| ||
|
В-к 24 часа, 24 август 2014, стр. 32-33. БЛАГИНИТЕ НА ВЛАСТТА ЗА НАС СА МИНАЛО. ТЕ БЛАЗНЯТ САМО КОМПЛЕКСАРИ
- Синът ви не продължи Вашия път в политиката, надеждите във внука ли са? - Проф. Ст. М.: Синът ми също се занимава с политика, но само като експерт, изследовател, консултант. Внукът ми Стоянчо тръгна да става политик. Харесва ми това, което прави досега. Има нужда от такива млади хора като него. - Какви съвети му давате? - Проф. Ст. М.: Относно сегашното политическо положение, на отделните политически дейци и течения. Те често дават неблагоприятна посока и вредят на развитието на страната. Давам му съвети, когато сметне за необходимо да ги потърси. Сам никога не се натрапвам. Стремя се те сами да стигнат до определени изводи. И ако имат нужда от мен, мога да им кажа моето мнение. - Проф. М. М.: При нас май наследяването в политиката става през поколение. Баща ни бе нависоко в политиката, аз съм отстрани, сега внукът също тръгна в кариерата на политик като дядо си. - Кое привлича един млад човек в политиката, когато младите масово търсят реализация в чужбина? - Стоян Мирчев: Дядо ми и баща ми са ме възпитали, че колкото и да е трудно, трябва да съм патриот, да се боря за Родината и сънародниците ми, за семейството и приятелите. Най-лесният начин е да си хвана куфарите и да избягам. Убеден съм, че младите могат да променят настоящето и да живеят в общество, което им харесва. Но трябва да са активни в политиката, да се намесят в нея, защото ние всички зависим от нея. Много от приятелите ми казват, че не се интересуват от избори, а след това недоволстват. Такова бездействие е дори престъпно. Защото те са хората, които трябва да изградят света, в който живеят. Аз съм активен човек и не искам да стоя настрани от важните събития в обществото и политиката. Освен това ние тримата сме съмишленици. Дядо ми не е член на партията от 1990 г., баща ми също. Но от идейна и ценностна гледна точка сме съмишленици. Вярвам в социалната идея, вярвам че на хората трябва да се помага. И затова искам да участвам в политиката. - Навярно като малък вместо приказки сте слушал истории от политическата кухня на властта? - Ст. М.: Като малък у дома специално с политиката не са ме занимавали. Но дядо ми всяка вечер разказваше какво се случва във властта. Ние всички сме закърмени с тази проблематика, знаем много за истинските събития и актьорите в тях. В началото учих музика – бях пианист, после се ориентирах към икономиката и бизнеса. Сега, от вече не малко години, сериозно се захванах и с политика чрез младежката организация на БСП в моя квартал. Въвлякоха ме многото ми приятели от квартал "Изгрев". Това е среда, в който живеят много хора с леви убеждения, активни и инициативни са. - Проф. М. М.: В "Изток- Изгрев" е една от най-силните младежки организации на БСП. Вече няколко пъти се случва в синьото софийско море този квартал да е единствен, където БСП се представя добре. Дори имахме единствен червен кмет. - Ст. М.: Ние винаги сме били червения бастион в синя София. Девизът ни е "С Изгрев започва денят!". - Проф. М. М.: В този квартал Стоянчо не е изключение. Приятелите му и организацията на БСП сега направиха всичко възможно, първо, да го номинират, а след това да привлекат и други столични организации, за да може на районната и градската конференции той да бъде избран. Знаете в БСП колко са трудни процедурите на избори, как задържат младите и ги избутват назад в листите. През 2013 г. той също бе кандидат за депутат, но на 30-а почетна позиция. Сега той бе класиран втори след тайно гласуване. Това изненада мнозина и е плод на едно общо усилие. Винаги съм казвал, че политиката не е индивидуално дело, а колективно и екипно усилие, и организационно умение. - Вие изненадан ли бяхте от решението му да се включи в политиката? - Проф. М. М.: Не съм изненадан. Той от доста време се занимава с политика, може би от гимназията. От 2003 е член на БСП. Стоян бе активен в младежките "бойни" отряди, които нощно време лепяха плакати, помагат на възрастни да стигнат до урните, бил е и в изборни комисии, участваше в гражданските протести през Февруари 2013, гасеше пожарите на Витоша тогава. - Но като човек, анализиращ и мръсотията в политиката, не се ли опитахте да спрете сина си, да го предпазите? - Проф. М. М.: При нас професорът е най-негативистичен спрямо политиката сега. Стоянчо от време на време също се увлича в негативни краски. Аз винаги съм бил за балансирано мислене и оценки. Ако тръгнем само да критикуваме, няма изход към бъдещето. Трябва винаги да откриваме нещо позитивно, даващо надежда. Който иска да участва в политиката, трябва да гледа не само откъм лошите неща, а и онези неща, които са с потенциал да се направи