проф. Михаил Мирчев

Специализиран сайт „Правен Свят“ – www.legalworld.bg,
16 ноември 2020

Линк към сайта „Правен свят“, по инициатива на който взеха това интервю и го публикуваха: legalworld.bg/ ...
Бележка: Този сайт е закрит от Юни 2021. Тук прилагам хартиено копие в PDF от публикацията на интервюто в сайта на 16 ноември 2020.

Линк към сайта на проф. Михаил Мирчев mirchev.bg: mirchev.bg/ ...
В рубриката „Реч на омраза или реч на загриженост, след 11.11.2020“.

Това, което се случва, е атака срещу един изявен
преподавател с 40-годишна кариера

Интервю на Цветелина Янкова с проф. Михаил Мирчев

„Правен свят“, 16 Ноември 2020

     „Има специфика на правото на свободно изразяване. В студентската аудитория преподавателите имаме една допълнителна степен на свобода. Ние сме длъжни още по-директно да назоваваме някои неща, понякога да използваме малко по-остра дума, за да провокираме мисленето у студентите“, коментира пред „Правен свят” преподавателят проф. Михаил Мирчев.
     На 11 ноември 2020 г. в социалните мрежи се появи отворено писмо, адресирано до ръководните органи на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и ФНОИ, в което се твърди, че проф. д.с.н. Михаил Мирчев, завеждащ курса „Социална работа с етно групи”, бил защитавал и пропагандирал „нацистки”, „фашистки”, „реакционни”, „расистки” тези. Сигналът с подобни твърдения бе подаден от така нар. „Студентското общество за равенство” при СУ, в което влизат няколко маргинализирани неправителствени организации, които настояха за оставката на проф. Мирчев.
     В резултат на горното вълна от студенти, в това число и по право, много общественици и журналисти, преподаватели и политици излязоха в подкрепа на професора и защитиха неговото право на свободно изразяване и методите му на работа.
     Ето какво каза пред „Правен свят” проф. д.с.н. Михаил Мирчев по случая:

- Цветелина Янкова: Проф. Мирчев, така нар. „Студентско общество за равенство” при СУ поиска миналата седмица (11 ноември 2020) оставката Ви заради Ваши лекции, но с доста витиевати мотиви. От организацията твърдят, че сте изразил „ксенофобски” и „расистки” тези.
     Как си обяснявате, че студентите Ви откриват подобни неща?

- проф. Михаил Мирчев: Първо уточнение – инициаторите на прокурорската подписка срещу мен НЕ са мои студенти, те са от Юридическия факултет на СУ. Така, че недейте да измествате и прехвърляте нещата върху моите студенти. От мои студенти не съм чул възражения. Може да имат съмнение в лекциите, не всички се съгласяват с много неща, но това е нормално, тъй като аз се стремя да разговарям с тях, а не просто да им преподавам.
     Освен това, нека отбележа, че аз подобни неща предавам от 20 години в три университета. В първия университет не е имало никога възражения, във втория университет – не е имало и чак сега в СУ, на третата или четвъртата година от началото на този курс, се появи това крайно обвинение.
     Аз съм дълбоко убеден, че тези студенти, които така прокурорски ме обвиниха – не са измислили сами инициативата за това. Зад тях стоят други хора, за съжаление може би сред тях има и преподаватели. Тези студенти просто са използвани. Изведени са като публично говорене.
     От драгата страна, знаете, че има обратна реакция и студентска оценка, която е абсолютно в моя защита. И в защита на това, че този тип проблеми трябва да се обсъждат по този начин, тъй като това е в обществен интерес.
     Инициатори и на подкрепата към мен бяха пак не мои студенти, пак са от Юридическия факултет на СУ. Голямата група мои студенти, които са от УНСС, нямат никаква негативна реакция до този момент, има само подкрепяща реакция.
     Така че тук (като се говори за „мои“ студенти) има една малко медийна спекулация.

- Цветелина Янкова: Вие получихте сериозна подкрепа от редица Ваши колеги, но и не само. Студенти по право от СУ, европейски депутати, журналисти, сдружения и съюзи застанаха на Ваша страна.
     Въпреки това, смятате ли, че има за какво да се извинявате и постъпили ли сте дискриминационно към някоя група малцинства или към Ваши студенти?

