| ||||
|
01.11.2022, Ден на Будителите, пресклуб в БТА mirchev.bg/ ... youtube.com/ ...
Организатор: Тодор Беленски, млад политолог Проф. Михаил Мирчев, поканен бях предишния следобед, по свое желание се включих в този Инициативен комитет. Радвам се, че съм в компания от млади колеги. Оценявам техният висок интелект, умението им да говорят и умно разсъждават, да заемат смела гражданска позиция!!! Аз научих много нови неща в този разговор. Бе направено разпространение на ВИДЕОто от представянето и разговора в БТА. Видях три варианта: пълен вариант, разпространяван от Сърнела – 60 мин.; кратък, разпространяван от „Консерваторь“ – 7 мин.; среден, направен от Михаил Мирчев – 30 мин. / 01.11.2022 Проф. М. Мирчев РЕФЕРендум относно ВЛИЗане в ЕВРОзоната на България през 2024 г. БТА - YouTube / С Т Е Н О Г Р А М А доц. ГРИГОР САРИЙСКИ, Институт по икономика, БАН: 
Ако влезем в Еврозоната (Зоната), България ще загуби последните остатъци от своята Фискална Дисциплина, която имахме при финансов Борд досега. Тя досега сдържаше Правителството да не взема прекомерен външен ДЪЛГ.Виждаме, че сега Министрество на Финансите иска да взема нови и нови заеми. Ако това се отпуши безконтролно България ще натрупа бързо огромен дълг – както стана с Гърция, с Испания и Португалия, с Италия. Затова в Договор за присъединяване на България и Румъния са формулирани така нар. "критерии за КОНВЕРгенция" – предполага се силна икономика, без натрупан дълг. По примера на Германия и Холандия. Трябва работеща и силна икономика да е разковниче за добри ДОХОДи – а не да разчитаме на влизане в Е.З. само̀ по себе си. Ние в Зоната ще плащаме огромен членски ВНОС, в техния "Клуб на Богатите". Въпреки, че уж сме бедни. Официално сега България има средни спрямо европейските доходи – около 50%. От тези доходи ще отиват парите за този членски внос. Няма да остават пари за една минерална вода вътре в Клуба. Още ще плащаме и вноски във Фондове на Зоната. Но българските банки до голяма част от тези фондове няма да имат достъп – защото ще сме подредени отзад на опашката от банки. Парите на Фондовете и нашите пари ще се ползват от така нар. "Системно Значими Банки" в Зоната, а ние нямаме такива банки. За нас ще остане само СПОДЕЛЯНЕ на общоевпорейския ДЪЛГ – той е огромен и непрекъснато расте. Ние ще плащаме огромните дългове да други страни от зоната. Това е станало в САЩ в така нар. "Момент на Хамилтън" – всички щати са връщали общия натрупан дълг, вкл. щатите с нисък дълг, както сега е България. Всички заедно връщат обединения общ дълг. Сега в прав текст се говори за ОБЕДИНЯВАНЕ на дълга в Зоната. При положение, че Зоната е с дълг от 94% от общия БВП, а България е само с 23% от своя БВП. Само за една нощ нашият дълг за изплащане ще подскочи 4 пъти!!! Влизането на България в Зоната само ще забави нашето ДОГОНВАНЕ на богатите страни, за което се борим от 20 години. Ще стане като в Гърция и Словакия. Имаха висок стандарт, близък до средно-европейския. След влизането този стандарт намаля и рязко се сви. Първо има 3 години на растеж, после на свиване и забавяне в икономиката. Това се случва с всички, които влизат без да са готови в Зоната. По принцип, не може такова съдбоносно решение да се дава в ръцете на 240 депутата, които не успяват да си изберат дори председател. Такъв вопрос следва да се решава чрез демократичен референдум – народът да каже: Искаме ли в Зоната? КОГА искаме това да се случи? СТОЯН ПАНЧЕВ, икономист от НПО /5.18 мин./ Такава голяма тема не трябва тайничко да преминава през затворените кабинети на БНБ и МФ. И после, един понеделник, да бъде спусната на българския народ. Затова сме тук хора – от различни школи и политически спектър. В парламента се опитаха да разберат какво мисли БНБ за влизането в Зоната. Но конкретна информация бе ОТКАЗАНА. Сега още не знаем какви анализи са направили БНБ и МФ. Други институции са правили анализ, но политическата върхушка не се интересува от