нещо добро. - Ст. М.: От нашия район тръгна Момчил Неков, сега имаме няколко млади в листата. Ние даваме знак към партията като цяло, че искаме подмладяване. Това е процес, който в София вече набира сила. Председателят също ни е млад човек. - Проф. М. М.: Но подмладяването не бива да е механично или самоцелно. А подмладяване в начина на мислене, нови човешки отношения в политиката и властта. Няма нужда от младежи с мислене на старци. Важни са младите, които идват с културата на новата епоха. В БСП повече от 10-ина години се говори за подмладяване, но на практика нещата тръгват от София, и то от 23-и МИР, където е район "Изгрев". Ние сме патриоти на район "Изгрев". - Вие, дядото и бащата сте напуснали партията. Сега критикувате ли Стоян, че е избрал БСП? - Проф. М. М.: И двамата с баща ми сме били членове на БКП, но след преименуването от 1990 г. не останахме. Той с едни мотиви, аз с други. - Проф. Ст. М.: Аз не желая да бъда член на социалдемократическа партия. Тя изменя на марксизма. Следя събитията много - и в България, и в международен план. Но ги оценявам от гледна точка на марксизма. - Проф. М. М.: Казваш го без неудобство... - Проф. Ст. М.: Не се срамувам от марксизма, гордея се с това. Но такива като мен все още са единици, не дават тон в политическото ни развитието, слаби и безгласни са в БСП. Но ще дойде и това време, ако България дотогава съществува като страна. - Проф. М. М.: Показателно е, че в Западна Европа, в САЩ и Канада има впечатляващо оживление и интерес към марксизма. Светът отново става класов и се революционизира, интересът е към анти-капиталистическата теория. Ние се отрекохме от всичко това и сега много закъсняваме, но отново ще се върнем към него. Реалното общество ще ни принуди. - Защо марксизмът не намира почва у нас, след като е толкова разпространен на Запад? Ето, дори внукът ви е избрал БСП, която вие определихте като социалдемократическа партия. - Проф. М. М.: Нека аз кажа. БСП предстои да олевява. Засега само на думи, но вероятно и на дело в скоро време. Едно от знаковите неща в изказването на Михаил Миков пред конгреса на БСП от 20 юли 2014, който го избра бе, че ще се бори за социализъм, не спомена социалдемокрация. В България се твърди, че социалдемокрацията е нещо ляво. На практика това е център-ляво, такава е световната класификация. Сред социалдемократите у нас има мощен десен сегмент, 40% от тях сами се самоопределят като десни, те се ужасяват от лявото. Именно в тази светлина са основателни критиките към БСП, че твърде много одесня. Сега започва обратен процес на олевяване на лявата БСП. - А това може ли да се случи? - Проф. М. М.: Може, но само ако се съчетае енергията отдолу с усилие отгоре. Това, което Миков говори, да стане трайно и последователно усилие, а не само на обещания. А отдолу, когато такива момчета като Стоянчо станат повече и пробият идеологическите страхове на БСП. Младежите са прагматици, но аз откривам повече идеализъм у тях, отколкото сред възрастната номенклатура в БСП. - Не гледат ли на най-младия член на фамилията като на номенклатурно чедо? - Ст. М.: Аз не се чувствам номенклатура. Дядо ми е бил единствен директен критик на Тодор Живков и го отстраняват още през 1988. Тогава той губи статута си на номенклатура. После в изборите за Велико народно събрание той се яви като независим кандидат от Ботевград и хората го избраха, а не партията. В годините на прехода семейството ми не е имало никакви привилегии като бивша номенклатура. Ние сме едни от малкото изключения. Аз в структурите на БСП повече се припознавам като проводник на младата енергия и желание партията да се върне наистина наляво, да започне да се грижи за трудовите хора, за младите семейства, за образованите специалисти, които са безработни и принудени да емигрират. - Какво ще е първото, което ще направите, ако станете депутат? - Ст. М.: Сложен въпрос. Не се знае дали ще сме в опозиция или не. За мен един от основните проблеми в България е демографската криза. Не само като раждаемост, а в по-широк спектър. За да остават младите в България и да искат да правят деца, първо трябва да се създадат икономически стимули, да бъдат модерно образовани, да искат да работят и правят кариера тук. - Ако стане депутат, какво ще го посъветвате? Трябва ли да отстоява мнение, дори да е противно на ръководството, или да е един от послушковците, натискащи копчетата за гласуване? - Проф. М. М.: Надявам се да не е послушко. БСП загуби много от авторитета си, бидейки на власт направи безумни компромиси. Но дори и при най-инфарктните гласувания, като това за Пеевски през Юни 2013 г., имаше 4-ма, които се осмелиха да кажат, че това е безумие. И се надявам, в такива критични ситуации, моят син да застава