- проф. Михаил Мирчев: Думите „дискриминационно отношение” водят след себе си много тежко обвинение. Няма такова нещо в моите лекции.
     Аз говоря единствено и само за културни различия. Това е важно, защото професията „социална работа” отива на терен – в домовете, в кварталите, в къщите на хората, с които се работи. И когато се оказва помощ или се прави изследване дали родилите полагат грижи за своите деца, например, когато се упражняват някакви дейности за защита на жертви на насилие над деца или възрастни – там се работи в културната среда и социалният работник трябва да е адекватен на тази културна среда.
     Има културна среда от средните класи – семейства с проблеми има дори в елитите. Това е едната културна среда. Съвсем различна може да е агресията, когато се отиде в някое гето. Социалният работник физически трябва да влезе вътре, но като избегне посегателство срещу самия него.
     Той трябва да предразположи тези хора. Те трябва да му повярват. А това е огромна културна бездна, която той трябва да преодолее. Затова всъщност той трябва да бъде адекватен и да знае с какви хора работи, да си избере методиките, с които да работи.
     По трети начин стои въпросът, когато се отиде в бежански лагер в Харманли, например. Те са от друга цивилизация хора, от друга историческа епоха, от друг континент и т.н.
     Как може да се слага всичко под общ знаменател? Става дума за съвсем реален проблем. Социалният работник в България трябва да бъде адекватен на културния модус на хората, с които работи, за да може да бъде ефективен помагач и защитник. Какво дискриминационно има в това?

- Цветелина Янкова: Напоследък прави впечатление една доста неприятна тенденция – че в България авторитетите не се зачитат, а обществото като че ли вече не ги признава.
     Какво да очакваме, обаче, ако се отнеме и последното право за свободно изразяване на учителите и университетските преподаватели?

- проф. Михаил Мирчев: Тези хора на практика ме обвиняват в престъпление. Но вижте, когато в съда се доказва престъпният акт, съдията трябва да признае виновност или невиновност и съответно трябва да премери размера на мярката, на санкцията, той преценява каква да е тя – по-висока и строга или по-олекотена.
     При това става дума за нещо ключово, за мотивацията – четена е лекция, казани са някакви думи, но нека да видим каква е мотивацията.
     За да бъда това, в което ме обвиняват, аз трябва да бъда човеконенавистен тип. Трябва да мразя тези хора, да предлагам политики, които са жестоко репресивни спрямо тях. А аз правя точно обратното – казвам, че тези хора живеят сред нас и са безкрайно различни. Някои са много изостанали, живеят в някакви архаични племенни форми.
     В световната глобалистка политология има термин „трайбълизъм”. От една страна, имаме глобализация – смесваме се, сливаме се в нещо общо, наднационално, надкултурно, но от друга страна върви обратната тенденция – казва се „трайбълизъм”, от трайбъл – племе. Върви общият процес на обединяване, на сливане, но другият процес също върви много мощно.
     Някои общности не желаят или не са способни да се съединят с многото и се отделят назад, капсулират се, отделят се в квартали. Не искат да учат общия език, не искат да се адаптират, живеят си в някакви племенни структури, които вместо да вървят напред в цивилизацията, те се връщат назад като цивилизационен модел.
     Това става в огромни културни пространства. Когато става дума за тези културни пространства, които са под егидата, под внушението и политическите императиви на исляма, и то на радикалния ислям, това отдавна в Европа е признато като психологически, културен и политически феномен, като държавнически феномен, който трябва да бъде отчитан. Включително законодателството трябва да се адаптира към тези неща.
     Обърнете внимание – изключителната държава Австрия на 20 февруари 2015 година приема един уникален закон – „Закон за исляма“. Чрез него се прави диференциация – хората с арабско и турско потекло в Австрия и под егидата на исляма ги разделя на две културни под-общности. Защото има два условни варианта за исляма. От там имате съществени различия в ислямските вярвания, имате различия в празниците, ритуалите, в двата вида джамии. Това е правен феномен – закон в Австрия и то само отпреди 5 години. Този закон, за да го приемат австрийците преди това 2 години са спорили кой е прав, кой е крив – има ли дискриминация, няма ли.
     В моя случай те искат да убият моя авторитет, има термин, който се нарича character killing. В единия случай на единия професор му създаваме ореол, а в другия случай, на другия професор – просто го убиваме, като репутация. Това се опитват да направят с мен. Аз имам 40 години кариера. Как може да си позволяват такова нещо спрямо мен в момента?
     Има специфика на правото на свободно изразяване.
     Едно е да се изразявам в медиите, там трябва да бъда малко по-внимателен, с малко по-мекички думи и фрази, да се съобразявам кой как ще ми възприеме думичките. Но в студентската аудитория, моето дълбоко убеждение е, че имаме една допълнителна степен на свобода. Ние, преподавателите, сме длъжни още по-директно да назоваваме някои неща, понякога да използваме малко по-остра дума, за да провокираме мисленето у студентите.
     При това, разбира се, ние нямаме задача студентите в аудиторията да се съгласяват с нас. Имаме задача да ги провокираме, за да могат да станат граждани. Аз им преподавам днес, но те ще се реализират като хора и професионалисти в кариерата си след 20 години. След толкова години обществото вече ще мисли по друг начин, затова ние днес трябва да им дадем нещо – фактите, и заедно с това на второ място да провокираме мисленето им. А не да индоктринираме в тях някакви идеологии – някакви ситуативни, модерни в момента политически неща.