тях. Управителят на БНБ казва, че това е "ПОЛИТически въпрос". Но щом е така, то той трява да бъде решен от върховния орган на народа – чрез всенароден референдум. Икономически, към казаното от доц. Сарийски, бих добавил за ИНФЛАЦИЯТА. Дава пример с Литва и Естония. Двете страни са били с Валутен борд като България и са влезли в Зоната. При двете се сдига до +10% инфлация. Все едно сега при нас да скочи до 28% !!! Това е реалистичен негативен сценарии. Има българска литература по това – нужно е да се чете. Но тя е напълно игнорирана от политици и медии. Опасността е България да влезе в така нар. "Гръцки сценарии". Развързване ръцете на МФ. Те бързо вземат и натрупват огромен дълг. Той пък неразумно и корупционно се изхарчва и пропилява от политиците. След това ДЕСЕТилетия обществото трябва да изплаща това чудовище-дълг. Именно затова трябва да се проведе референдум – кога България да влезе в Зоната. Проф. МИХАИЛ МИРЧЕВ, социолог, политолог /8.04 мин./ Националната валута, ЛЕВЪТ, не е само финансов и икономически въпрос. Също така той е проблем на държавната независимост и националния суверенитет. Още, това е въпрос на национално достойнство и народната ИДЕНТИЧНОСТ. Въпрос на КУЛТУРНИЯ КОД на българите и държавата им. Това са особено важни СИМВОЛНИ неща – не бива да се забравят и пренебрегват. Особено днес, когато в края на 2022, либералният космополитизъм и глобализъм КАТАСТРОФИРАха. Това е вече очевидно. Светът вече се обръща и връща към националната идентичност на народите и страните. /8.54 мин./ ГОТОВА ЛИ Е България за влизане в Зоната през 2024 г.? НЕ СМЕ, драматично не сме готови като икономическо състояние, като равнище на доходи, да политическа кондиция на управляващите – не сме в състояние да се предпазим от рисковете и пораженията за нас, не сме готови от възможностите на участие в Зоната. Не сме готови дори да се възползваме от принципа на ДЕРОГАЦИЯ. За него дори не се знае достатъчно, та камо ли гъвкаво да бъде използван като средство в полза на българския национален интерес. Но защо такива разумни гласове като на доц. Сарийски почти отсъстват в медиите? /Забел.: БНТ, без да присъства на разговора в БТА, излъчи доста злостен коментар на казаното от Инициативната група. Доц. Сарийски поиска дължимия по закон право на отговор. Радиото първоначално отказа, после след бурен обществен натиск се съгласи да даде възможност./ Нещо принципно: в такава ситуация и пред такъв проблем обществена функция на медиите е да оганизират публичен ДЕБАТ – специалист срещу специалист, по 7 въпроса, по 3 минути за всеки да отговаря по всеки от въпросите, пред публика, която ръкопляска или освирква. Ето, това е една чудесна методика за организиране на публичен дебат. Говоря от личен опит. Участвал съм в такъв експертен информационен дебат, организиран от Американска фондация, за публиката на дипломатическия корпус в София, в годините 2003-2007, с участието на 3+1 експерти. Накрая, може да се задават въпроси към експертите. Прави се и заключение-обобщение. Тогава „панелисти“ в информационните дебати (по повод на съответни избори и резултатите им) бяхме Боряна Димитрова и Михаил Мирчев, Огнян Минчев и Иван Кръстев. Такива дебати са нужни в полза на широката „некомпетентна“ гражданска публика, когато се вземат стратегически решения от Държавата. Не само, за да се информират хората за проблема и вариантите за решение, не само за различните основни аргументи и гледни точки, но и за да могат гражданите да се ориентират – и след това да имат възможност за така нар. „информиран личен избор и мнение“. Вместо такива дебати, сега медиите в най-добрия случай дават на публиката си поредица от експертни МОНОЛОЗИ – днес Хъмпарцумян, утре доц. Сарийски, като не става диалогична връзка между тях. Още повече, че е нарушен балансът – 10 пъти Хъмпарцумян, 1 път Сарийски. В този случай, относно влизането на България в Зоната защо не се организират публични експертни дебати: