|
|
Информационна агенция „Фокус”, 11 юни 2015 www.focus-news.net/ ... При по-рационално използване на финансовия ресурс, по-добро планиране и по-строг контрол Интервю с проф. Михаил Мирчев Във връзка с предстоящите местни избори в столицата, Агенция „Фокус” потърси за коментар социолога проф. Михаил Мирчев. Той е едно от спряганите имена за кандидат за кмет от листата на БСП – София. Самият проф. Мирчев е роден през 1954 година в София, преподава в УНСС – катедра „Икономическа социология”, председател е и на Българска социологическа асоциация (БСА). Потърсихме мнението му за проблемите на столицата и как той вижда тяхното решаване. 
– Проф. Мирчев, премиерът Бойко Борисов обяви, че ще издигнат за трети мандат настоящия кмет на Столична община Йорданка Фандъкова. Според вас, какво успя да постигне тя досега и какво не?– Успя да постигне видимост, че София се модернизира, че се развива нейната инфраструктура, че се харчат много пари за хубави неща. Фандъкова успя да постигне и видимост, че нещата в София се управляват без големи скандали. Това са нейните плюсове до момента. – Какви са основните проблеми в столицата, които остават скрити за столичани? – Проблемите са огромни. Първо, как се харчат парите на столицата. Бюджетът е огромен – около 1.5 млрд. лева всяка година и дали тези пари ефективно се харчат? От една страна, виждаме, че има неща, които се построяват, модернизират – булеварди, спортни площадки, градинки. Магазинната мрежа също се разширява, има доста оживено жилищно строителство. От друга страна, се наблюдават огромни диспропорции. Основно между централната част на града и крайните квартали, между лъскавите булеварди и малките квартални улички, между новото строителство и старите квартали, които много бавно се освежават и подновяват. Да не говорим за чистотата и как 10 години се прави завод за боклук. Както и изключително досадния проблем с уличните кучета. Липсата на места в детските градини и ясли. Постоянно избухват скандали с паметниците на историята и културата. – Всеки ден се говори за променената инфраструктура в града – ремонтите на големите кръстовища, метрото, но автобусите на градския транспорт продължават да са претъпкани. Защо обаче транспортната услуга винаги се оказва недостатъчна в София предвид разрастването на града? – Поради една структурна и една управленска причина. Структурната причина е, че град София градоустройствено на времето е сметнат за около 1 млн. жители. В момента в София има около 1.5 млн. жители плюс приходящите хора от провинцията. Вероятно реалното число на пътуващите и живеещите в София е близо 2 млн. Така че колкото и бързо да се разраства транспортната инфраструктура, броя на населението и превозните средства в София много бързо изпреварват темпа на модернизиране на инфраструктурата. Втората причина е чисто управленска. Винаги съм се чудел защо на определени кръстовища, където в момента има две платна, не се направи трето, за да се източват на светофарите колите, което за два управленски мандата не се направи. Чудел съм се и защо непрекъснато наблюдаваме ново строителство на блокове, а уличката между тях остава шестметрова, така че като се паркира от двете страни, колите се разминават много трудно. Продължава и диспропорцията с многото апартаменти и малкото места за паркиране. Продължава затискането и унищожаването на зелените площи в София. Така че има и чисто управленска причина на нерационално мислене, което е пряка отговорност на главния архитект и на всички служби, подчинени на кмета, които се занимават с тези проблеми. Може и да се постави въпроса за качеството – нови булеварди, а изведнъж работата се оказва некачествено свършена и започват ремонти, което значи нови и нови задръствания. – Как може да се реши въпроса с т.нар. синя и зелена зона, както и прозрачното разходване на приходите от тях? – Сините и зелените зони са решение, с което може да се регулира паркирането. От една страна, да се знае кой паркира и какво плаща за тази услуга, а от друга – да се намали паркирането до два часа в централата част, за да може повече хора да имат достъп до нея. В тази посока развитието е много правилно. От друга страна, стои болният проблем с паяците. Непрекъснато се лутаме от едната в другата крайност. Наблюдаваме доста нагла и безотговорна работа на паяците, когато отнасят коли, неизвършили драстично нарушение. В същото време изведнъж забраняваме работата им. Накрая остава големият проблем – огромните средства, които ежедневно се калкулират в касите на кого – на общината или частни събирачи на плащания. Къде отиват – като приходи за инвестиции или реинвестиции в града, общината работи с тях или това е своеобразна форма на частно, полузаконно приватизиране на централните градски зони, за да могат частни интереси да се обогатяват? Това е много голяма въпросителна, която стои като зададен въпрос, но с недаден ясен отговор от кмета Фандъкова и нейните подчинени. – Споменахте за презастрояването на София, оформят се постоянно нови и нови жилищни кооперации. Как виждате решаването на този проблем и има ли план за развитие на жилищните сгради? – Тук трябва да се обърнем към общия градоустройствен план и непрекъснатите частични промени, които се правят под егидата на главния архитект и администрацията, която работи в общината. Проблемът е за междублоковите пространства, за пропорцията между блок и зелена площ около него. Навремето имаше доста строги стандарти и когато са