от страната на принципното и на здравия смисъл. Ако здравият смисъл бе проговорил при казуса "Пеевски", сега БСП нямаше да са паднали от власт, нямаше да са в критична ситуация преди следващите избори. В момента БСП е на ръба, но има шанс и да се върне като голяма и устойчива партия. Има 300-400 хил. избиратели, които продължават да са леви и да милеят за някакво добро БСП, но напоследък не гласуват за нея. Опасността е те окончателно да бъдат загубени. Нужни са позитивни знаци от новото ръководство и от кандидатите за депутати, за да се върнат тези гласоподаватели. Така БСП от една привидно умираща партия, може да се възроди като голямата лява партия, спасителна и за България като цяло. В този смисъл е моята надежда Стоян да не изневери на това, което би трябвало да е наследил още от дядо си. Първо, винаги да мисли със собствената си глава. И когато има някакво принципно различие, да стане да си го каже, а не да мълчи примирено. При гласуване, да има смелостта да гласува "против". Аз винаги съм бил такъв в цялостната си дейност, баща ми е бил винаги такъв, сестра ми като политолог също е такава, ние това очакваме от него като трето поколение в политиката. - Ст. М.: Като трето поколение нямам право да бъда различен. - Проф. М. М.: Така е. Защото в политиката изкушенията са големи. Парите са големи, страховете са големи, но човек не бива да се поддава. - Проф. Ст. М.: След оттеглянето на Станишев от ръководството на БСП се създават възможности партията да се промени. И се надявам на това. От тази гледна точка моят внук постъпва правилно, решително влизайки във вътрешния живот на БСП. В района му, където думата му се чува, той съдейства за политическото оздравяване на БСП. Дано Миков се окаже на висота и това да се случи в БСП като цяло. - Ако Миков и БСП се върнат към марксистките ценности, вие бихте ли станали партиен член отново? - Проф. Ст. М.: Не. БСП трябва коренно да се промени – идеологически, кадрово, като политика, за да искам аз да стана неин член. Това в този живот едва ли ще се случи. Но очаквам БСП поне частично да се промени скоро. Моят внук и младите като него, могат да помогнат за това. - Присътва ли темата БСП в споровете ви? - Проф. М. М.: Да, разбира се. Виждате професорът колко е негативно настроен. Аз не съм толкова краен. Мисля, че сега здравословното за БСП е не да прави революции, а поредица от малки ефективни стъпки, които да се натрупват и да се получи значим ефект на промяна и добра обществена визия. Освен това, нека не се вглеждаме само в себе си. Всички безумия, които стават в момента в България, основно се дължат на външната гео-политическата въртележка. Води се война в съседна Украйна, при това все по-агресивна. Там сблъсъкът е между САЩ, западните й съюзници и от другата страна са Русия и БРИКС. Става дума за надвиснала атомна война. Не бива ние, когато разглеждаме проблемите вътре в България, да изпускаме силата на този външнополитичес ракурс. БСП е подложена на невероятен натиск. Идете пред централата на Позитано и вижте – руският посланик ходи веднъж годишно, а американският – на две седмици веднъж. Какво прави там? Какъв натиск упражнява? Така че не приемам едно абстрактно критикуване на БСП и Станишев, без да отчитаме силата на огромните сили, които им въздействат. По тази линия ние двамата с професора от време на време не сме съвсем единни. - Като социолози как виждате следващия мандат на парламента - ще оцелее ли той повече от 1 г., ще има ли правителство, политическата криза ще продължава ли? - Проф. М. М.: До 10 септември социологията трябва да мълчи. В момента всичко ври и кипи. Формират се нови партии и коалиции. Редят се листи. Критикуват се лидери. Прокуратурата обвинява или оневинява възлови политици. Нека първо да се подредят самите политици, хората избиратели да разберат какво им се предлага на политическия пазар. Едва след това да се правят изборни изследвания и да се заливат медиите с рейтинги и прогнози. Това е професионалната позиция, според мен. Не бива да се избързва и да се използва социологията за евтина партийна пропаганда. За съжаление не малко от моите колеги в рейтинговите агенции се поддават на изкушението – вместо научни изследвания да правят евтина пропаганда зад авторитета на социологията. Аз не приемам това. Колегите ми от Българска социологическа асоциация също не го приемат. - Преференциите и явлението 15:15 ще объркат ли сметките на партийните централи? - Проф. М. М.: Предстоящите избори ще минат във вихъра на преференциите във всички партии и коалиции. Около 30% от гласувалите на евровота бяха с преференции, а сега очаквам да са над 50%. В повечето листи ще има премествания. Това ще бъде най-голямата интрига на изборите за 43-то НС