Хъмпарцумян срещу Сарийски (по изключение имаше такъв дебат Дацов срещу Сарийски); Любомир Христов срещу Димитър Радев (специалисти от върховете на БНБ); Георги Ганев срещу Виктор Папазов (икономически експерти към партии). /10.20 мин./ България има ли ИНТЕРЕС да влезе в Зоната? Това е вторият основен въпрос. Вероятно от някаква абстрактна и общо политическа гледна точна – има. Но реално, и точно в сегашната ситуация – Българя НЯМА интерес да бърза, да прибързва, самоцелно да се втурва към Зоната. Избърза да ни вкара в Чакалнята предишната власт на ГЕРБ и Бойко Борисов, с прекрасния министър Влади Горанов (ДПС). Сега бързат, ще си счупят краката от прибързване сегашната „атлантическа коалиция“ от партии в този Парламент – който дори Председател няма силата да си избере нормално, а бърза да поставя България пред свършен факт по такива стратегически решения. Защо не се сравним и подредим до Румъния – ние с нея сме си дружки още от приемането в ЕС, имаме си еднакъв Договор за присъединяване?! Те постъпиха разумно и навреме отложиха влизането за 2029 година. До тогава ще измине цяла преломна историческа епоха. Не се знае тогава самият ЕС ще го има ли, в каква форма и кондиция? Не се знае самата Зоната няма ли да се разпадне до тогава, Германия няма ли да се оттегли към своята Марка, както се говори от 2-3 години? Други три страни вече говорят за излизане от Еврото. Нямаме интерес – още повече прибързано и точно сега. Защото бихме влезнали в един двор, в който цари ХАОС, в края на 2022 г. Вече е видно отвсякъде, че в ЕС и в Зоната вече цари хаос, липса на единство, големите вече се карат, навлизаме в период на екстремни политически решения. Да погледнем отношенията между Франция и Германия само от последната седмица. Първо Макрон се вбеси на Шолц и германците, заради техни решения за производсттво на ток и енергия. После двамцата направиха нещо немислимо – почти се скараха на господарите от САЩ, че правят груба протекционистична политика, изтегляйки големи автомобилни и химически концерни от Западна Европа, от Германия и други страни. Става дума за нова вълна на ДЕиндустриализация на Германия и Западна Европа. Правят го уж „партньорите“ от САЩ. Тук икономиката влиза в рецесия и депресия. Гражданите вече са по площадите в съпротива на обедняването и икономическото опустошаване. Системата на ЕС започва да се тресе пред криза на разпадането, Зоната – също. И това, което става като раздор между големите и силните тук, при нас, достига в удвоен и утроен размер и поражения. Това е реалната ситуация в края на 2022 г. и проблемите ще ескалират през следващата 2023 г. Е, това ли е подходящият момент да се правят резки движения, да се влиза в Еврозона, да се нагърбваме с огромни задължения, без да е ясно дали България ще има дори минимална полза? Дори нобелови лауреати по икономика от САЩ ясно и категорично предупредиха, че не е сега моментът. Трябва да се изчака и отложи. Пък после да се решава отново. /12.52 мин./ България има статут и реалности на ПЕРИФЕРИЯ в ЕС, в „Клуба на богатите“. Това се мисли като нещо негативно, като недостатък и дори като форма на дискриминация към страни като нашата в рамките на „голямото семейство“ на ЕС. НО, аз твърдя, много други автори и анализатори също говорят, че това е КОНКУРЕТНО ПРЕДИМСТВО на България. И то би следвало да бъде използвано за благото на страната и народа ни. Сега не се прави – политиците са прекалено послушни и раболепни, и непрекъснато под чужда диктовка ни вкарват във вредни за българските интереси и бъдеще решения. Непрекъснато поради глупост и мързел правят реформи във важни обществени системи, които влизат в категорията на „институционален изоморфизъм – въвеждат закони и процедури, критерии и форми, които някъде работят полезно, но механично пренесени у нас катастрофират като неефективност. /13.20 мин./ Няма спор, че казусът за влизане в Зоната е от огромна обществена важност. Но нещата имат и друга неприятна