ още не връчва първия МАНДАТ за правителство !!?
     Вярно е, вече месец и половина работи 48-мото Народно събрание, а президентът Радев отлага и отлага, води някакви разговори с партиите в Президентството, проточва времето. Такова нещо досега не се е случвало. Така всички наоколо се изнервят.
     Вече се говори, че по този начин по същество Румен Радев САБОТИРА ДЪРЖАВАТА ни, не дава възможност на партиите да се опитат да направят някакво правителство, да се конструира редовна Изпълнителна власт.
     Не е добре да се изговарят такива неща по повод на Президента на Републиката, доколкото той е орган на висшата и представителна държавна власт. Лично се извинявам да го кажа и произнеса, но има факти, които просто избождат очите ни.
     Много хора се объркани и казват: „Ние вярвахме на този човек, но той в последно време какво прави?“
     По инерция все още много хора от онези 2 милиона, които са гласували за него, сега са притеснени и дори измъчват сами себе си, за да си мислят все още за него, че той е патриот – но не патриот на САЩ и НАТО, а именно надежден български патриот!!!
     За жалост от 2020 г. насам се натрупаха много разочароващи негови действия и бездействия, решения и антирешения. Много от симпатизантите му променят отношението си и приемат убеждението, че той така или иначе лично е в основата на сегашната партийна и политическа ситуация в страната. Съмнението е, че той манипулира парламентарната абсурдност от Ноември 2021 насам, поредицата от провали на партии като ИТН, както и че дава картбланш за серия от вредни за България и за българския народ неща, които решава и прави сегашното 48-мо Народно събрание и неговото служебно Правителство.

     Президентът Радев упорито отлага връчването на първия мандат за предлагане на правителство от партиите. Така изкуствено продължава своята еднолична власт чрез своето Служебно правителство.
     Неговото бавене сега е уникално, не се е случвало досега. Ситуацията в България и извън нея е толкова динамична и драматична, че точно сега се очаква да се избързва с едно легитимно Правителство. Правителство, за което да отговарят партиите, което да е избрано публично и демократично, което да има всички правомощия на една нормална Изпълнителна власт. Очаква се той да избързва, а той прави обратното – забавя без ясно изказани аргументи, просто „влачи ситуацията“.
     През това време седмично вика по една партия да си говори с лидерите й. НО нека сме наясно, че Президентската институция не е и не може да бъде ГОВОРИЛНЯ. Става дума за ясни конституционни ПРОЦЕДУРИ, за съответни негови действия и укази. Това се очаква от Президента, това му е работата, това му е държавническа отговорност, а не показно да си говори с някакви лидери за пред телевизиите.
     В този конкретен смисъл се изговарят горчивите думи, че сега президентът Румен Радев по същество САБОТИРА нормалното функциониране на държавата ни, саботира опитите да се направи нормално правителство. В един по-широк мащаб, натрупва се впечатление, че той работи против народното очакване, че държавата ни ще функционира по един нормален публичен и демократичен начин.

/23.04 минути/
„Не зная КАКВО му се случи на този човек, какво му направиха!!?“ – това също витае из въздуха, много хора така се питат.
     Впечатлението, е че през последните месеци Радев се отказа да балансира геополитически, стана крайно "едностранчив". В доста политически и народни среди се натрупва убеждение, че той прави серия от рискови и вредни неща за България и за българския народ и нация.