- Цветелина Янкова: В обществата, не само българското, но и в цяла Европа, в Света изобщо, все по шумно се говори за правата на малцинствата. Напоследък, обаче, чуваме гласове за така нар. „обратна дискриминация”, посредством която мнозинството бива дискриминирано за сметка на правата на малцинствени групи.
     Не крие ли подобен модел риск от зараждането на опасни девиации?

- проф. Михаил Мирчев: Самото политическо въвеждане на понятието „малцинство”, особено на „национално малцинство” предполага, че всички останали граждани се ползват с индивидуални права, закрепени в Конституцията и в много други законодателни актове. А малцинствените групи се ползват и претендират да се ползват с колективни права.
     Това е извращаване на принципа на съвременната европейска демокрация. В това е проблемът и той е чисто философско-юридически, това е и нормативен проблем.
     Все едно аз, като човек, който не е от малцинство, имам само индивидуални права, а съседът от горния етаж, например, ако евентуално е принадлежен към някое малцинство – се оказва, че има и допълнително колективно право.
     И така изведнъж неговото удвоено право се превръща в привилегия спрямо мен.
     Тогава влиза в сила и се прилага този термин – „обратна дискриминация” или „позитивна дискриминация”. Мен непосредствено не ме ограничават, но на другите им се дават допълнителни права и по този начин аз, и другите като мен, се оказваме относително ощетени. Аз плащам ток надлежно и като не го платя идват и ми го спират. Колективното право на квартала обаче е да не плаща ток, като нито ги глобяват, нито им го спират, нито някога си взимат парите за тока.

- Цветелина Янкова: Миналата седмица ЕК (Ноември 2020) обяви своя стратегия за защита правата на така нар. LGBTIQ хора. Тоест – държавите-членки ще бъдат задължени по редица параметри да се съобразяват с желанията на тази група хора.
     Възможно ли е това да се случи у нас, където границата на търпимост е доста ниска спрямо все по-нарастващите искания за нови и нови права от страна на тази общност?