страна. Имам предвид, че Медиите сега изкуствено фокусират вниманието на обществеността върху Еврото. И чрез това прикриват, закриват, поставят завеса пред други – поне два – фундаментални проблема и риска. Говори се само за Еврото сякаш сега не стават други фатални неща в държавата. Това е отдавна позната и описана в науката МЕТОДИКА за прикриване и скриване, за отклоняване на вниманието и на гражданската активност. Има книги, които да бъдат прочетени. Има класически автори, които са обяснили и показали отдавна това как се прави. Чрез стоварване на огромна информация и интрига относно един важен въпрос се прикрива друг архи-важен процес и решения, прикрива се нещо субстанциално, същностен проблем и заплаха, нещо което е решаващо не за 3 години, а за поне 30 години напред. Сега се прикриват най-малко ДВЕ НЕЩА: Първото е огромното усилие България да бъде вкарана в гореща война в Украйна. Не само с боеприпаси и леко оръжие, но и с тежко въоръжение, както и с хора. По подобие на съседна Румъния и по-далечна Полша. Такова нещо ние исторически досега не сме допускали. Дори Царят ни през 1943 г. лично пострада, защото отказа на тогавашния диктатор на Европа да изпрати български войски на фронта. Тогава ние оставаме отстрани, за разлика от активното участие и съучастие на Унгария и Чехия, на Румъния и Словакия, които са имали цели дивизии на фронта. За това е големият натиск сега над България – и нас да вкарат във фронта в Украйна. Засега си имаме само един мъничък доброволец, развяват го по телевизиите, но някак след него не тръгват други възторжени мъже. Но всичко това е добре да бъде поприкривано от и във медиите. За да остават някак незабелязани и не отреагирани съответни решения на Правителството и на Парламента. Темата за Еврото, важна сама по себе си, тук се използва като завеса. Второто е, че са ни приготвили едни огромни допълнителни държавни ДЪЛГОВЕ. Дори без да влезем в Зоната, според глобалната политика дълговете трябва да се стоварват върху България и да ни задушават. За следващите 3 години цели нови 50 милиарда, за следващата 2023 г. едни поредни нови 16 милиарда. Помните преди няколко години, когато ГЕРБ за първи път взе 16 милиарда какъв шум се вдигна, колко превъзбудени бяха обществените емоции, колко бе активна опозицията. А сега – хората са претръпнали, вече се примиряват срещу това, сякаш не го забелязват, няма разгорещен публичен дебат, опозицията сякаш съучаства в това. Е, стоварването върху масовата психика на тематиката за Еврото и тук си върши манипулативната задача – огромните дългове ще минат сякаш между другото. Тук също България има огромно „конкурентно предимство“. Доц. Сарийски акцентира на това. Преди 20 години ние свалихме външния си дълг до някакъв европейски минимум. Дори сега все още имаме дълг, който е едва 23% от БВП, докато за Зоната този дял усреднено е 94%. По този показател бедна България се оказва богата страна сред другите европейски страни. Точно това ще ни вземат чрез ЕЦБ (Европейската банка) и Фондовете на Зоната, ако сега прибързано влезнем в нея. Ще ни принудят да плащаме дълговете на много задлъжнелите други страни – ниският наш дълг ще се увеличи 4 пъти за плащане в обединения дълг на Зоната. Освен това ще ни приберат едни резерви, които имаме сега под контрола на Валутния борд – те са от порядъка на 35 милиарда евро. Освен това МФ ще си развърже ръцете, без контрол, и ще взема все нови и нови дългове – доц. Сарийски започна точно с това. А ЕЦБ само за 2-3 години ще ни вкара в дългова спирала, от която няма измъкване. Питайте Гърция и Италия за това – те имат горчив национален и държавен опит. Това като механизъм и риск пред България също е архи-важно и то се прикрива чрез стоварването от медиите на тематиката за Еврото върху сетивата на българските граждани. Стоварват го едностранчиво, с убеждаване колко много ползи сме щели да имаме ние като сме били влезнели в така нар. „Клуб на Богатите от