през Октомври. Между другото искам ясно да кажа, че гласуването с преференции за личност и възможността за преместване в челото на листата, това е връщане към реална демократичност. Ето, сега БСП си доподрежда с големи мъки листите. Нека видим какво ще се получи след преференциите. Борисов каза, че като му остане време, щял да спусне на своите послушни избиратели листите с депутати. Дали ще има и при тях размествания? При десните ще има голямо преподреждане. Така че всъщност преференциите са големият феномен на предстоящите избори. Самите граждани започнаха да разбират, че чрез преференциите най-накрая нещо от тях зависи. Феноменът 15:15 се съмнявам, че ще се повтори. Но повечето хора разбраха грешката си. Разбраха и че преференцията е нещо важно и има смисъл да се използва. - Ще гласувате ли с преференции за Стоян? - Проф. М. М.: Да, за да го утвърдим на втора позиция и да не се окаже избутан в неизбираема зона. От семейството той има 6 гласа. - А Вие като кандидат за депутат плакати ще лепите ли? - Ст. М.: За мен плакатната война отдавна няма никакво значение. Предпочитам да се срещам очи в очи с избирателите, да си говорим. Това ще е най-ефективният начин, тъкмо да разбера от какво имат нужда хората, какво конкретно очакват от мен и нас. - Проф. М. М.: Ако станеш депутат, ще имаш задължение всяка седмица да си сред хората в района си. А не да се качиш на една луксозна кола, както правят повечето депутати, и хората да не ти видят очите. - Лесно се свиква с тези екстри, не мислите ли? - Проф. М. М.: Стоян е привилегирован по отношение на благинките, защото това няма да бъде негова детска играчка или комплексарска мечта. В нашата фамилия ние сме се возили на такива луксозни коли до 1988 г., когато професорът беше номенклатура №25 в България. Навремето ние сме се радвали на всички такива облаги от властовата позиция, детският период на игра с тях за нас отдавна е отминал. В нашата фамилия вече гледаме откъм съдържанието на нещата. Разчитам и се надявам, че Стоян няма да се поблазни от такива скъпи придобивки, които ще направят самия него слаб и зависим политик. - Ст. М.: В последната година бях началник на кабинета на министъра на инвестиционното проектиране, имах възможност да се възползвам от подобни привилегии. Но ходех на работа с метро или с колело, рядко със собствената си кола. - Проф. Ст. М.: Ние сме спокойни за него в това отношение. - За какво му се карате и за какво го критикувате най-често? - Проф. М. М.: Ние в нашето семейство си се обичаме, не се караме. Лично аз го критикувам само за едно – когато се сблъска за първи път със сложна ситуация, той малко се стъписва. Има прекалена емоционалност, вътрешното му чувство за отговорност първоначално го стъписва. Но като разбере за какво става въпрос, посъветваме го, получи информация и консултация от специалист, тогава вътрешно се успокоява и тръгва спокоен. Това е характерно за младия човек, който трупа опит и започва да преодолява тази своя емоционалност. Иначе няма за какво да се караме, ние сме едно хармонично семейство. - Проф. Ст. М.: Съгласен съм, че в нашето семейство има единство по основните въпроси. Политически съмишленици сме. Различия има по някакви дребни неща. Смятам, че моят внук ще има положително поведение в парламента, ако бъде избран. И трябва да се ръководи от реалното развитие на нещата, а не от това, което е казал Първият ръководител на партията му. Правилният път е да бъде верен на истината. - Проф. М. М.: Професоре, в сегашната политика без компромиси не може – когато Стоян направи компромис, как ще реагираш? - Проф. Ст. М.: Без компромиси не може, естествено, но те трябва да стигат до една червена линия, която не трябва да се прекрачва. Основни граждански и политически принципи и важните морални ценности не бива да се стъпкват, каквото и да става. Разчитам на своя внук да не го прави. Интервюто взе Лиляна Клисурова Бележка от Михаил Мирчев: Интервюто бе много дълго. Редакцията е съкратила 5-6 въпроса. ТУК публикувам пълния текст на интервюто. Изразяваме огромна благодарност към Редакцията за инициативата ѝ за това тройно интервю. Приемствеността в експертните професии, както и в политиката е от изключителна важност за качество и продуктивност. В годините на Прехода срещу тази приемственост целенасочено се сипят хули и грозновати политизирани стигми. Но да не забравяме максимата на един от творческите гении на човечеството: „Идващите млади поколения са силни с това, че стъпват на раменете на своите предци!” (перифразирам). В нашето семейство това е нагледен пример: вече трето поколение в науката, в политическата активност, в интелектуалното творчество и изкуството. Край | ||
| Обратно към началото | ||
|
|
|
| Tweet |