     Питате ме дали днес не сме вече Президентска република?
     Отговарям, че сега и в по-голямата част от 2021 г. нашата държава реално функционира като ПРЕЗИДЕНТСКА република. Но не по конституция, а поради породената политическа нестабилност, поради абсурдите сред доминиращите партии, поради несъстоятелността на новите партии от година насам. И зад всичко това прозира действието или бездействието на президента Радев. Това си го мислят както негови опоненти и противници, така и негови симпатизанти. В една такава травматична и неясна ситуация имиджът на Президента по-скоро ерозира, отколкото да е стабилен – сам за себе си, но и като даващ стабилност на държавата и обществото ни като цяло.
     При това нека отбележа, че не бива да се забравя, че президентът Румен радев персонално и неразделно носи цялата ОТГОВОРНОСТ за сегашната политическа ситуация. За липсата на Правителство и нормална Изпълнителна власт. За забавянето и неяснотите около Бюджета за следващата 2023 год. За усещането за хаос в държавата, както и за серията вредни решения, които този парламент взема – за влизане в Еврозоната прибързано от близката 2024 г., за наше военно включване на страната на Киев – с тежко оръжие и с хора, за участието ни в атаките от ООН и Хага срещу Русия, както и за продължаващата агония с „хардвардците“ Кирил Петков и приятели.
     Иска или не иска, огромна отговорност се концентрира върху раменете на Президента. От това няма къде е няма как да се скрие.
     Тук би следвало да се разбира и помни, че всяко нещо, което прави или пропуска да направи неговият служебен Премиер, всеки от служебните му Министри, се натрупва и струпва като лична и неотменима отговорност на този който им е дал власт, който ги е назначил на временна служба като властници, който им е делегирал държавна власт.

     Опитът в политиката сочи, че който каквото и да прави сега в Правителството, в края на краищата президентът Радев ще трябва да плаща за своите и за „чуждите“ отговорности. Сега сред народа се акумулира не само раздразнение и разочарования, но и граждански ГНЯВ. И това е възможно да се стовари именно върху него. През лятото на 2020 г. гневът избухна срещу ГЕРБ и Борисов, сега може да се обърне срещу Радев. Тези неща следва да се отчитат – те на практика стават по логиката на вертикала в устройството на държавата, не само на тоталитарната, но и в демократична държава.
     Вече допускам, че президентът Румен Радев се е ПАНИКЬОСАЛ от всичко това. Отново думата е силна, но на практика може би става дума точно за това. При паника се изпада в дезориентация и се правят непремислени действия, допуска се хората около теб да правят грешки и да те подвеждат.
     В тази логика може да се пожелае президентът Радев да се вземе в ръце – нали така се казва метафорично?

     # допълнение: Още от 2016 г. бе изграждан негов ореол като голям МЪЖ, притежаващ генералска благородна мъжественост, наред и в опозиция срещу мутро-мъжествеността на Бойко Борисов. Такава бе печелившата тогава психологическа формула на успеха – в първите избори от 2016, през първия му мандат, малко поувяхнало, но и при вторите му избори от 2021 год.
     Но за внимателните наблюдатели не е тайна, че още през 2021 този ореол започна да се помрачава, а през изтичащата 2022 г. бе видимо ерозиран. През 2021 и до лятото на 2022 г. помрачаването идваше преди всичко от любимците му Кирил Петков и компания. Сега, в края на 2022 г. помрачаването е поради крайните позиции относно Войната и поради вътрешната ни патова партийна и политическа ситуация.
     И тук нека ясно кажем и да сме наясно, че ореолът на Радев бе помрачен не само от критикуващите го медии, не само от злобните му политически противници. Бе помрачаван чрез поредица от негови действия и изяви, бе си помрачаван от самия него – особено през последните 2-3 месеца. Това е неприятна реалност за егото на президента Радев, но той нали е политик – би следвало да отчита и да се съобразява с реалностите. #

