проф. Михаил Мирчев

Агенция БГНЕС, 3 януари 2014

ДЕМОГРАФСКА КРИЗА ЕРОЗИРА НАЦИЯТА
Икономиката работи в условия на цивилизационно разслояване

Проф. Михаил Мирчев

     - Какви са измеренията на демографската криза?
     - Демографска криза има в България, както и в цяла Европа. У нас обаче тя е в много по-тежка форма и затова е редно да се говори за демографска катастрофа. Това е моя теза още от 2004 г.
     За голямо съжаление нашата политическа класа, управляващите, водещите фигури в политиката и държавата не направиха нищо съществено от 2004 насам, за да смекчат демографската криза. Не успяха да овладеят негативната тенденция и да зародят позитивна тенденция. Демографската криза е много тежък проблем за България, който спъва икономиката, ерозира нацията, отслабва държавата, прави ни бедна и маргинална периферия в Европа.

     - Икономиката как се адаптира към демографската криза?
     - Икономиката много добре се приспособява към демографската криза, поради човешкия фактор тя се дели на две основни части.
     Едната част, която е по-малката, е високотехнологичната икономика. Тя разчита на хора с висок потенциал, с добро образование, с много висока цивилизованост.
     Другата икономика е за бедни и прости хора – тя е нискотехнологична, за необразовани хора. Там работните места предлагат примитивен труд. Предполага се, че тези, които трябва да бъдат наети, са хора малограмотни, без никакви съвременни човешки потенциали.
     Принципното разделяне на икономиката на тези две части е всъщност цивилизационно разслояване – едните живеят в XXI век, другите се връщат към XIX век. В този смисъл, ако се направи анализ на секторите в нашата икономика, то ще се види, че от една страна имаме много високо развити технологични предприятия, по правило те са с малко на брой работещи в тях. Но там работят високообразовани, компетентни и съвременни хора. А от другата страна имаме огромно количество фирми, в които работят доста по-примитивни хора, които изобщо не приличат на хора от XXI век и индустриално-информационната епоха.

     - Каква е ролята на образователната система?
     - Образованието е основен фактор при правене на демографски оценки. Но и политиците, и гражданите правим една основна грешка – говорим за него като самостоятелен фактор. Системата на образование със своите недъзи не е причина, а е следствие.
     Дори да имате много добри учебни програми и подготвени и добре платени учители, когато влязат деца в техните първи, пети или осми класове, които нямат мотивация за учене и не притежават елементарни социални умения, деца, които имат културата за ходене на училище не за да се учи, а за да се ядат банички, тогава доброто училище изобщо не може да свърши добра работа. Точно обратното – когато тези добри училища биват задръстени от такива деца, самите училища и учителите започват да свалят своето равнище. Така, че трябва да помислим какви деца влизат в образователната система, а едва след това да стоварваме цялата отговорност върху самата образователна система. От друга страна, разбира се самата образователна система има своите проблеми и вини – поради многото реформи, които 25 години не подобриха с нищо съществено учебните програми, нито подобриха мотивацията на учителската колегия.

     - Каква е ролята на здравеопазването?
     - Здравеопазването е другата социална система, която има пряко отношение до качеството на населението. Един от структурните проблеми е, че тази система бе оставена със закърняла профилактика. Не се откриват рискове за здравето още от детска и юношеска възраст, за детеродната способност на момичетата и на момчетата. Системата на здравеопазване по-скоро подпомага негативните тенденции, отколкото да връща нещата към по-здравословни варианти. Идете в болниците, примерно в родилните отделения, ще видите, че тече един конвейр, но няма достатъчни хигиенни условия, нито достатъчно хуманно отношение към родилките, лекарите се презастраховат със силни антибиотици или чрез секцио раждания.

     - Какъв е етническият профил на демографската криза?
     - Навсякъде, където има остри демографски проблеми, те са етнизирани. Те основно се влошават от много голямото и нездравословно набъбване на ромското малцинство. Защото, ако има детска раждаемост, тя е преди всичко при ромите. Тя е в разрез с цивилизационните норми на XXI век, на една нормална европейска държава. В същото време точно при ромските деца огромна част остават неграмотни и малограмотни – става дума за 60-70% от тях. Ако говорим за влизане в училище без елементарна мотивация за учене и без елементарни умения за колективно работене, каквото всъщност е ученето в училище, то това важи преди всичко за тази група деца. Така че ромският проблем е в основата на тежката демографска криза.

     - Сегашната власт прави ли нещо значимо?
     - В сегашното управление на Пламен Орешарски (БСП и ДПС) трудно се виждат мерките за преодоляване. На практика отново липсва приоритетна политика по демографската криза. А тя може да бъде решена само чрез приоритетна държавна политика.
     Ето например 10-процентният данък. Въведоха той да бъде наложен и на хората с минимални заплати. А сега решиха да им бъдат върнати парите, но чак през 2015 година. Защо трябва първо на хората да им вземеш парите, пък после да им ги връщаш при това след година – година и половина. Тези 10% за ниско платените хора и за техните деца са много – едно е да удържиш 200 лева на човек с доходи от 2000 лв. – това за него няма да е много, съвсем друго е на човек с доход 300 лева да му вземеш 30 лв. – за него това са страшно много пари, нужни са му и като родител и като човек, който трябва да храни и други в едно домакинство. Така че политиката продължава да е крайно палиативна – хем нещо се прави, хем не се казва какво се прави и какъв ще е ефектът. Освен това позитивният ефект се и отлага във времето.

     - Семейното подоходно облагане?
     - Моята голяма болка е отмененото семейно подоходно облагане. То бе въведено някъде 2004 и отменено през 2007 г. Въпреки че то е една стратегическа и цивилизационна форма за финансово подпомагане на добрите родители – тези, които са си родили деца, след това ги гледат грижовно, водят ги на училище, зареждат ги с човешки капитал. Всъщност семейното подоходно облагане е мярка не към всички родители, а към тези от средната класа и от работещата интегрирана работническа класа.
     Какво постига това облагане? Като получаваме аз и моята жена заплати по 2000 лева, храним две деца и те са скъпо струващи деца, защото са на 10 и на 14 години, примерно – тези деца на нас ни струват примерно по 700 лева. На тази база държавата да ни опрости 100-200 лева от данъците. С това фактически ще ми бъде увеличен доходът, с който да си гледам домакинството и преди всичко децата. Семейното подоходно облагане е за хората, които работят с официален доход и плащат данъци, а това е преди всичко средната класа.

     - Истинското нзмерение на демографската ни криза?
     - Нашата демографска криза е не само, че раждаме по-малко количество деца. Проблемът е, че образованите хора в обществото са един критичен минимум, а децата на аутсайдерските семейства, децата от гетата и от необразовани среди всъщност са огромната част родени. Скритият проблем е не просто, че вместо 117 хиляди сега раждаме 60 хиляди деца, а че само 30 хиляди от тях са деца на хора от средната класа и от образовани работнически съсловия, от социализирани общности. Затова недоумявам защо семейното подоходно облагане беше отменено през 2007 г. и защо сегашното правителство не го въведе и то много бързо. Както и други държавни стимули за качествена раждаемост и за добро родителство.

     Проф. д.с.н. Михаил Мирчев e социолог и политолог, преподавател в УНСС, ръководител на АССА-М, председател на Българска социологическа асоциация.

     БГНЕС / София / България

Обратно към началото