- проф. Михаил Мирчев: Дълбоко съм убеден, че това са крайно екстремистки неща. Съжалявам, че ЕК е толкова упорита в преследването им. Тези неща в България отново няма да се случат.
     Ние се оказахме много морално издръжлив народ. За разлика от много европейски нации и народи. Защо да не си го кажем и да не се гордеем със себе си?
     Ние сме единствената нация, която каза, че не иска Истанбулската конвенция. А това, което сега ни пробутват с еднополовите бракове (отново Резолюция на ЕП от Септември 2021), като задължение на всички страни в ЕС, е един от многото основни елементи в Истанбулската конвенция. Ние вече три-четири години се съпротивляваме да не я ратифицираме и поради това веднага се генерираха конфликти с ЕК. Защото не сме послушни, защото държим на консервативния, семеен, природосъобразен модел.
     Затова искат в момента да променят и Конституцията. Тя няма да се промени с онези работи, които се говорят на площада. Ако се допусне промяна в Конституцията, ще бъдат променени преди всичко тези неща. Ще се отвори път към еднополовите бракове и т.н.
     Вчера четох, че някъде в Европа е направен официален търг за дечица, които се осиновяват, но всъщност се продават, защото се дават срещу голяма сума пари, което на практика означава, че се купуват. Това се случва в XXI век, в уж най-цивилизованата част от света и Европа. Имате търг на дечица и хомо-двойки, които наддават – все едно картина си купуват или куфар, все едно кола си купуват. Наддават и взимат детето, отнасяйки го като родители. Моето морално и човешко съзнание това не може да го възприеме.
     Декември месец пък на друго място, пак в цивилизованата Европа, пак ще има такъв публичен търг. Значи мен ме обиждат и искат да ме вкарат в затвора за дискриминация, преди това да ме уволнят наказателно и позорно, да ми спрат и зачеркнат кариерата, защото аз съм съобщил малкото фактче, че в Ямбол, преди 10 години, съм видял как в петък на пазара се изкарват 12-годишни циганчета и ги продават като съпруги.
     И от това правят прокурорски извод, че аз съм дискриминатор?
     А великата Западна Европа прави публичен търг и плаща много хиляди евро, за да си купи дете. Просто е потресаващо. Значи да скрием факта за продажбата на 12-годишни циганчета в Ямбол, а да казваме, че е върхът на цивилизацията продажбата на деца на хомосексуални двойки. Какъв пример ни дават те оттам?

- Цветелина Анкова: Прави впечатление още, че всички подобни стратегии, конвенции и прочее, свързани с правата на различни малцинствени или застрашени групи, се позовават на някакви „европейски социологически изследвания”.
     Вие като експерт, може ли да обясните модела на тези изследвания, кой задава въпросите, кой и как анализира отговорите?

- проф. Михаил Мирчев: Има си техника да се направи добро социологическо изследване.
     Въпросът да е зададен така, че да НЕ сугестира отговарящия, трябва да съм задал въпроса така, че да НЕ му внушавам желателния от него отговор. Тогава е изпълнен професионалният стандарт.
     Прави ли се това винаги? За жалост, НЕ се прави винаги, вкл. в не малка чат от западните емпирични социологически изследвания.
     Има и специален термин за това, казва се „адвокатски изследвания”.
     Когато някой НЕдобросъвестен колега социолог прави такова адвокатско емпирично изследване, изследователят процедира по точно обратния начин – така формулира с думи самия въпрос, че се внушава на отговарящия да каже, например: „малцинствата са ужасно дискриминирани”.
     Тогава процентът тогава на опцията – „да, много са дискриминирани” изкуствено подскача с поне 20-30% нагоре, а процентът на обратната опция – „не, не са дискриминирани” – изкуствено се свива с 15-20%. За жалост такива са реалностите – има недобросъвестни колеги изследователи, правещи изследвания без да спазват професионалните стандарти за обективност на информацията, и чрез изкривените данни после се оправдават някакви политически цели. Ето, този смисъл се влага в термина „адвокатски изследвания“.

Край на интервюто

БЕЛЕЖКИ от проф. Михаил Мирчев:

     Това интервю стана по инициатива на този специализиран сайт. Обади ми се техният сътрудник Цветелина Анкова. Тя се оказа и моя бивша студентка.
     За 2 дни аз подготвих текста и го предадох. Сайтът го публикува веднага.
     Сред специализираната аудитория на сайта – адвокати, юристи, прокурори, съдии, правозащитници – интересът към текста и към казуса бяха високи. За няколко дни публикацията бе харесана от над 3 400 потребители на сайта. Това е доста над средната, е висока норма за подкрепа на материали в този сайт.

     По технически причини от Юни 2021 този сайт е закрит.
     Прилагам съответна екранна снимка (скрийншот), както и PDF-разпечатка на хартия от сайта, които удостоверяват публикацията и проявения интерес към нея.

Виж публикацията в PDF формат.

Обратно в началото