     # допълнение: Горните разсъждения и оценки са на база дву-месечното забавяне на първия мандат за правителство, и на интерпретацията, че това е ГРЕШКА на президента Радев. Но нека отчетем, че има и друго – ласкаво спрямо него тълкуване и интерпретация на проточването.
     Отлагането на първия мандат за предлагане на правителство, продължаването на работата на 48-то Народно събрание без паралелно правителство се интерпретира като сложна и полезна игра на президента Радев – с грижа за държавата и народа.
     Доколкото се счита, че партиите в това Народно събрание, ако съставят правителство, то би било зловещо с вредните неща, които би направило срещу интересите на държавата, достойнството на народа, бъдещето на децата ни.
     Представете си правителство между ГЕРБ, ПП и ДБ, и в добавка БВ на ген. Янев. Опасението е, че българските войски веднага биха били изпратени към фронта в Украйна, че тежкото ни оръжие веднага би поело в тази посока – оставяйки нашата армия тук съвсем обезоръжена, че категорично ще влезнем в Еврозоната – с пионерски ентусиазъм дори още през лятото на 2023 г., че най-после България ще ратифицира „Истанбулската конвенция“ при това в последния й редактиран вариант, че нашата Златна Добруджа би била дадена без въпроси и гаранции на концесия за шистов газ и за огромна база на САЩ срещу Русия, и т.н., и т.н., и т.н.
     Ето, срещу една такава зловеща за България перспектива президентът Радев хитрува. Хем проявява активност в евро-атлантическата „Партия на Войната“, хем се опитва да се спаси каквото все пак е възможно. Опитва се да го прави прикрито чрез своето Служебно правителство – да се предотвратява каквото все пак е възможно. Затова изкуствено сега продължава работата на това свое Служебно правителство.
     Защото, ако правителството е на партиите от Парламента, такова сдържащо действие не би било възможно. И поради това мандатите се забавят, междувременно скандалите между партиите се разгарят, а така се намалява възможността като му дойде времето да могат да се сговорят и все пак да направят общо правителство. Хитро звучи, нали?
     Аз бих харесал едно такова усилие от страна на президента Радев, разбира се, ако това наистина са неговите намерения и държавническа мотивация. Но то ще си проличи до 2-3 месеца, няма да чакаме дълго, ще разберем със сигурност!!! #

/25-08 и 28.50 минути/
Днес няма да има заседание на парламента. Не влизат. Изчакват.
Мислят какво да правят.
     Ще изчакат вероятно до сряда – 30 ноември. Дотогава първо ще правят скандалите и пропагандата си в медиите. Ще се договарят . ще се групират едни срещу други.
     Но ще изчакват инструкциите откъм господарските посолства. Самите посолства все още не са избистрили концепцията си за това как ще се завърти ситуацията в Света и как това ще се отрази тук в България. Говорихме вече на тази тема.

/26.46 минути/
Промени ли се ВЛАСТовата ситуация в САЩ? Как това ще се ОТРАЗИ тук, у нас, като периферия на Имперската западна структура?
     Там абсолютното доминиране на Демократическата партия вече е отнето. Републиканците си извоюваха предимство в Долната камара и могат да налагат вето върху закони и решения на президента Байдън.
     Нещо повече. Те вече обявиха, че започват наказателно разследване и дело срещу семейството на Байдън. При това, забележете, не за някакви политически действия, за криминален бизнес на Семейството, на сина на Байдън. Отново изплува скандалният му лаптоп, който бе покрит и прикрит при предишните президентски избори. Отново ще изплува украинската и китайската им връзка.
     Разбираме, че центърът на Империята вече е в състояние на вътрешна нестабилност, остра конфликтност и съответни промени. Ние сме тяхна имперска периферия и това ще се пренесе и у нас. Това е шанс за България.
     В такава ситуация ние тук, у нас, имаме отваряне на вратата и прозореца за отделни неща, които да са в наша полза, да се изплъзваме от хватката, да хитруваме и да забавяме нови вредни за България и народа ни парламентарни решения и правителствени действия.
     Това би следвало да се използва от нашите политици, които през последната година просто бяха удушени от приятелската хватка на западните господари – не им даваха никаква възможност да излизат матрицата.

/28.50 минути/
Обобщение от случващото се Народното събрание от Гита Манчева.
     Иска се Временна комисия за промените в Изборен кодекс. Искат я от ПП.
     Тя щяла била да работи цял един месец – вместо сега за 1-2 дни законът да мине през пленарна зала и да бъде приет.
     Болката, докарваща ги до истерия, е връщането на паралелно гласуване и с хартиена бюлетина, отмяна на монополното гласуване само с изборна машина и отнемане на предимството 1-2 партии да злоупотребяват с това.
     Сега отлагат решението поне с няколко дни до следващата седмица. Ще правят консултации. Ще се договарят. Очаквам и нови скандали в пленарна зала.