строени комплекси като „Надежда”, „Люлин”, „Младост”, те се спазваха. Тогава имаше много високи блокове, с огромен брой апартаменти, което предполага, че зелената площ трябва да е голяма, за да може градът да диша. Тези неща обаче започнаха да се нарушават и за 25 години виждаме голямата битка – да се отнеме градинката между два блока и да се построят три по-малки. Това е доста неравна битка между гражданите, които се опитват да се съпротивляват и общината, която очевидно в тези случаи обслужва частни, егоистични интереси. Тези пропорции – застроена площ, живеещи хора и зелената дишаща част на града, би трябвало да се спазват, иначе града ще се самозадуши и ще се превърне в градско гето. Ходил съм в Атина няколко пъти и съм се ужасяващ от тази липса на въздух. – Проф. Мирчев, все повече хора предпочитат София като място за живеене и работа, както и има много пътуващи от съседните градове. Какви са предимствата и недостатъците на София в това отношение? – София предлага много работа – криминална и законна. Така че потокът на хора, които желаят да си изкарват хляба тук, ще се увеличава. Още повече, че има голяма диспропорция между София и условно казано провинция – деиндустриализацията, доста примитивната икономика, които принуждават младите, по-образованите и по-предприемчивите да напускат своите родни места и да търсят препитание в град като София. Това е огромен миграционен поток от провинцията към София. Затова София става мегаполис и има голяма опасност да се окаже след 20 години, че половината българи живеят и работят в София. Така обезлюдяваме страната, за да напомпаме София с младо и жизнено население. От другата страна, как да се справят градските власти под напора на такива миграционни вълни? Инфраструктурата непрекъснато ще изостава от потребностите, ще имаме проблеми с жилищните площи, парко местата, канализацията, водата. Би трябвало тази диспропорция да се успокои, но това не е възможно само на ниво кмет и община, а при рационална политика и на ниво правителство и централни власти. Ако Правителството примитивизира провинцията, хората ще се стичат в София. – Преди по-малко от месец общинските съветници от БСП – София алармираха, че Столична община заделя само 1% от бюджета си за здравеопазване в София и усвоява едва около 80% от него. С какво си обяснявате това? – Строят се магистрали, метро, спортни площадки, молове, а не са дават пари за социалната сфера. Социалната сфера е здравеопазването, училищата и детските градини, местата за културен отдих, но не мола с киното, а традиционните читалища, които биха могли да се модернизират. Това е друга следваща много голяма диспропорция. За съжаление, нещата не се подобряват за последните десет години власт на Йорданка Фандъкова и ГЕРБ. – Вие назовахте за диспропорцията между крайните квартали и центъра на София. Как може да се реши тя? – Чрез планиране – огромно количество пари не само за централните булеварди, но и за обикновените улички, постигане на качество. Като се положи асфалт на една уличка, на следващата пролет да не й кърпим дупките, а поне десет години да има гаранция, че строителя си е свършил работата. Нещата са елементарни, но трябва да се вършат на практика – планиране, качество и пренасочване на ресурси. Разбира се, че строителството и модернизацията трябва да продължи в градската част, но трябва да има и за всички райони, включително и крайградските, но не където живеят богаташи в огромни скъпарски къщи, а където живее обикновения гражданин. – В такъв случай, проф. Мирчев, от каква визия се нуждае столицата? – От модерна европейска визия. София е много красив град, с изключителни възможности да си заемем мястото сред авторитетните европейски столици. Диспропорциите трябва да бъдат омекотени. Парите, които се харчат да отиват за повече неща. Също така виждаме, че от парите, които се харчат и столичани се радват на добри придобивки, при по-рационалното им разходване, за един програмен период, 5-6 пъти повече неща биха били построени. Така че по-широк фронт от столичани биха се възползвали от придобивките. При по-рационално използване на финансовия ресурс, по-доброто планиране и по-строгия контрол, ще бъде облагодетелствана по-голяма част от столицата. – Накрая, нещо от по-общия политически характер? – Предстои ни много горещо политическо лято. То е европейско и световно, но тези неща идват и към България. Новата политическа конюнктура ще се стовари някак си върху нашите местни избори и начина, по който ще ги проведем. Дано столичани имат шанса да направят по-добър политически и личностен избор за следващите години управление в София. – Като социолог, какво смятате за провеждане на референдум 2 в 1 с местните избори? – Това е стара идея на президента Плевнелиев. Едното съображение е да се постигне по-висока избирателна активност, за да бъде легитимен резултата от референдума. Второто е популизъм. Това е една ПР акция от страна на Плевнелиев, който се подготвя от далеч за своята кандидатура за втори мандат. Що се отнася до въпросите – на тях може да се отговаря на референдум, но стоят доста въпросителни от чисто процедурно естество. Ако има три въпроса, дали в една бюлетина трябва да се гласува и за трите или с три за всеки поотделно. Освен това дали формулировката е правилна или тя е сугестивна и манипулира избирателя да дава изкуствено положителни отговори. Интервюто взе Цветелина ЦЕКОВСКА на 9 юни 2015. Край. Обратно към началото |
|
| Tweet |