Запада“. /16.20 мин./ Убеден съм, че решения с такава важност като това за влизане на България в Зоната – кога, при какви условия, как – би следвало да се вземат по пътя на така нар „пряка демокрация“, чрез национален Референдум. Трябва да се вземат такива държавни решения чрез масово ангажиране на така нар. „НЕкомпетен народ“. Това е демокрацията – и по същество, и като практическо реализиране. Елиминиране на народа от елитаристи като Хъмпарцумян е форма на ДИКТАТУРА. При демокрация гражданите, вкл. в реалното им състояния на НЕкомпетентни по даден конкретен казус, имат НЕотменимо гражданско право на УЧАСТИЕ. Така е още от Агората в антична Атина. Хъмпарцумян и такива като него би следвало да се образоват и да понаучат такива базови неща, а след това и да проумеят основните принципи при демокрацията. Защото всичко друго, предлаганото от него, си е ДИКТАТУРА. В ЗАКЛЮЧЕНИЕ, убеден съм, че по казуса за влизане в ЕвроЗоната – кога и как – трябва да се направи Референдум. Затова се включих в тази инициативна група. Трябва да се съберат 400 000 действителни подписа, което си е огромна и трудна работа. Но виждам, че има ентусиазъм и съм убеден, че е възможно. Пожелавам на доц. Григор Сарийски да се справи с ролята на водещо лице в Инициативата (на събранието от 05.11.2022 той бе единодушно избран за председател на Инициативния комитет). Аз лично бих участвал активно в тази Инициатива, но само при условие, че нещата продължат да се правят НАДпартийно и НАДидеологически. Ако бъде направен опит тази инициатива и Референдумът да бъдат приватизирани от някоя от сегашните партии, то това би означавало да се отнеме живецът на инициативата и тя да бъде изкривена в някаква посока. Партиите могат да участват, но би следвало да се въздържат от амбиция да присвояват едно общо дело. Общото дело е свято дело!!! АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ, учител, Общност „Идеал“ /16.20 мин./ Тук сме хора от различни места в политическата палитра. Но изповядваме един общ идеал – независимост на България, да защитаваме суверенитета й. Нужно ни е общо-национално народно движение, което да успее да обедини всякакви граждански, политически и друг вид организации. По друг начин не може да се окаже съпротива против нещо, което изглежда, че вече е решено от сегашния политически елит. ВАЛУТАТА е последното нещо, което България все още има като свои национален СУВЕРЕНИТЕТ. ТОДОР БЕЛЕНСКИ, политолого /19.12 мин./ От какво се страхува сега елитът в България? Вероятно от това, че чрез един референдум би се видяло, че има голям граждански интерес и хората масово биха отишли да гласуват. Би се видяло, че сега избраните партии всъщност не представляват народа и че те на миналите избори всъщност по-скоро бяха „назначени“ в Парламента и в така нар. „евро-атлантическо мнозинство“. ИЛИЯ ТЕНЕВ, „Консерваторь“ /19.27 мин./ В медиите се говори, че било имало само два типа отношение спрямо приемането на Еврото в България. Едните са онези, които религиозно вярват в ползите в приемането на Еврото и отказът от Лева ни. Те не слушат аргументи срещу това, за вероятните рискове и беди. За тях алтернативни експерти като доц. Сарийски са платени. Другият тип са хора, които изобщо не ги интересува дали ще използваме лев, евро, драхма или рупия. Това сега е голяма част от обществото ни. Но, когато приемем Еврото и ги удари по джоба, тогава ще започне голямото вайкане: „Ама, защо така?“. Както често сме правили в историята си – реагираме със закъснение. Трети тип също има в обществото ни. Такива като нас тук, които са доста скептични относно приемането на Еврото и отказа от Лева ни. Лошо е, че Парламента не се анализира проблема, отбягва се дебат по рисковете, скриват се анализи и алармиращи прогнози. Не се провеждат нужните публични дебати. Аз по дефолт не съм против ЕС и Зоната. Но мисля, че трябва да не избързваме, както и да процедираме по един демократичен начин. СИМО МИЛАНОВ, водещ в Поглед.