     Ще остане ли този Парламент да работи при такава атмосфера или ще го разпуснат?
     Убеден съм, че господарските посолства ще инструктират партиите да направят съответни компромиси, за да не се взриви Парламента и да продължи да работи.
     Това Народно събрание с тези партии и лидери в него е изключително удобен като инструмент за прокарване на западната политическа парадигма спрямо България – какво да става тук и какво да не става.
     Така президентът Радев една сутрин ще се събуди с узряло решение да връчи първия мандат за правителство. И процедурата ще тръгне.

/31.09 минути/
Разбирам, че Вие сте оптимист за България, въпреки всичко?
     Да, аз съм ОПИТИМИСТ за България, въпреки мрака и безумията в момента.
     Не съм мизантроп и дистопик, аз като анализатор не използвам знанията си, за да сея отчаяние наоколо, за да депресирам хората, за да ги вкарвам в дупката на травматична „заучена безпомощност“. Така за жалост правят някои мои колеги, които сега са любимци в телевизора, телевизорът ги тиражира и хиляди хора им се връзват.
     Видимостта днес действително е, че „няма държава“ и „всичко се е разкапало“, че вече у нас „няма нормални и честни политици, управници, администрация“. Така говорят черногледците и дистопиците, те с черно вдъхновение сеят сред хората отчаяние и мизантропия. Но истината е, че така те злоупотребяват с обърканите души и разногледите мисли на хората и зрителите, стресирани пред телевизора, на хората под днешната огромна преса на изкривената пропаганда, на младите и възрастните, които се поддават на атаката срещу всичко стойностно българско, която ежедневно обругава нашето достойнство и нашата талантлива способност да оцеляваме и да се възраждаме.
     НО аз съм убеден, обратно на колегите си черногледци и дистопици, че ние като народ и държава имаме изключителен капацитет. Имаме много качествени и стойностни хора, и те са навсякъде – във всички сфери на обществото, във всички важни дейности и институции. Тези българи не просто оцеляват, те въпреки всичко успяват да работят и вършат добре работата си, натрупват свои граждански и делови капацитет.
     Това става и в бизнеса, и в политиката, и в администрацията. Става и в училищата и университетите, в болниците и лабораториите. Става в услугите и комуникациите. Става в паралелното на официалното информационно и аналитично пространство. Става в културата и изкуството ни, при съхраняване на културния ни ген и народностната ни традиция.
     Проблемът какъв е?
     Проблемът е да стане отпушване и такива хора да се изкачат към върха, да станат видими и заразяващи със своя здравословен пример.
     Сега системата действа така, че такива хора и тяхното дело остават встрани и непризнати, остават затиснати и подтиснати, остават под репресията на агресивната посредственост и алчната злоупотреба. Това също го има навсякъде – във всички основни дейности и институции. И затова нашата атмосфера в обществото е толкова задушлива. Много хора точно от това се отчайват, не им стига силата в борбата за доброто и стойностното, и малодушно се отказват – изпадайки в състояние на „заучена безпомощност“.
     Проблемът е отдолу системата да бъде отпушена и към повърхността да излязат и да стават видими онези качествени хора, които и сега ги имаме като народ и общество.
     Не бива да забравяме, че ние, българите, сме изключително талантлив и енергичен, гъвкав и оцеляващ народ, генетично надарен народ.
     Днес нашата задача е въпреки всичко да развиваме нашия вътрешен потенциал и когато ни развържат, тогава ние да се окажем отново със сила и капацитет за поредно Българско ЧУДО – каквото вече няколко пъти сме правили през последните 140 години нова българска държавна история.
     Трябва да вярваме на себе си, на гена си, на силата си.
     Аз лично вярвам във всичко това, а и виждам на много места около себе си други, които също вярват и вършат своето добро дело. Всяка година преподавам на 100-ци студенти, млади хора 19-25-годишни. Виждам този съзидателен и чист потенциал и в младите, в достатъчна част от тях – в онази част, която ще изведе страната, народа и държавата ни към добро бъдеще!!!

Обратно в началото