инфо /21.34 мин./ Очевидно е, че политическият елит, огромна част от медиите и финансовите кръгове, нямат желание да има сериозен и публичен дебат. Ние ще положим усилия да се осъществи такъв дебат. За жалост нашият политически елит мисли само 2-3 години напред, а не за десетилетия, както би било редно. Това е още по-неадекватно в един толкова динамично променящ се днешен свят, в който скоро цели държави може да престанат да съществуват. Канцлерът Олаф Шолц, Германия, е записал в своето коалиционно споразумение, че Европа трябва да бъде превърната във Федерация – в една централизирана обща държава. Германия иска да бъде в центъра на тази обща държава. Когато Урсула фон дер Лайен говори, че правото на вето на отделни държави-членки върху общи решения трябва да бъде отменено, аз мисля, че дебатът за Еврото е още по-адекватен и актуален. Защото тук вече говорим по същество за това дали искаме да продължава да има българска държава? Или вече искаме да сме граждани само на Република Европа??? Аз съм за дебат – публичен между експерти от двата лагера „за“ и „против“ приемането на България в Зоната. За да се даде възможност на българските граждани да направят свои информиран избор. Такъв граждански избор не бива да бъде отменян и подменян от някакви спуснати решения – недемократично и задкулисно. РОСЕН МИЛЕНОВ, граждански активист /23.17 мин./ Има практически опит от организиране на подписки и референдуми. Референдумът е национална КАУЗА. Нашата инициатива е НАДпартийна. Трябва да свършим заедно една изключително трудоемка работа – за 3 месеца да съберем 400 000 действителни подписа на български граждани. Това би задължило Парламента да насрочи Референдум относно влизането на България в Зоната. Съгласно законодателството (Договор за функциониране на ЕС, Протокол за условията за приемане на България в ЕС – чл. 5) е напълно законосъобразно да има такъв референдум. Важен е казусът с дерогацията – приемане, но след като изпълнение условията от Маастрихт и други критерии. Принципно важно е, че когато не са изпълнени горните условия и критерии при влизане на една страна в Зоната има риск за икономиката й, за държавата и населението й. Досега са правени два опита за такъв Референдум. През 2018 г. от ПП „Възраждане“, тогава бяха събрани над 220 000 подписа. През 2020 г. от нас, но тогава ни прекъсна блокирането поради Ковид – Мрат 2020, и това спря и предотврати събирането на нужните подписи. ВЪПРОСЪТ трябва така да бъде формулиран, че да не бъде върнат или редактиран от Конституционния съд или върнат от Парламента. Иначе ще сме събрали напразно подписите и ще разочароваме активните хора. Може да използваме условие, да питаме за него, напр. да влезнем в Зоната, но чак когато тук доходите достигнат поне средното равнище на заплати и пенсии в Западна Европа. Сега Правителството дава 10 милиона, за да се агитира за бързото влизане в Зоната и приемане на Еврото. Но нека се дават пари не само на соросоидни организации, а и на български граждански организации. ИВАН ИВАНОВ, психолог /27.18 мин./ Банкерът Хъмпарцумян обвини народа, че е НЕкомпетентен и поради това не бива да се бърка в такива решения. Той вероятно е компетентен в сферата си, но обяснения по казуса, които дава неговият колега доц. Сарийски са ясни и дават на хората представа, „НЕкомпетентните“ придобиват базова ориентация за очакваните ползи и за вероятните рискове и беди. На битово равнище, когато хората си плащат месечните сметки за ток и вода, за дома си, те са 100-процентово компетентни и имат право да участват в един такъв референдум. Онези, които приемат безрезервно влизането в Зоната, не дават конкретни аргументи, които да успокояват нашите опасения и скептицизъм. Създава се усещане, че има директива отгоре, и евро-оптимистите се подчиняват и изпълняват. ТОДОР БЕЛЕНСКИ, политолог, организатор на събитието в БТА /28.48 мин./ Притеснително е, чеч в Протоколите за участие в Зоната няма текст, не е разписана процедура и при какви условия дадена страна-членка може да напусне Зоната. Който влезнал – влезнал, няма напускане и излизане!!! Единственият аргумент „за“, който аз чувам е, че след влизането ни в Зоната чудодейно щели да се увеличели инвестициите. Но същото ни обещаваха и преди влизането ни в ЕС през 2007 г. Виждаме, че преките чуждестранни инвестиции по-скоро намаляват. Така ли ще се получи и сега на практика? Идеята на предлагания от нас Референдум е да се попита: „Искаме ли да се ОТЛОЖИ влизането ни в Зоната?“ Да се отложи за някакъв разумен срок. Кой го е страх от този Референдум? Ако успеем и този Референдум бъде успешен, то след това народът ще тръгне и ще си поиска много други неща, които са от съществена важност за доброто бъдеще на нацията и държавата ни!!! Край 05.11.2022, Събрание на Инициативата, Студентски дом Организатор: Росен Миленов. Протоколчик: Сърнела Воденичарска Участваха над 310 души, граждани, представители на граждански организации, ръководители на няколко малки партии, както и на ПП „Възраждане“. Атмосферата бе свободна и спонтанна, но и делова. Всеки имаше възможност да се изкаже и предлага, но в доста добър темп на водене и при ограничаване на излишното говорене. Двете важни решения бяха взети с явно гласуване и голямо единодушие. Останалото предстои на следващите стъпки от Инициативата. Всички от инициативната група от 01.11.2022 в БТА присъстваха и участваха, с изключение на Стоян Панчев. Събранието РЕШИ: 1. Избира доц. Григор Сарийски за Председател на Инициативния комитет 2. На Референдума да се задава само един въпрос, относно лева и еврото 3. Внимателно да се обмисли точно каква да бъде формулировката на въпроса, за да не е уязвим от Конституционния съд, както и от объркващи хората медийни спекулации 4. Бе обсъждан евентуален втори въпрос, покрай основния на този Референдум. Имаше два варианта. Не се стигна до детайлно обсъждане на аргументи и конкретизиране, защото се взе решение за само един въпрос. 07.11.2022, Експертно обсъждане относно ВЪПРОСА Организатор: Росен Миленов. Участваха около 15 души, основно адвокати и юристи, четирима представители на партии, две представителки на граждански организации. Ябълката на раздора е дали да се зададе въпрос за УСЛОВИЕ, което да е бариера пред влизане на България в Зоната? Много от участващите са изкушени да се пита за условия, напр. съизмеримост на доходите на българските граждани спрямо средните доходи в Е.З. Така би се получил въпрос от сорта: „Съгласни ли сте влизането на България в Еврозоната да стане след като доходите тук станат 70-90% от средните доходи в Е.З.?“ Моето мнение е, че подобни формулировки не могат да достигнат онази степен на краткост и ясност, и най-важното на ЕДНОЗНАЧНОСТ, така че хората да бъдат мотивирани да гласуват, а преди това да бъдат мотивирани да участват в подписката за Референдум. Категорично съм против да има въпрос за някакво условие – защото това е преодолимо чрез статистически и други манипулации, защото Е.З. може да пренебрегне НЕизпълнение от наша страна на всяко условие, вкл. на онези от Маастрихт, поради ПОЛИТИЧЕСКИ съображения и предпочитане на ЦЕЛЕсъобразността. Според мен единственият полезен вариант за въпрос е въпрос за ОТЛАГАНЕ на срока за влизане в Зоната, да се спре сегашното неадекватно и политически подозрително прибързване, припиране, изкуствено УСКОРЯВАНЕ на процеса. При това имаме удобен за нас прецедент от съседна Румъния, която вече отложи срока за към 2029 г. Това е аргумент не само за вътрешна употреба, но и силен аргумент през Западните сили органи, които ще решават. Аз направих следното предложение за формулировка на въпроса: „Съгласни ли сте влизането на България в Еврозоната да бъде задържано и то да стане не по-рано от 2029 г.?“ Убеден съм, че това е най-разумното, най-реалистичното, най-лесно обяснимото, най-приемливото психологически!!! | ||||
| Обратно в началото | ||||
|
|
|
| Tweet |
